Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

 Голямата рецесия 2008 г. - моят модел на икономическа криза

 

 В своите анализи изтъкнати икономисти определят различни фактори и хипотези за възникване на Голямата рецесия 2008 г. Една от логичните хипотези за тази криза се обяснява чрез теорията за дългите цикли на икономическото развитие на Шумпетер и Кондратиев, като идеята на тази теория е, че генератори на икономическия растеж в развитите страни са така наречените базисни иновации или технологии за широко използване.

Те превъзхождат обикновените иновации, защото се прилагат в много отрасли, и след иновативни изменения от тях се формират много нови технологии, които оказват положително въздействие на развитието на различни области от икономиката. Пример за подобна иновация е електричеството от третия цикъл на Кондратиев за откритията или компютъра от петия цикъл.  Обсега на всяка базисна иновация е ограничена, а ефективността на вторичните иновации намалява с времето.

Ако броя на иновациите е достатъчно голям, икономиката се развива интензивно, в противен случай настъпва стагнация.

Основната причина е т.н. иновационна пауза, при която рязко намалява броя на технологични иновации, които са основни генератори на икономическия растеж. Настъпила е иновационна пауза на сегашните базисните иновации, като компютри, информационни технологии и интернет, и броя на вторичните иновации, породени от базисните, съществено намалява.

За да се продължи темпа на икономическия растеж е необходимо възникване на нови базисни иновации, които да заменят или допълнят предишните, или да съществуват успоредно с тях.

Нова доминираща базисна иновация все още не се е появила!

Според привържениците на тази хипотеза причини като финансилизацията, свръхпроизводство или недостатъчно потребление не са достатъчни да обяснят специфичните характеристики на продължаващата криза:

 -тя възниква в най-развитата страна в света;

-разпространява се сред развитите държави и чак след това се  пренася  в развиващи се;

-доста широк географски обхват по страни и региони;

-много голяма дълбочина на спада;

-появяват се различни балони, като ипотека, метали, нефт, информационни технологии, биотехнологии.

Създаването на базисните иновации обикновено отначало е трудно уловимо и изглежда далече от практическа приложимост, т.е. то е непрогнозируемо събитие, което става по-късно сензация.

Създаването и появяването на базисни иновации допълнително затруднява икономическото прогнозиране. Икономическите субекти тогава създават такава конюктура на пазара и изграждат тенденции за развитието му, които отговарят на техните интереси. Така те реализират оптимистичните си очаквания и се появяват. пазарните балони, като в условията на глобализацията последствията са още по-тежки. Ако се доверим на тази хипотеза, стагнацията в момента ще продължи до създаването на нови базисни иновации, които да създадат предпоставки за растеж на икономиката.

 Преди да представя моя модел за създаването и развитието на икономическите кризи трябва да анализираме една от най-характерните особености за пазарното стопанство трудно уловими за обикновените хора!

Капитализмът винаги си търси пазар!

Всъщност неговото раждане и развитие се обуславя от това. Нарастването на населението, развитието на занаятите и търговията, утвърждаването на градовете и пазарите, Ренесанса и Просвещението, и особено преселението към новооткритите континенти след Великите географски открития създадоха огромни потребности от обикновени стоки, като храна, платове, дрехи, обувки, мебели, домакински посуда, книги, барут, железария, оръжие, лекарства и др. Така се заражда първия голям пазар в Европа и след откриването на Америка се раждат пазарите на колониите. Удовлетворяването на тези потребности не може да се осъществи от занаятчийската гилдия, която до този момент основно работи за управляващата феодална класа задоволявайки нейните капризи със красиви, скъпи и трудоемки стоки и изделия.

На историческата сцена излизат бургерите и наемните работници. Търговци, бивши занаятчии и калфи, предприемчиви феодали, образовани и находчиви интелигенти, мореплаватели, авантюристи и др. Бургерите, най-вече търговците от тях, на които им е омръзнало да търпят капризите на занаятчийските гилдии и да чакат за скъпа стока създават кооперациите и манифактурите.

Особено създаването на манифактурата рязко вдига производителността на труда и става основа за едро машинното фабрично производство. Никой от тези, в по-голямата си част силно религиозни бургери/ най-вече протестанти /, не е знаел, че прави капитализъм. Те са следвали вечните си инстинкти на оцеляване и задоволяване на собствените си потребности и интереси. Мотивът за създаване на манифактурата е бил печалбата. Печалбата от производството на обикновените стоки, търсени все повече и повече на вътрешните, международни и колониални пазари ражда социалната прослойка на капиталистите.

Капитализмът се ражда от естественото развитие и съчетание на потребностите на пазарите, акумулиране на капитал от бургерите и появата на свободна наемна работна ръка.

За да печели капитализмът трябва задължително да има пазар!

Затова от своето създаване до ден днешен капитализмът си търси пазар!

Първоначално се развива пазара на производството и търговията със стоки. Постепенно се завладяват Европа, Африка, Азия, Северна и Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и др. Разширяване на потребностите и конкуренцията оформят нов, пазара на научно-техническата революция. Този пазар ражда открития, иновации и нови технологии, които през последното четвърт хилядолетие на няколко пъти сменя техническата база на производството.

Капитализмът често си създава препятствия и после ги преодолява. В началото на капитализмът проблем е била производителността на труда.

Чрез техническия прогрес се развива индустриалната революция, която решава тази задача. В периода на първоначалното натрупване на капитала сериозен проблем са били ниското заплащане, 12-14 часовия работен ден, лошите условия на работа и живот на работниците. За това пише не само Маркс, но много по-късно примерно и Питър Бъргер. Увеличената производителност при производство на материални блага дава възможност на капитализма да хуманизира труда, като увеличава заплатите, появяват се синдикатите, подобряват се трудовите и социални условия, намалява се работното време, създават се пенсионните и социални осигуровки и помощи и др.

Решавайки въпроса с производството капитализмът през втората половина на ХХ-ти век се насочи към пазара на потреблението, особено на услугите!

Капитализмът постепенно навлезе в областта на здравеопазването, образованието, комуналните услуги!

Беспорно най-големият успех той постигна в областта на финансовите услуги!        

От 80-те години и до днес в частния сектор се формираха колосални суми от печалби, както в реалния сектор, така и в сивия!

Рязкото намаляване на данъците, непрекъснатото увеличаване на производителността на труда и стагнацията на заплатите на хората от наемния труд, лобирането на големите компании и получаването на различни бонуси от държавните разходи под формата на субсидии, неплащане на данъци, приватизации, високи цени, научно технически разработки с държавни средства реализирани в частния сектор и др. формираха огромни парични потоци!

Обикновените хора свикнали на един сравнително добър стандарт постепенно взеха да чувстват дефицит на средства за живот и за да го запазят се насочиха или към втора, или трета работа, или посегнаха към заемни средства.

В този момент именно с тези огромни парични потоци капитализмът създаде и се роди златната мина на финансовия пазар. Пазара на ипотеките, кредитните карти, различните видове потребителски заеми, лизингите на автомобили, бяла техника и потребителски стоки, и всякакви застраховки.

Хората за да оцелеят, за да задоволяват потребностите си и запазят постигнатия си стандарт на живот, обладани и подгонени от стадния принцип на тълпата, да правят това, което другите правят, започнаха да ползват необезпечени кредитни карти с високи лихви и постоянно вдигащи се тавани.

Истерията на ипотечните заеми и последвалият ги финансов инженеринг на секюритизираните ипотечни облигации или т.н. “токсични инструменти” беше върхът на финансовите изобретения.

Обикновените семейства масово задлъжняха и днес в САЩ те дължат 120% от годишните си доходи, а в страна като Швеция цифрите са още по стряскащи.

Окончателното скъсване със златния стандарт роди плаващите валутни курсове, създадоха се различни вторични инструменти и деривати на база на дълг. Рязко се увеличи риска на база високата волативност на валутите, акциите, ценните книжа. Печатането на световната и другите валути без съответното покритие създаде огромни държавни дългове.

Играта на борсите създава фиктивни пари, зад които не стои никакво стоково покритие. 

Голямата депресия през 1929 г. създаде високо препятствие пред финансовата система чрез създаване на регулациите. Но, както виждаме капитализмът се справи с тези препятствия и ги преодоля. Преодоля златния стандарт, фиксираните валути, регулациите в т.ч. законът Глас-Стийгъл, необезпеченото финансиране, създава електронни фиктивни пари, ошфорни съкровища и необятен дериватен пазар.

Историческия ход на капитализмът е в създаването на нови пазари, които много често опустошава. Когато надуши свободна пазарна ниша и висока печалба, така както бурна вода си проправя път, така и свободните капитали се стичат, навлизат в тях, прегряват и унищожават огромни стойности!

Така, че формулирането на причини, като иновационна пауза, доброволната деиндустриализация на постиндустриалните икономики и поставянето на акцента на икономическото развитие върху сектора на услугите на Иноземцев, финансилизацията, структурните трансформации от промишленост към сферата на услугите на Щиглиц, за мен не са причини за икономическа криза!

Това е просто създаване на пазар!

Капитализмът си създаде пазара на услугите, защото промишлеността беше изнесена в развиващите се страни, където маржовете на печалбата бяха по-високи!

В цял свят цените на потребителските стоки и информационни продукти намаляват, но цените на жилищата, здравни, комунални, образователни, правни, счетоводни, транспортни услуги и др. вървят нагоре!

Данните сочат, че комбинацията от целенасочената политика на правителството на Клинтън за стимулиране строителството на нови жилища, финансовата дерегулация и ниските лихви увеличава над двеста процента средната цена на жилищата до 2008 година в САЩ. Статистиката сочи, че през 2007 г. в сферата на финансовите операции, търговията и операциите с недвижими имоти е създаден 44,4 % от БВП на САЩ.

 

Според мен икономическите кризи са резултат преди всичко на човешката дейност, чиято основна задача е оцеляването в условия на непрекъснато взаимодействие и установяване на контрол над природата, при оскъдни материални блага и засилваща се конкуренция между хората.

При капитализма основния начин да оцелееш и да задоволиш своите основни потребности е да бъдеш рационален и ефективен т.е. да реализираш печалба.

Затова основен мотив в поведението на човек при реализиране на своя интерес е печалбата. Но при пазарното стопанство това се осъществява в условия на жестока конкуренция. Стотици милиони хора се занимават със собствена икономическа дейност, като непрекъснато някои влизат или други излизат. Остават най-добрите.

Капитализмът затова е най-производителен защото милиони свободни индувидуални производители се конкурират на пазарите.

Тази конкуренция е толкова силна, че понякога прекрачва видими и невидими правила, норми и граници!

В стремежа си да спечелят предприемачите често изнасилват ситуацията и прегряват икономиката, инвестират твърде много капитал, понякога рисково или дори спекулативно.

Именно по този механизъм се раждат и случват икономическите кризи!

През ХVІІІ и до средата на ХІХ век основните причини за кризите са били спекулативното инвестиране в земя на база на безконтролно емитиране на пари, което поражда и банкови фалити. След това започват кризите на свръхпроизводството в промишлеността, на недвижимите имоти, на стоковите и фондовите борси.

Кризата през 1929 г. е следствие на свръхинвестиране на капитал от милиони американци на фондовите борси, на свръхинвестиране на капитал и свръхпроизводство на стоки в промишлеността и селското стопанство, на свръхкредитиране от банковата система при ниски лихвени проценти. След втората световна война се възраждат отново дълговите кризи, появяват се валутните кризи, продължават непрекъснато кризите в недвижимата собственост, като те са най-честите.

Често кризите са резултат от съвкупното действие на няколко фактора, както при катастрофата на Азиатското чудо през 1997 г. Там високите производствени нива правят Азиатския пазар привлекателен и огромните инвестиции не закъсняват. Местните банки вземат краткосрочни заеми основно в долари, а раздават по-дългосрочни кредити на местните производители в местна валута. След внезапния отлив на капитали поради настъпилата рецесия на американската икономика настъпва валутна криза и банков срив, което води и до срив на производството и борсите. Свръхпроизводство на капитал, рисково съчетание на краткосрочно и дългосрочно свръхкредитиране, силно лобиране от страна на държавата за производствено развитие на икономиката са основните причини за тежката криза.

 

Анализирайки Голямата рецесия от 2008 г. аз ще се опитам да обясня кризата не само от това, което считам за най-важното от създаденото до сега в областта на теоретичната мисъл, като хипотези, екзогенни или ендогенни фактори, причиняващи кризи.

Аз ще споделя собствените си изживявания, като пряк и засегнат участник от последиците на кризата. Ще се опитам, чрез пример от моята фирмена практика, от моята последна работа да свържа теорията с реалната действителност още от процеса на оживление и подем преди кризата!

Фирмата беше създадена през 2000 г. с предмет на дейност производство и търговия на опаковъчни машини. Това беше няколко години след тежка финансова криза в България от 1997г. причинена от неефективното политическо и икономическо управление на няколко правителства изредили се набързо след промените през 1989 г.

Фалираха 25% от банките в страната. Изключително неразбиране и забавяне как да се осъществи приватизацията, по-точно, кое и как да се приватизира бързо на пазарен принцип с реални пари, отговарящи на пазарна оценка. Голяма част от фирмите трябваше да се приватизират, друга част трябваше да останат държавни и се преструктурират, като заработят на пазарни релси. Пример за това беше мощно изградената инфраструктура с добри технологии в подотрасъла на електроника, запаметяващи устройства и микродвигатели.

Тези фирми с добра изградена производствена и технологична база за стотици милиони, а може би милиарди левове можеха да станат основа за интензивно развитие на информационни технологии и производство на компютри и всякаква информационна и офис оборудване техника. Нищо от това не се случи. Напротив финансовата и валутна криза доведе до икономическа криза, до рязък спад на цените на държавните предприятия поради натрупани огромни дългове. Страната прие не само системата на валутен борд, но и “съветите” на Международния валутен фонд и Световната банка. За една година беше приватизирана огромната част от държавната собственост на безценица.

От 2000 г. и малко след това, в България, въпреки рестрикциите в банковата система, постепенно започна да се чувства оживление. Това оживление съвпадна и с оживлението в развитите страни след “Дотком” кризата от 1999 г. Навлязоха чужди инвестиции, най-вече в сектора на недвижими имоти. За мащабите й се извършваше огромно жилищно строителство, хотели по Черноморието, бизнес и офис инфраструктура. Това стимулира развитието на цялата икономика и се постигнаха икономически ръстове от 6-7%.

Така в условия на оживление се развива фирмата за опаковъчна техника. Започвайки от нулата за няколко години до 2007 г. се създава малка производствена база от два цеха-механичен и монтажен, конструктивна и маркетинг групи.          Плод на усилена конструктивна дейност бе иновативна разработка на технологична полуавтоматизирана линия за нарязване и опаковане на хляб. Фирмата започва да изпълнява поръчки на около една трета от хлебозаводите на страната, като започва да се чувства остра нужда от разширяване на производството.

Така се реализира първия етап от развитието на фирмата, като изкристализиране на бизнес профил, оборудване с машини и създаване на производствена база, кадрово обезпечаване с работници, инженери-конструктори и технолози, маркетинг специалисти, търговци и икономисти.

През 2008 г. Управителят на фирмата изработи нов бизнес-план за развитие на фирмата през следващите години. Този амбициозен бизнес-план се базираше на досегашните добри резултати, на оптимистичната икономическа обстановка в света и страната.

Бизнес-плана съдържаше няколко основни направления:

-изграждане на нова производствена база;

-участие в конкурсите по Европейските програми за конкурентноспособност за оборудване със нови машини, като вертикални обработващи центрове и стругове с програмни устройства, центрови и плоски шлайф-машини, хидравлични абкант и гилотина и др.

-създаване на нова гама опаковъчни, високо производителни полуавтоматизирани линии на основата на хоризонтално опаковъчна машина с производителност до 3000 броя на час;

-излизане на международните пазари в Русия, Украйна, Румъния, Полша, Беларус, Казахстан и др. където процесът на масово опаковане на нарязан хляб и други хлебни продукти бе в начален стадий на развитие.

Правя кратко представяне на развитието на тази малка фирма в периода след 2000 г. когато световната икономика се намира във фази на Оживление и Подем до 2008 г.

Тя е типичен пример на милиони фирми по света, при които в такива условия се наблюдават следните типични характеристики:

- мнозинството от фирмите са в стабилно финансово състояние и нормално изплащат задълженията си от собствените си приходи;

- бързо нарастване на производството;

- голямо търсене на кредити и широко инвестиране;

- намаляване на безработицата;

- увеличаване на работната заплата;

- увеличаване на потреблението;

- повишаване на цените на стоките.

Като цяло световната икономика е в подем и растеж от 3-4%, като това се дължи основно на развиващите се икономики на Китай, Индия, Бразилия, Турция, Азиатски страни, страни от Източна Европа и др. Развитите страни подържат по-нисък, но стабилен растеж с ниска инфлация.

Кризата в областта на строителството на недвижими имоти или т.н. жилищен балон, ипотечното кредитиране и секюритизираните облигации има сериозна политическа предпоставка и основа!

От една страна това е неолибералния модел на развитие, а от друга е резултат от политическия лобизъм и натиск на правителствата на Клинтън и Буш за увеличаване делът на собственици на жилища и стимулиране кредитирането им от банките чрез редица облекчения, дерегулации, както и намаляване на лихвените проценти!

Държавните агенции с частно участие Фани Мей и Фреди Мак заради социалната политика на правителството за насърчаване на собствеността са били притискани да усвояват, като изкупуват от банките, т.н. “рискови ипотеки” т.е. рискови жилищни кредити на хора, които обикновено не биха били одобрени. Фани Мей и Фреди Мак са изкупили милиони рискови ипотеки. До юни 2008 г. около 30 % е делът на просрочените жилищни кредити, като основно от тях са високорискови с неплатена главница от няколко трилиона долара.

 Това обаче, не са причини, а предпоставки за формиране на сериозен пазар на жилища и деривати. Причините за кризата са икономически и субективни!

От психологична гледна точка предприемачите в строителния сектор са със оптимистични настроения и нагласи тъй-като икономиката е в подем, има политическа и обществена подкрепа за жилищно кредитиране, лихвите са ниски, има финансов ресурс в т.ч. привлечени средства от експортните икономики начело с Китай.

От друга страна финансовия сектор е дерегулиран, появяват се гарантираните ипотечни облигации, които осигуряват възможност да се разиграва  нерегулиран вторичен пазар с много висок риск и огромни парични размери.

Като цяло в американската икономика, а и не само там, например Испания, и другаде се създават идеални предпоставки за образуване на огромен пазар и свръхпроизводство в сектора за имоти, и образуването на „балони, раздувани от спекулативни инвестиции” като:

- икономически подем в икономиката;

- политическа и обществена подкрепа за социална политика на правителството за насърчаване на собствеността и увеличаване делът на собственици на жилища;

- стимулиране кредитирането на хората от банките чрез редица облекчения, както и изкупуване от банките на ипотечните кредити от държавните агенции “Фреди Мак и Фани Мей”;

- кредитополучатели получиха ипотеки с подвеждаща информация за непрекъснато увеличаване на цените;

- нерегулираните ипотечни брокери се възползваха от неопитните купувачи с подвеждаща асиметрична информация;

- ниски лихвени проценти;

- дерегулация на финансовата система и участие на инвестиционни и хеджфондове в търговска дейност на вторичните пазари с новосъздадените дериватни инструменти;

- банкови мениджъри със стимулиращи условия в работата си за постигане на краткосрочни успехи с високи бонуси;

- неефективни регулатори;

- кредитни агенции в конфликт на интереси и подвеждащи твърде високи рейтинги на новосъздадените “токсични инструменти”;

В такава обстановка трябва да проследим поведението на фирмите, които инвестират и изпълняват поръчките за строителство на недвижими имоти. Те са стабилни, в добро финансово състояние. Постепенното увеличаване на поръчките за строителство на база ръста на ипотечните заеми ги кара да да вземат нови кредити и да разширяват производството. Не само това, общата еуфория и търсене ги кара авансово да строят за да спечелят още повече. Те започват да поемат нови по-големи рискове, чийто по-високи разходи могат да се възвръщат само при съществуващото високо или увеличаващо се търсене.

По-същия начин се развиваше бизнеса на фирмата за опаковъчна техника, за която работих в тези години. Новият бизнес-план започна да се изпълнява. Първо през 2008 г. се закупи земя чрез ипотечен заем на стойност за стотици хиляди евро, за строителство на нова производствена база. През следващата година се спечели конкурс от Европейските програми по конкурентноспособност за малки и средни фирми с добри показатели и перспективна асортиментна структура на произвежданите изделия, но неразвита производствена инфраструктура. Аз изготвях необходимата документация за исканите заеми. Разчетите показваха, че след закупуване на новите машини за близо един милион евро по Европейската програма и приспадане на полагащата ни се субсидия връщането на заемите беше на ръба т.е. ефективността на капитала беше малка. Аз предупредих, че нови инвестиции, чрез нови заеми трябва да бъде съпроводено с повишаване на ръстовете в производството. Но оптимистичното настроение не напускаше Управителя и той продължи изпълнение на бизнес-плана си с разработка на нова иновативна технологична линия и навлизане на упоменатите вече международни пазари. Същата линия беше изложена на изложението в Москва. Малко след това се договорираха първите поръчки.  И тогава дойде кризата и у нас!

В края на 2009 г. оборотите на вътрешния пазар започнаха да спадат. Това, от което най-много се опасявах се случи!

Беше отпуснат кредита по Европейската програма и се закупиха нови висококачествени машини от известната германска фирма “ДЕКЕЛ”.        Субсидията се забави от страна на българското правителство, което доведе до финансови загуби от лихви и спешно поискахме нови два оборотни кредита за изпълнение на международните поръчки, текущи разходи и изпълнението на бизнес-плана.

През 2010 г. фирмените приходи бяха вече по-малко от съвкупните разходи.            Без кредит не можеше да се издържи или беше необходимо да се промени коренно политиката на фирмата със преструктуриране на разходите.                                      Това беше моето предложение.                     

Но оптимизма на Управителя, беше подкрепен от оптимизма на банката, тъй-като кредитите се гарантираха 50% от Държавен гаранционен фонд. Битката продължи близо четири години. Въпреки оборотните кредити, въпреки получените поръчки от няколко страни, за съжаление поръчките от вътрешния пазар почти застинаха и положението непрекъснато се влошаваше.

В условия на криза всеки се свива и рядко поръчва основни средства, каквито бяха изделията на фирмата.

Така пред очите ми една перспективна фирма се срути за няколко години. Причините бяха икономически и субективни.

От една страна Голямата рецесия донесе общ икономически спад и рязко намаляване на приходите, а от друга оптимизма и праволинейният подход на Управителя на фирмата, че ще се справи с кредитите му оказа лоша услуга.

В един момент се струпаха криза и намаляване на приходи, изплащане на кредити, които изцедиха оборотните средства, иновации и разработка на нови пазари. Това беше твърде много. Малко след това банката се отдръпна. Всички опити да се намерят нови кредити от други банки удариха на камък и се провалиха. Фирмата поради дългове премина в ръцете на нови собственици. 

Това, което преживях след Голямата рецесия в тази фирма, това което се случи лично с мен през тези няколко години преди кризата и след нея страшно много ми прилича на „Хипотезата за  финансовата  нестабилност ”на Хайман Мински /тази хипотеза я разглеждам по-подробно в главата за монетарното посткейнсианство / обоснована  от  него преди десетки години. Мински свързва от една страна бизнес-цикъла с нестабилността и крехкостта на финансовите пазари, и от друга /това е мое мнение/ с психологията и чисто човешките реакции на предприемачите и банкерите.

Това е нещото, което се случва най-реално в икономиката преди, по-време и след кризата!

Хипотезата на Мински е най-правдоподобното обяснение на криза.

Нито теорията на школата на рационалните очаквания за „реалния делови цикъл” на Р. Лукас, Р. Бароу Е. Прескът, Ф. Кидланд, които разглеждат деловия цикъл като реален феномен и считат, че неголемите колебания в икономиката са истинските цикли на деловата активност, игнорирайки ролята на паричното обръщение и финансовите пазари. За тях промените в реалния БВП се дължат и съответстват на шоковете на предлагането, а не на промени в търсенето, виждане противоположно на Кейнс.

Нито концепцията за финансовия акселератор на Б. Бернанке, М. Гертлер и С. Гилкрист от 90-те години на миналия век, която има неокейнсиански стил, но с микроикономически аргументи за поведението на финансовите институции, камо ли пък “Хипотезата  за ефективния  пазар”, лансирана от Юджин Фама успяха.

Всички те заедно с монетаризма се провалиха с гръм и трясък по отношение на Голямата рецесия!

Оказа се, че пазара не винаги е ефективен и саморегулиращ се!

Напротив, когато го изнасилиш той прегрява, излиза извън контрол, и става разрушителен!

За да обобщим казаното до тук, трябва да повторим още веднъж.

Капитализмът винаги си създава пазар! Той не може да живее и съществува без пазар! Затова предварително си създава условия и предпоставки за него. Интересното е, че много често активно участие в създаването на тези условия и предпоставки играе властта т.е. политиката. Такъв е случаят и с кризата от 2008 г. както обяснихме по-горе.           

Примери могат да се дадат много:

-Голямата депресия до идването на Рузвелт на власт;

-Петролната криза от 1973 г. в много аспекти;

-Азиатската криза 1997 г.;

-Голямата рецесия 2008 г. и много други по-малки кризи.

След създаването на пазар, идва ред на неговото използване и експлоатация.          Тук основно се намесват икономически и субективни причини, които преплитайки се създават критична маса от дефолти, след което кризите избухват.

Когато бизнес-цикъла е във фаза подем кризи, балони или пирамиди възникват като резултат от самореализиращи се оптимистични очаквания.

Производителите или инвеститорите допускат, че търсенето на произведената стока или обекта на търговия, като акции или ценни книжа, ще расте, заемат пари, произвеждат и купуват с идеята в последствие изгодно да   продадат. Произведените или закупените стоки в действителност предизвикват повишаване на цените, което създава стимули за последващи спекулации. В капиталистическото пазарно стопанство е типичен процесът на инфлация. Той е ендогенен, естествен процес добре обяснен от монетарното посткейнсианство,

Така, че когато бизнес цикълът е във фаза на подем, потокът от парични средства е по-голям от необходимия за погасяване на дългове. Тогава естествено в тази ситуация възниква спекулативна еуфория. Окрилени от перспективите, от приходите и нови идеи предприемачите и банкерите поемат нови рискове, отпускат нови кредити и започват да реализират нови инвестици и проекти.

Рано или късно печалбите намаляват, приходите също, цените спират да нарастват, при някои притокът на пари спира, банките виждайки от оборотите и плащанията намалената платежоспособност на своите клиенти, рязко съкращават кредитирането, и оптимистичните очаквания се заменят с песимистични, всички  бързат да продават и процесът с огромна скорост се развива в  обратна  посока предизвиквайки многобройни банкрути, т.е. настъпва моментът на Мински, когато дълговият балон се спука, ликвидността става дефицитна и почти спира, и настъпва неизбежна системна верижна реакция на кредитни фалити.

Колапса на кредитния пазар обхваща даже платежоспособни  кредитополучатели, които са въвлечени във фалити в резултат на общо мащабно намаляване на ликвидността на пазара.

Кои са основните причини за Голямата рецесия?

1. Икономическите:

-свръхкредитиране на рискови ипотечни кредити;

-свръхпроизводството на капитал в жилищната индустрия;

-свръхпроизводство на капитал на вторичния пазар на “токсичните облигации”;

-свръхпроизводство на стоки- в случая на жилища;

-ниски лихвени проценти

-недостатъчно потребление предизвикано от засилващото се относително неравенство на доходите;

2. Субективните:

-метафизичната нагласа на предприемачите и инвеститорите да печелят, резултат от инстинкта им за оцеляване, задоволяване на потребностите, мотивирани от възможността за по-големи печалби, съхраняване или издигане на постигнатия престиж в обществото;

-преекспониране на оптимистичните очаквания от бизнесиграчите;

-алчност-най-негативната форма на инстинкта за оцеляване в името на печалбата проявяваща се в неразумно инвестиране, използване на асиметрична информация, постигане на краткосрочни печалби заради огромни бонуси, счетоводни фалшификации, издаване на подвеждащи високи рейтинги на деривати от кредитните агенции, манипулиране на неосведомени клиенти за жилищни ипотеки, политическа алчност за власт и постигане на резултати използвайки инструментите на властта в името на социалната политика за насърчаване на собствеността, държавните агенции с частно участие Фани Мей и Фреди Мак са били притискани да усвояват, като изкупуват от банките, т.н. “рискови ипотеки” т.е. рискови жилищни кредити.

Настъпването на икономическите кризи се предизвикват от определени фактори и индикации като:

-повишаване на лихвените проценти;

-намаляване на кредитирането;

-неочакван спад на общото ниво на цените/които преди това са се балонизирали/ и унищожаване на стойности;

-спадове на пазара на акции;

-влошено състояние на фирмите и свиване на икономиката;

-икономическия спад стимулира понижаването на цените, което води до дефлация;

-увеличаване на несигурността;

-поради страх от фалити на банки и влошеното състояние на фирмите вложителите теглят влогове;

-фалити на фирми, банки, фондове и др.

 

Основните икономически причини за икономическите кризи отдавна са формулирани от уважавани мислители и икономисти.

Нека да обобщим техните виждания анализирани по-горе:

 1.  Маркс формулира някои от основните причини:

-свръхпроизводство на основен капитал;

-свръхпроизводство на стоки;

-недостатъчно търсене или потребление -“относителното недопроизводство на оборотен”;

-тъй-като стоката трябва да измине пътя С-П-С (стока-пари-стока), Маркс забелязва, че съществува потенциална възможност продажбата и покупката да се откъснат една от друга и може да настъпи разрив на процеса на покупко-продажба т.е. да се прекъсне връзката при това движение.

Анализирайки формите на стойността, движението на стоките и как парите се превръщат в капитал, Маркс разбира, че продажбите и покупките са отделни актове с отделни мотиви.

-Маркс разбира и още нещо, особената роля, която парите играят и ясно показва и дава да се разбере, че те са повече, отколкото средство за размяна.

Парите са универсален стоков еквивалент, чрез които размяната на стоки се осъществява в два акта, покупка и продажба, независими един от друг, които са разделени във времето и пространството. Може да възникне прекъсване между производството и реализацията поради това разделение. Поради липса на ликвидност т.е. липса на пари.Това е изключително важна теза и предпоставка за разбирането на кризите при капитализма.

- Маркс свързва кризите с наличието на процес на свръхинвестиране, който също води до спад на печалбата. При оживление, при бързото нарастване на съвкупното производство поскъпват капиталовложенията т.е. повишава се цената на инвестициите, което постепенно прави губещи проектите, които първоначално са изглеждали печеливши.

 2.  Лудвиг фон Мозес-Австрийската школа

 - Основна причина за цикличността в пазарното стопанство в т.ч. за кризите Мизес открива в институционалната структура на банковата система с частичното резервиране. Според него в условия на оживление банковата система с частичното резервиране увеличава кредитната експанзия, като кредитите не са обезпечени с реални спестявания и ресурси, което задължително води до нарастване на паричната маса и намаляване на лихвените проценти. Евтините и достъпни кредити оскъпяват производството и резултатът е инфлация.

 3.  Джон Мейнард Кейнс

 - Главното обяснение на кризата трябва да се търси не в нарастването на лихвения процент, а във внезапното падане на пределната ефективност на капитала.

Разбирането за ролята на инвестициите за постигане на растеж и по-висока заетост при Кейнс е на по-високо ниво от всички негови предшественици.

Инвестициите не само са най-важният инструмент за растеж, нещо което се разбира от всички.

Той достига до важния извод, че инвестициите раждат пари, а не обратното!

Инвестиционния процес прави парите т.е. кара банките да отпускат кредитите!

Това му разбиране му дава възможност да формулира, че основната причина за възникването на кризите е внезапното падане на пределната ефективност на капитала. Увеличената маса на капитала според Кейнс е основната причина за намалената рентабилност. Това поражда началото на кризата, инвестициите намаляват, след което потреблението намалява, увеличават се нереализираните стоки, започва спад на цените и се увеличава безработицата.

 

Това е моят модел за причинно-следствените връзки на създаването на предпоставки за интензивно развитие на даден пазар, генерирането, развитие на причините и появата на характерните признаци при протичане на икономическите кризи.

В основата на този модел стои теоретичното наследство и отлично разбиране на икономисти, като Маркс, Лудвиг фон Мизес, Кейнс и разбира се великолепното анализиране, осмисляне и претворяване на тези идеи, заедно с блестящото разбиране на вътрешните процеси във банкирането и отпускането на кредити свързано с производствената дейност, на “Хипотезата на Финансовата нестабилност” на Хайман Мински.

Мински използва опита си от работата си в банковата система и наблюденията си от развитието на производствените фирми. Човешкия фактор е главна причина за превръщане на “стабилността” в “нестабилност”. Първоначално парите се раждат ендогенно, следствие на инвестициите за производството на стоки и услуги. Кредитирането следва този процес. / Това мога да го докажа с пример от мойта практика. В продължение на седем години ние във фирмата за водни помпи, където бях съдружник, произвеждахме в цех нает под наем. През 2001г. ние взехме кредит за да построим собствен цех. Нямахме достатъчно материални активи да обезпечим кредита и затова гарант в банката стана наш добър познат, който имаше средства.

Така нашата инициатива за инвестиция създаде нов материален актив, който след изплащане на кредита ни послужи за обезпечение за вземане на нов кредит и създаване на нови стокови активи. Т.е. не банката, а нашата идея за тази инвестиция, родена много преди това, нейната реализация с построяването на новия цех създаде нов материален актив с определена стойност, което доказва, че парите се раждат ендогенно следствие на инвестициите за производството на основни средства, стоки и услуги./

В процеса на оживление и подем инвестициите се увеличават, като резултат на проекти и иновации генерирани още в стадия на застой. Паралелно се развиват процесите на свръхпроизводство на капитал, както казва Маркс, и свръхкредитиране, за което Мозес предупреждава. Институционалната структура на банковата система с частичното резервиране увеличава кредитната експанзия, като кредитите не са обезпечени с реални спестявания и ресурси, което задължително води до нарастване на паричната маса и намаляване на лихвените проценти. Евтините и достъпни кредити оскъпяват производството, и резултатът е поскъпване на цените и инфлация.

Тогава естествено в тази ситуация възниква спекулативна еуфория. Окрилени от перспективите, от приходите и нови идеи предприемачите и банкерите поемат нови рискове, отпускат нови кредити и започват да реализират нови инвестици и проекти. Това е бумът на спекулативната фаза. Подтиквани от стадния инстинкт хората правят рискови инвестиции. Инстинкта за оцеляване работи с пълна сила. Хората искат да спечелят максимално за да оцелеят, да задоволяват по-добре своите и на семейството си потребности, за да задържат и умножат бизнеса и стандарта си на живот, да оцелеят в жестоката конкурентна борба с другите фирми.

Оскъпяване на производството не само вдига цените, но, както казва Кейнс започва рязко да намалява пределната ефективност на капитала. Печалбите започват да намаляват чувствително, част от проектите започват да стават губещи, потреблението въпреки своето увеличение все пак започва да изостава от ръста на приходите. Появява се остра нужда от пари. Липсата на ликвидност увеличава лихвените проценти и банките намаляват кредитирането. Появява се засилваща нестабилност от изостряне на неблагоприятния избор и моралния риск. Засилва се стремежа за продажба на активи и цените започват да падат, акциите също. Появява се паника за теглене на депозити от банките. Започват фалити на фирми и финансови институции. Безработицата расте.

Стабилността се превръща в огромна нестабилност според Мински. Капитала се свива и започва да търси нови пазари.

Това е моделът! Това е моделът на икономическите кризи според мен, както заради това, което са анализирали и описали в своите научни трудове Маркс, Мозес, Кейнс и Мински, така и поради удивителната прилика на тези описания и причини за кризите, с онова, което лично преживях преди, по-време и след Голямата депресия от 2008 г.

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев-www.peterhen.com