Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Икономиката на капитализма се изкривява

 

Има множество фактори, които ме накараха да направя този извод!

Тук не става въпрос за традиционните противоречия констатирани от социалистическите представители още със зараждането на капитализма като:

-концентрацията и централизацията на капитала;

-битката между труда и капитала за повишаване на работните заплати и подобряване условията на работа;

-икономическите кризи;

-безработицата;

-ролята на монополите;

-бедността;

-социалната мобилност;

Тук става въпрос за съвършенно нови тенденции, които се появиха, пробиха и продължават да се установяват в икономиката, като постепенно изменят традиционния капитализъм установен през последните двеста и петдесет години!

Появява се нетрадиционен капитализъм!

Проявите му са най-различни като:

-малък, минимален растеж;

-малки, дори отрицателни лихви, които не са краткотрайно изключение;

-малка, минимална инфлация;

-почти минимално потребителско търсене;

-големи екологични и климатични проблеми;

-големи дългове;

-големи бюджетни дефицити;

-голяма безработица, увеличава се заетостта с непълно работно време и ниското заплащане;

-голямо сенчесто банкиране и икономика;

-голяма волатилност на цените на активите;

-голяма концентрация на капитала;

-големи банки;

-голямо движение на виртуални пари във световната финансова система;

-голяма диспропорция между паричната маса и количеството стоки в икономиката;

-застаряване на населението и намаляване на производителността;

-висока пенсионна възраст;

-голямо относително неравенство;

-голямо богатство в малко ръце;

 

 1. Нисък растеж

 Ниският растеж или дългосрочната стагнация са особено характерни след Голямата рецесия.     Но комплекса от факторите за това се формираха след налагането и реализацията на неолибералната икономическа политика.

Съвременния икономически модел не може без растеж!

Но постоянния растеж означава постоянно нарастване на пазарите!

Капитализма не може без нов пазар!

Капитализма си търси винаги нови пазари!

След като глобалния производствен пазар почти достигна своя предел-няма къде да расте, започна да се кредитира потреблението!

Капитализма си формира нов пазар в областта на финансите, чийто връх достигна през 2007 г.    Но този пазар засмука и засмуква, огромни парични потоци от реалния сектор и потреблението!

С тези пари банкерите и финансистите, както и спекулантите създадоха нов виртуален паричен пазар, в който правят само и единствено пари на принципа: П-П*/ пари-пари- прим/.

Но тези пари почти не влизат в реалния сектор!

Основната причина за слабия растеж е намаленото потребителско търсене!

Крайно време е да се разбере, че увеличаването на доходите от капитала в националния доход за сметка на трудовите доходи води до намаляване на потребителското и от там на ефективното търсене!

Сякаш Маркс ще се окаже прав със своята теория и прогноза, че конкуренцията и свръхпроизводството ще доведе до намаляване нормата на печалбата, която ще окаже натиск върху заплатите, а това ще бъде гибелно за капитализма!                                        

Този натиск върху заплатите, за да се запазят печалбите ще разруши пазарите!

Днес забелязваме подобна тенденция на пазарите!

Печалбите на американските и транснационалните международни компании заемат най-голям дял в БВП в последните няколко десетилетия, а работниците с доходите си имат най-малък дял отчитан някога.

Печалбите на корпорациите се увеличават, а заплатите стагнират!

Откриват се нови работни места, но нископлатени!

Капитализма си извади поуки от Голямата депресия, Голямата компресия или Кейнсианския период след 1945 г. до началото на 70-те години, от Петролната криза 1973-74 г. и финно настрои системата на икономиката си с една единствена цел- по-голяма печалба.

Политиката на висок растеж и заетост води до по-малка печалба и по-висока инфлация!

  А това е против интересите на капитала!

Както споменах по-рано в предговора за битката на Фридман и Кейнс, тя беше спечелена от първия. Основната цел, която си постави неолиберализма с политиката на Рейгън, беше “просмукването” т.е. високата печалба и ниската инфлация!

Изоставена беше политиката на висока заетост и растеж!

Днес ниската инфлация отдавна е факт и печалбите на корпорациите растът!       Заплатите стагнират, а безработицата расте!

Нормалната крива на Филипс показва точно това, при ниска инфлация безработицата е висока!

За ниския растеж днес спомагат:

-полититическата неефективност, която не осигурява дългосрочни реформи, иниациативи и проекти в икономиката, а много често се влияе от следващите избори, като се задоволява не-рядко с популистки решения;

-голямата волатилност на цените на енергийните продукти и изобщо енергийните шокове, които плашат инвеститорите;

-необходими разходи в екологична защита и проекти:

-намалено доверие в политическата и икономическата системи и по-голям страх от фалит и провали;

-липсват нови иновационни постижения, които биха стимулирари нови производства и пазари, както и развитие на вторични иновации;

-застаряване на населението;

 

    2. Ниските лихви

 

През последните 25 г. се забелязва дългосрочно понижаване на глобалния лихвен процент. Тъй-като през същия период се забелязва глобално стагниране на заплатите, то от Кейнс знаем, че това води до намалено потребителско търсене, поради неравномерно разпределение на доходите в полза на бизнеса и богатите. Склонността към потребление при бедните, според Кейнс е по-висока, а склонността за спестяване е по-висока при богатите.

При това разпределение на доходите намалява потребителското търсене!

Затова хората на наемния труд за да поддържат постигнатия стандарт започнаха да взимат заеми от една страна, а от друга държавата да подпомогне бедните започна да увеличава социалните разходи, да трупа дългове, което води до бюджетен дефицит.

По този начин следствие на намаляване на глобалното търсене Централните банки намаляваха  основния лихвен процент за да стимулират растежа в икономиката, но от друга страна това беше изгодно за правителствата, които през този период трупаха лавинообразно дългове и ниските лихви бяха благоприятни за изплащане на дълговете.

Днес американската, европейската, японската и други задлъжнели икономики не могат да си позволят да увеличат основния си лихвен процент т.е да са с положителни лихвени проценти защото:

-това ще увеличи лихвените разходи на дефицитите и ако не взриви бюджета им, то ще доведе до огромни съкращения най-вероятно на социални програми и капиталови разходи;

-увеличаването на лихвените проценти ще нанесе удар на икономиката и нейния растеж, както и изплащане на дълговете;

От друга страна ниските лихвени проценти увеличават снимулите за теглене на заеми и водят до покачване на парите в обръщение.

Това от своя страна надува активите, цените на акциите, имотите, и облигациите достигат рекордни нива, борсовите индекси растат, което със сигурност ни приближава до следващото сътресение.

Цените на акциите се повишават на фона на все по-голямо безгрижие и задоволство.         В такава обстановка инвеститорите преследват печалба, без да са наясно с рисковите, които те предприемат.

При нестабилност страхът може да се върне и тогава въпросът е може ли текущите цени на активите да издържат страха. Тук вече се намесват “животинските инстинкти”.

Опасна е ситуацията в развитите страни  от една страна поради планината от дългове, което кара централните банки да държат ниски лихвени проценти, което създава илюзията , че дългът е по-малък, и от друга евтините пари ги вкарват в луда надпревара с риска и никой не знае какво ще се случи, традиционен икономически растеж или икономическа катастрофа.

Тези икономики продължават да са пристрастени към дълга и лесните и евтини пари. Това надпреварване на пазарите води до ръст на акциите, като основни печеливши са 10%-те процента, които владеят 90% от финансовите активи!

Но за това е необходим по-голям балон за да взриви всичко.

Ако нищо не се измени, рано или късно капитализмът ще си намери този балон.          

Това е неизбежно! Бъдете сигурни в това!

Изобщо наблюдава се изменение в ролята, силата и функцията на лихвения процент като един от основните естествени  регулатори на капиталовия пазар. Централните банки понижиха лихвите до нулата и похарчиха милиарди за покупка на облигации. Милиардите похарчени за икономически стимули след Голямата рецесия не създадоха очаквания растеж, а още повече увеличиха дълговете в повечето развити страни.

Много се опасяваха след количествените облекчения, че ще настъпи инфлация.

Централните банки поради високата задлъжнялост трудно ще нормализират паричната си политика, без да нанесът поражения на реалния сектор.

Нормалното е след ниските лихви да започне оживление, подем и когато икономиката започне да прегрява да започне увеличение на основната лихва и да озапти предприемачите и банкерите.

Нищо такова не се случва. Лихвите са ниски, инфлация няма, даже се наблюдава дефлация, растежът е малък въпреки стимулите.

Нестабилността може да бъде новата нормалност или усилваща се неопределеност!

Сякаш световната икономика е попаднала в “ликвиден” и “инвестиционен” капан, сякаш развитите страни начело със САЩ се намират в ситуация на дългосрочно стагниращо равновесие с изкуствено подържани отрицателни реални лихви.

   

   3. Променя се финансовата система

 

До преди няколко десетилетия  основното предназначение на банките, взаимните фондове и инвестиционните дружества беше да работят за реалния сектор и да гарантират, че спестяванията на гражданите ще се трансформират в нови технологии и в растеж на икономиката, ще им гарантират работните им места и ще създават нови.

Банките измениха профила си. От няколко десетилетия финансовите институции организираха преразпределение на богатството на народите от реалния сектор- промишленост, строителство, селско стопанство, услуги, транспорт и търговия към финансовата сфера.

Не случайно Маркс нарича банките “ най-изкуствен и най-развит продукт на капиталистическия начин на производство”.

За Майк Майо, един от най-дръзките и провокиращи банкови анализатори, предвидил Голямата рецесия, уволняван от Lehman Brothers и Credit Suisse, защото казвал истината и се опълчил срещу системата, която го карала да лъже, системата не се е променила и топбанкерите се занимават с това което вършеха и преди кризата, стимулите довели до кризата са непокътнати.

Днес най-големите четири банки в САЩ станаха с още 30% по-големи, отколкото бяха преди 5-6 години!

А петте най-големи банки държат повече от половината от общите банкови активи в САЩ!

Майо казва:

“Банките вече не са двигатели на прогреса. Зад лъскавите фасади на финансовата индустрия са скрити бездна от лъжи и корупция. Там работят хора, които препоръчват да се купуват акции в технологични компании, в които имат участие. Топмениджери отклоняват средства в собствените си джобове по време на сливания”.

Британският централен банкер Андрю Халдейн казва иронично:                            “Балансите на банките, все още са черна кутия”.

Финансовата индустрия в Лондон лобира и блокира намеренията на Европейския съюз за въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Ниските лихви определят малка печалба на банките, а това разрушава нормалната банкова дейност. Затова те измислят непрекъснато нови рискови инструменти за правене на пари.

В условия на ниски лихви, хората които знаят как да правят пари, да се справят с лесни пари, като хеджфондовете, се справят много добре в тези условия.

Всъщност алчните банкери не са само едни от главните виновници за кризата. Провалите във казионната финансова система генерираха високият ръст в сенчестото паралелно банкиране, където се въртят трилиони долари и безобразията са още по-големи. Колкото повече се засилват регулациите, толкова повече пари изтичат в сенчестото банкиране.

Днес играчите на Уолстрийт се опитват да печелят с “високочестотна търговия”.             Но регулаторните органи се страхуват, че “високочестотната търговия” известна още като “флаш търговия”, ще създаде в бъдеще време неопределени рискове за глобалната финансова система!

Капитализма създава и произвежда онова, което потребителите харесват и желаят. Потребителят е този, който решава кой ще е милионер и кой не. Те обаче могат да бъдат убеждавани да сменят вкусовете и предпочитанията си.

Разпространението и рекламирането на паричната илюзия, историите за пазарните успехи и историите за вдъхновяващи финансови инструменти, карат хората да спекулират и да плащат за ценни книжа и акции, чиято илюзорна стойност се изкривява от фалшифицирано счетоводство или асиметрична, скрита информация.

Капитализма създава парична илюзия и произвежда каквото хората искат да купят! Икономическите кризи, рецесии и депресии са резултат от срив на доверие от широко разпространена парична илюзия.

Капитализма в САЩ създаде финансов пазар, като базата на източници от капитал бяха пенсионните фондове, инвестиционния капитал на големите инвестиционни банки на Уолстрийт и техните международни партньори, индувидуални инвеститори-големи или малки инвестиращи в акции на компании с добро реноме и дългосрочни перспективи, правителства и частни лица от развиващи се страни, както от неправителствени организации и университети.

На финансовия пазар се появиха мощни инвестиционни банки като публични дружества, които започнаха да инвестират и работят за своя сметка, но със чужди пари!

Така капитализмът организира, образува и разви силен финансов международен пазар, които се управляваше от инвестиционни мениджъри, които се препитаваха с въртенето на големи капитали. Те получаваха заплати съобразно възможностите и способността си да правят и печелят пари повече от конкурентите си.

Това принуди управителите на финансовите институции да максимизират печалбите си в кратки срокове. Те се превърнаха в привилигирована класа, която получава своите бонуси независимо от своите резултати. Тази структура на работа и заплащане създаде натиск, който се прехвърли и върху корпорациите. Обвързването на заплащането със краткосрочни максимални печалби създаде огромни изкушения за генериране на спекулативни мотиви и стимули.

Изпълнителните директори на инвестиционни фондове и банки подписваха и пускаха на пазара подсладени от паричната илюзия и истории за успех спекулативни инвестиции, докато хората искаха да ги купуват. Моралния риск беше огромен.

Когато истината лъсна доверието се срина и настъпи кризата!

 От друга страна Европейската централна банка/ ЕЦБ / се превърна сякаш в социалистическа народна централна банка, в мощна централна административна и бюрократична структура, която работи преди всичко за интересите на капитала като:

-тя определя лихвените проценти;

-контролира паричното предлагане;

-контролира финансовите институции;

-контролира бюджетните дефицити на правителствата и ги проверява;

-има роля в задвижването и движението на борсовите цени;

-почти замени европейския пазар на облигации;

-защитава паричния съюз, зоната на еврото, от кризи и разпад;

-въвежда отрицателни лихви по депозитите, като принуждава банките да внасят пари в ЕЦБ и за този “патент” и това “изключително право” ще плащат лихви на ЕЦБ, която им гарантира сигурност на парите! А трябва да е точно обратното!

Какво означават отрицателните лихви? Означават, че в реалната икономика се случват лоши неща, тя спира да се развива, поради липсата на главния стимул-печалбата.

Подобна крайна мярка бе провокирана от нежеланието на търговските банки да рискуват в реалната икономика!

Фирмите не получават нужните кредитни ресурси, защото за банките е по-изгодно да ги инвестират на финансовите пазари.

Не случайно бартерът е над  20 % от световната търговия!

Точно ЕЦБ, като последна инстанция на Европейската политика щеше да спре финансирането на новото доста ляво правителство на “Сириза”- “ако не слушка”, като показа на целия свят, че демокрацията и проведения референдум в Гърция няма никаква стойност, роля и значение, когато става въпрос за немските и френски капитали!

Действително демокрацията присъства, като система “само в речите на политиците пред народа!”

Една система грижливо създавана и опазвана в продължение на столетия – паричната система с положителна лихва, може драстично да започне да се променя.

Тази система е ядрото на икономическата система, която е прието да се нарича капитализъм. Изчезването на това ядро предполага и радикално реформиране на съществуващата икономическа система.

Какво ако не изкривяване и ерозиране доверието в цялата финансово-кредитна система е това!

 

 4.  Концентрация на капитала

 

Опитвайки се да намеря нещо конкретно, тъй-като в предговора по принцип накратко анализирах темата и исках с един пример да илюстрирам най-добре какви са възможните последици от концентрацията на капитала в световната икономика се натъкнах на интересната и аналитичната статия на българския журналист Валери  Ценков -    “Храните са новият петрол” от 17 Март 2016 в ТЕМАonline.bg

Ще цитирам буквално най-важните тези на автора:

“Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН,  31% от храната просто се изхвърля. Годишната загуба на храна, подходяща за прехрана на хората, се оценява на 1,3 млрд. тона.

В същото време 795 милиона души по света страдат от недохранване. Дори една четвърт от изхвърляната храна е достатъчна за изхранването на тези хора.

Живеем в абсурден свят, в който 1.1 млрд. гладуват, а 1 млрд. се чудят как да се отърват от затлъстяването. В същото време 700 млн. души от т.н. „оризов пояс” нямат $1, за да се нахранят.

Да, действително светът е изправен пред безпрецедентна криза на храните, които ще усетим драматично през 2050 г.

Който смята, че спекулантите вдигат цените, е напълно прав. Цените не се определят от пазара, а от борсите. А там колебанията на аграрния пазар позволяват да се печелят баснословни пари.

Сегашната криза развенча мита за свободния пазар, при който храните може да бъдат съсредоточени в няколко района с най-благоприятен климат и да подсигуряват с продоволствие останалата част на света. Икономистът Тайлър Коен от Университета „Джордж Мейсън” обясни във в  „Ню Йорк Таймс” защо всъщност няма глобален пазар на аграрни продукти. А този, който икономистите наричат  „международен пазар”  не е свободен и твърде лошо управляван.  Цените на храните, които се продават на тези пазари не са реални, защото богатите държави субсидират фермерите си и те могат да манипулират цените.

Една от най-драматичните промени на световния пазар за храни през последните 30 години е концентрацията на бизнеса с храни в ръцете на няколко американски и европейски гиганта. Преди това производството на храни представляваше относително скромен локален бизнес. Но с индустриализацията и развитието на технологиите все повече храна бе подлагана на преработка и получаваше добавена стойност.

Така тя постепенно премина в ръцете на няколко големи корпорации, които ставаха все по-големи. Новата индустриализирана система на храните напомня на глобална империя. Или по-скоро приватизирана форма на империя по американски модел, простираща се до всяко кътче на планетата.

Фелисити Лоурънс от „Гардиън” прави находчиво сравнение: днес живеем в условията на „хранителен Фордизъм” – поточна линия на храните, хомогенизирани и приготвяни от стандартни компоненти. Много от тези компоненти са произведени от американския излишък на земеделска продукция и се контролират от олигопола компании, известен като:

 „Групата ABCD” – ADM, Bunge, Cargill и (Louis) Dreyfus.

Но този модел на концентрация, унификация и свръхинтензивно земеделие е истинската причина за проблемите с храните – с много по-голяма тежест от традиционните обяснения с климатичните аномалии, демографския взрив или цената на петрола.

Четирите мултинационални компании доминират световния пазар на храни, като контролират между 80% и 90 %  от търговията със зърнени храни – соя, пшеница, царевица. Групата ABCD стои зад идеята за пълна либерализация на пазара с цел създаване на гигантски глобален пазар на зърнените храни – без никакви търговски бариери. Те стоят и зад инициативата за легализиране на генно-модифицираните храни, което ще им даде възможност да контролират целия процес на търговията със зърно – от семената до брашното. В това отноошение Cargill работи в сътрудничество с гиганта на генно-модифизираните храни Monsanto.

В това каре изпъква Cargill- за последните две години приходите на компанията са $224 млрд. Cargill не общува с медиите, не дава интервюта. В една от скромните брошури на Cargill пише:

„Ние купуваме, търгуваме, превозваме,  смесваме, мелим, разбиваме, преработване, рафинираме, подправяме, доставяме денонощно по цялата планета”.

И още: „Ние сме брашното в хляба, царевицата в макароните, солта в чипса. Ние сме царевицата в тортилата, шоколада в десерта, подсладителя в газинарата напитка. Ние сме олиото в салатата, и телешкото, свинското и пилешкото от вашата вечеря.  Ние сме памука във вашата дреха, вътъка на вашия килим, торта във вашата нива”.

Cargill притежава контролния пакет от най-голямата компания за изкуствени торове Mosaic, а Sun Valley – филиал на Cargill – доставя половината от пилешките продукти за закусвалните на McDonalds и KFC по света, произвежда една трета от царевичния сироп в Европа. Cargill е в храната на кравите, в мазнините, емулсификаторите и мазнините на готовите храни, в която се пържи чипса, соевите протеини на вегетарианските бургери.

Освен всичко останало, Cargill, ADM и Bunge поддържат стратегически съюзи и джойнт венчъри с доста компании за семена и агро-химическа продукция като Monsanto, Dupont, Syngenta и Limagrain. Последата е френска фирма, която държи 50 процента от глобални пазар със семена.

Що се отнася до компаниите за агрохимикали тук партньорите са отново DuPont, Monsanto, Syngenta, но също така Dow и двата германски гиганта Bayer и BASF. Стратегическите съюзи между тях им позволяват на компаниите да контролират 75%  от пазара на тези продукти в света.

Никой не може да каже точните цифри, защото повечето са частни компании и не съобщават данни за пазарния си дял.  Но ако ви остане време, може сами да се убедите, като прегледате етикетите на продуктите в кухнята. Всяка сутрин започваме деня си с тях: те са в брашното на хляба, в портокалите на плодовия сок, в захарта на конфитюра, в шоколада на вафлата, в кафето.

Всяка вечер те отново са на масата в телешкото, свинското или пилешкото, или във всяка храна, която съдържа сол, скорбяла, глутен, подсладители, мазнини, във всички готови храни или в менюто за доставка по домовете.

Сами ще се убедите, че едни и същи съставки, повечето от които дори непознати допреди 30-40 години, се появяват във всичко – от детски храни до котешки гранули и зеленчукови консерви.

Те наистина са навсякъде: соя, рапично семе, палмово масло, царевица, захар, ориз.      Как е възможно това?

Както вече споменах – благодарение на перверзния модел на съвременното земеделие, при който гигантите в бизнеса с храните Cargill (царевица) и Tyson (пилета и риба) и американските вериги за търговия на дребно Kroger, Albertsons, Safeway и най-вече  Wal-Mart налагат изключително ниски изкупни цени на своите доставчици, принуждавайки ги да се примиряват с непоносими ниски норми на печалба и още по-изтощителна производителност.

Монополите са налице и при другите продукти. Дори при такава безобидна напитка като чая няма изключение:

Unilever контролира 90 процента от пазара.

Една от най-голямите компании в хранителния бизнес е Nestlé с приход за миналата година от $106 млрд. и със страховито присъствие на глабалния пазар за кафе и сладкарски изделия. След нея са Kraft Foods приходи за миналата година от $49.2 млрд. На следващо място е Tyson Foods – един от най-големите играчи на пазара за пилета, свинско и телешко месо с приходи за миналата година от $26.7 млрд.

Tyson обработва по 4 млрд. кг пилешко месо годишно – това означава по 1000 пилета в секунда!

 Те общо разполагат с половината от световния пазар!

 Концентрирането на такава пазарна мощ в толкова малко ръце постепенно измести печалбата от ръцете на производителите към джобовете на монополистите.

Според доклад на Oxfam, фермерите в Уганда продават кафето си на 14 цента за килограм на мелничарите, които след това го препродават на износителите за 26 цента, те пък го експортират към големите компании за 45 цента. Докато стигне до многонационалната компания, която го пече и го превръща в нес-кафе, цената е вече $ 1.64.                                 А след това същото това количество, вече опаковано се продава в супермаркетите на цена от $ 26.40 – това прави 7000 процента по-скъпо от цената на фермера.

Такава норма на печалбата няма дори при наркотиците!

За първи път в най-новия доклад на Oxfam се анализират последиците от концентрацията на такова влияние, контрол и пари в ръцете на толкова малко глобални играчи. Резултатът от това според Oxfam е, че "те извличат максималната печалба от глобалната хранителна верига, а прехвърлят рисковете и разходи към най-слабите участници в системата – най-вече фермерите и работниците на дъното”.

Oxfam като глобална организация за борба с глада за първи път се осмелява публично да намеси в дискусията за световната криза мултинационалните компании.

И дори да ги посочи като основна причина за глада и бедността!

Логиката е съвсем просто: Макар в света да съществуват 80 000 вида растения, които могат да се използват за храна, човечеството е силно зависимо от три зърнени култури, които осигуряват половината от  цялата хранителна енергия и една трета от протеините. Това са пшеница, ориз и царевица. Освен това те са основна храна на 4 млрд. души – тоест за две трети от населението на планетата.

Схемата е изключително стройна и проста:

Свеждайки хранителната диета до толкова малко продукти, мултинационалните компании могат да контролират целия процес от засяването, прибирането, преработката и реализирането на продукцията на основните хранителни продукти на планетата. Мащабите в които оперират, им позволяват да бъдат свръхефективни. Търговията със зърнени храни е изключително капиталоемка, а те инвестират в строителство и поддържане на силози и складове, в пристанищни и транспортна инфраструтура. Освен това те получават и „експортно финансиране” за да купуват продукция на високи цени, за да я реализират евтино на световния пазар.

Вече споменатите четири  компании - Cargill, Dreyfus, ADM и Bunge –  които контролират  75% от търговията със соя, между 2005 и 2009 са получили над $4.1 млрд. от американската правителство. Любопитното е, че тези субсидии почти никога не отиват за пресни продукти, а за продуктите, които те контролират – соя, захар и царевично нишесте, които се добавят в храните, за да им се добави стойност по време на преработката. Оказва се, че правителствата в САЩ и ЕС субсидират глобалните корпорации за да продават на хората продукти с висока масленост и богати на захар, предизвикващи затлъстяване и проблеми със здравето.

 

Приказки от 1001 нощ

 Теорията твърди, че конкуренцията е най-силната страна на капитализма, и когато има две или повече компании, всичко е идеално: щом има конкуренция и сблъсък за вниманието на потребителите, пазарът работи и това пришпорва цените надолу.

Много любопитно мнение по въпроса изразява бившият президент на ADM   Дуейн Андреас в интервю за списание „Модър Джоунз”:

„Клиентът е нашият враг. Конкурентът е нашият приятел. В света няма дори едно зрънце, което да се продава чрез свободния пазар, нито едно зърно от никаква култура в този свят не се продава чрез свободния пазар. Нито едно! Единственото място, където има свободен пазар, е в речите на политиците. И хората, които не са от Средния Запад не разбират, че това е социалистическа страна”.

Това е реалността на сегашната перверзна система на селскостопанско производство. Причината за сегашната криза до голяма степен се крие в системата за производство на селскостопански продукти, наложена през последните десетилетия: двата най-големи селскостопански производители САЩ и ЕС сериозно субсидират своите фермери, което им позволява да продават продуктите си на световния пазар на по-ниски цени.

А фермерите от развиващите се страни нямат никакъв шанс спрямо субсидираните продукти и постепенно са принудени да се оттеглят от пазара. Но днес всички усещат тяхната липса като алтернативни производители.

В същото време три четвърти от развиващите се страни са принудени да играят ролята на нетни вносители на храни, въпреки благоприятните условия сами да ги отглеждат.

Така фермерите в развитите страни са изправени пред идеална ситуация: високи цени и високи субсидии. Какъв интерес биха имали да си развалят рая и да променят статуквото.

Нали потребителите плащат двойно: веднъж под формата на данъци за субсидии и втори път – по-високите цени на касата в супермаркета.

 

Но не е само това.

 

Изчезват истинските вкусни продукти.

Холандия отдавна измести България като най-големия производител на домати в Европа!

Но холандските домати никога няма да имат вкуса на българските. Ако прелетите над ниската земя, ще разберете веднага защо: от илюминатора на самолета много добре се вижда как Холандия е осеяна с мистериозно светещи правоъгълници – огромни парници, произвеждащи домати за износ. Там зеленчукът се отглежда чрез хидропоника – тоест, без наличието на онова, което му придава вкуса – земята.

Същото може да се каже и за различни земеделски култури. През последните 40 години близо 90 % от тези култури са изчезнали, разнообразието от сортовете пшеница е изчезнало. При кравите всяка седмица изчезва по една порода крави, признати от ФАО.

За последните 15 години по този начин са били загубени завинаги между 300 и 6000 изкуствени животински породи.

Във филма „Перфектна буря” капитан Били Тайн (Джордж Клуни) пита моряка Майк „Бъгзи” Моран (Джон О’Райли) как се справя. „Никак. Смърдя…на риба. „Може би имаш нужда от дезодорант” – казва Клуни. А Бъгзи му отговаря:

„Може би имам нужда от ново лице”

От това има нужда и индустрията на храните:

Земеделие с ново, човешко лице!”

 

Чудесна статия и анализ, с който авторът по убедителен начин извежда на преден план не толкова концентрацията на капитала, като инструмент за извличане на баснословни печалби.

Той повдига с изключителна острота въпроса, че този модел на концентрация, унификация и свръхинтензивно земеделие е истинската причина за качеството на храните, което има съществено значение към моята основна теза за оцеляване на човечеството.

Този материал по убедителен начин показва как концентрацията на капитала, където четири мултинационални компании държат 80-90% от търговията със зърнени храни, стоят зад идеята за пълна либерализация на пазара и легализиране на генномудифицираните храни, подпомогнати от политическата система с огромни субсидии и от наложената система за производство на селскостопански продукти през последните десетилетия: където двата най-големи селскостопански производители САЩ и ЕС сериозно субсидират своите фермери, което им позволява да продават продуктите си на световния пазар на по-ниски цени, на практика са елиминирали до голяма степен свободния пазар, наложили са монополни цени, елиминирали са конкурентите и реализират високи обороти и монополни печалби.

Тази политика, въпреки все още съществуващия растеж, води до огромно  неравенство, бедност и глад в редица страни по света с благоприятен климат за производство на селскостопански продукти и храни, защото печалбата от ръцете на производителите отива към джобовете на монополистите!

Аз съм сигурен, че всеки нормален политикономически анализ, в който и да е отрасъл, подотрасъл или определено производство на стоки и услуги в света ще има същите резултати, т.е. малък брой компании контролират пазарите! Ако не вярвате вземете класацията на 500-те или 2000-те, най-големи компании от световните класации и направете политикономически анализ!

 

    5.  Изкривяване в сектора на труда

 

Днес в капиталистическото световно стопанство особено в развитите страни има тенденция на дългосрочно намаляване на съотношението между работните заплати и производителността на труда. Производителността се увеличава следствие на нови технологии и техника, както и на иновации в организацията на производството, търговията, транспорта, маркетинга и др.

От друга страна се увеличава конкуренцията на човешкия капитал.

Интелектуалната икономика  роди знаещите и можещите специалисти, които заместват все по-предизвикателно, дръзко и смело, тези които трудно се приспособяват към новите изисквания и жестоката конкуренция за работни места.

Развитието на техниката и новите технологии доведе до спад в търсенето на работници. Глобализацията и развиващите се икономики предлагат евтин труд. След като неолиберализма превърна в пазар бившите социалистически страни, милиони квалифицирани, или млади току що завършили, както и други заминаха на Запад готови на всякакъв вид работа, защото такава от където идваха вече нямаше.

Увеличената производителност води до безработица и намаляване на броя на работещите на пълно работно време. Увеличават се работните места на ниско платени или на половин ден, временна заетост, като този тип ”нови работни места” е близо половината от ръста на заетостта. Това е следствие и се дължи  на дългогодишна тенденция на заместване на работници и служители от нови машини, технологии и компютри.

Наблюдаваме увеличено трайно предлагане на работна сила.

Според бюрото за трудова статистика на САЩ официалната безработица в САЩ днес е около 5%, най-ниската от времето на кризата, но заетостта в САЩ е около 59% (процентът на хората, влизащи в работната сила, които действително работят)  и е най-ниското ниво от 35 години, като за последно толкова ниски нива са наблюдавани в началото на 80-те години.

Работещите на пълен работен ден в САЩ са по-малко с около 2 милиона, отколкото в края на 2007 г. В същото време броят на работещите на непълен работен ден се колебае около 28 млн. души или с 3 милиона повече от началото на кризата.

Икономическата активност (т.е. делът на хората, които или работят или активно търсят работа – т.е. броят се за безработни, но икономически активни) на населението в работната сила също продължава спада си – от 66, 2% в началото на 2008 г. до около 64% , което е най-ниската стойност от 1979 г. насам. От началото на кризата броят на лицата, които са извън работната сила, но искат веднага да започнат работа, се е увеличил с 2 млн. души.

Какво сочат данните на тази суха статистика в груби цифри?

Първо намаляват работните места на пълен работен ден!

Второ увеличават се работните места  на непълен работен ден!

Трето увеличават се тези, които не се регистрират!

-безработни-10 милиона души;

-работещи на непълен работен-28 милиона;

-лица извън работната сила, които искат веднага да започнат в повечето случаи, каквато и да е работа-6 милиона;

 -обща сума-44 милиона американци оцеляват!

 Специалистите в областта на заетостта, обаче сочат, че това са минимални цифри, а реалността е още по-тревожна!

Това означава, че над 50 милиона или 25% от американците в трудоспособна възраст имат огромни житейски проблеми.

Ако прибавим към тази цифра хората с ниски заплати просто вероятно половината от американските семейства не живеят нормално, защото са лишени от възможността да имат нормални доходи за да възпроизведат нормално своята работна сила, както проповядваше Адам Смит. 

И тази история се случва в САЩ, най-силната икономическа страна в света!

Историята със изкривяване на структурата на заетостта по този начин се случва навсякъде по света с много малко изключения!

Разбира се аз акцентирам върху неуспехите на капитализма, нещата не са толкова негативни в Америка тъй-като страната все-още има широка социална система, която противодейства на това. Силни социални и здравни програми, които облекчават живота на бедните семейства с жилища, храна, образование, възрасните хора с здравеопазване и жилища, децата с детски градини, храна и училища, на социално слаби с обезщетения, както на хората в неравностойно положение и др.

Но всичко това идва от бюджета, а той е много дефицитен!

Америка печата пари чрез ФЕД, защото 0.40 цента на всеки долар в бюджета идва от заеми, за да може да балансира социалния живот в страната, да плаща заплати и да помогне на социално-слабите.

Представяте ли си, ако икономиката и лихвите бяха нормални и след рецесията при тези ниски лихви и количествени облекчения, икономиката щеше да навлезе бързо в етап на оживление и подем, тогава лихвените проценти трябваше да се вдигнат заради увеличеното търсене на свежи пари.

При държавен дълг от над 15 трилиона долара тогава и 5-6 %- лихвени проценти, годишните лихви в бюджета биха стигнали 1 трилион долара! Първо щяха да се съкратят най-вероятно социални програми и капиталови разходи. Това щеше да доведе вероятно до огромно социално напрежение и вълнения.

Заплатите на работниците стагнират и традиционните спестявания не носят почти нищо, богатите трупат огромни печалби, световното частно богатство е нараснало с 15% миналата година, почти два пъти по-бързо отколкото преди една година!

Днес ние преживяваме и сме свидетели, ставаме съучастници на процес на извличане от реалния сектор и населението, на огромна част от новосъздадените доходи и концентрирането им във финансовия сектор.

Инфлация няма, защото намаляващите реални доходи на наемния труд не оказват инфлационен натиск върху потребителските цени.

Инфлацията т.е. покачване на цените има на борсите, борсовите индекси се увеличават и инвеститорите имат все по-малко пари за нови спекулативни инвестиции.

Връзката между реалната икономика и цената на финансовите активи все повече се изкривява и лишава от икономическа логика!

Америка и държавите затъват в дългове, защото частният бизнес приватизира печалбите, а национализира загубите! Това е до време!

 

    6.  Висока волатилност на цените на активите; голямо движение на виртуални пари във световната финансова система; голяма диспропорция между паричната маса и количеството стоки в икономиката

 

Гореизброените тенденции в световната икономика са следствие:

-първо на премахване на златния стандарт;

-второ на разпадане на Бретън-Уудската система, при която курсът на щатския долар е фиксиран към златото, а доларът е световна резервна валута;

-поява на плаващи валутни курсове;

-на практика няма международна парична система.

 

От своя страна тези причини са следствие на разкъсване връзката между стойността и парите. В световната икономика се появяват и постепенно се увеличават, като достигат огромни размери парични потоци, срещу които не стоят никакви стоки.

Например частните инвеститори са 60% от кредиторите на държавния дълг на САЩ. Знаем, че 40% от бюджета са нови заеми, за които правителството пуска нови облигации т.е. просто печата нови пари. С тези пари се плащат лихви на частните кредитори.

Но срещу тези лихви реално не стоят никакви стоки, а определено количество книжни пари или по-скоро виртуални пари.

Тези пари се натрупват през годините в сметките на частните инвеститори, с които те започват да играят основно на финансовите пазари. С тези пари те купуват и продават валута, купуват и продават акции, купуват и продават облигации.

Тези пари почти не влизат в реалния сектор. Умножават се във финансовата сфера и печалбите потъват в ошфорните зони.

 

Ще Ви разкажа историята как капитализма си създава пазари!

Капитализма си измисли нов пазар, пазара на държавните дългове!

С този пазар капитализма постигна няколко цели, а именно:

Първо намери почти гарантиран пазар при закупуването на държавни облигации без да рискува парите си в производството, търговията, строителството, транпорта или в реалния сектор.

Второ правителствата компенсираха разпределението на материалните блага при капитализма на база частната собственост в полза на предприемачите, в ущърб на наемния труд, като създадоха и разшириха социалните програми за сметка на заеми т.е. политика на бюджетни дефицити.

Това го реализираха, като намалиха данъците, с което от една страна увеличиха печалбите си, а от друга започнаха да дават заеми на държавата и да печелят от лихвите.      Разбирате нали, ударът е двоен!

Един път печелиш, като плащаш много по-малко данъци, както Рейгън го направи, и втори път печалбата от спестените данъци се дава назаем на държавата и се печели от лихвите на закупените ДЦКнижа.

 Трето капитализма настрои икономиката си в равновесно положение с ниска инфлация и нисък растеж. При това равновесие ниската инфлация не е опастност за капитала, печалбите са високи, защото финансовия и спекулативния пазар носеха все повече доходи и многократно компенсираха ниския растеж в реалния сектор.

Но заетостта беше по-ниска, а безработицата по-висока отколкото при пълна заетост. Инфлация няма, защото няма паричен натиск на потребителите върху стоките, поради намаленото потребителско търсене заради стагнацията на доходите на наемния труд.

 

Капитализма си измисли и друг пазар-валутния.

Всеизвестно е, че капитализма си създава препятствия и после сам си ги преодолява. За да стабилизира световната финансова система след Втората световна война капитализма прие Бретън-Уудската система на валутни курсове, като фиксира курсът на щатския долар към златото.

След петролната криза капитализма се изплаши от инфлацията и прие идеите на Милтън Фридман за плаващите валутни курсове, които се определяха на база на комплекс от няколко фактора и отразяваха по-пълно динамиките в икономиката и политиката като:

-Разликата в инфлацията между двете страни;

-Разлика в лихвените нива;

-Дефицитът по текущата сметка;

-Държавният дълг;

-Условия на търговия;

-Политическа стабилност и представянето на икономиката.

 

Бретън-Уудската система на валутни курсове се превърна в пречка за капитала и тя се разпадна.

Днес няма международна паричнасистема.

Днес няма универсален паричен еквивалент за размяна на стоките, какъвто беше златото. При паричната форма всички стоки започват да изразяват своята стойност в парична форма.

Парите стават всеобщо въплъщение на стойността, всеобщ еквивалент.

Маркс казва: ” Да играе в стоковия свят ролята на всеобщ еквивалент става нейна специфична обществена функция, а следователно и неин обществен монопол…Това привилигировано място сред стоките…исторически е завоювала една определена стока-ЗЛАТОТО…Капиталът, стр 88-89

Но златото вече отдавна го няма на пазара, то не играе роля на всеобщ еквивалент при размяната на стоките т.е. на международни пари. То е една ценна стока, която се търгува на пазарите.

Парите са мярка на стойността-чрез парите се измерва стойността и се определят цените на стоките и услугите.  Функцията на парите, като мярка на стойността -е първата обособила се функция на парите, като чрез нея се измерват стойностите на останалите  стоки. Това е възможно, тъй като и парите имат стойност.

Трябва да се знае и отчита, че не парите правят стоките съпоставими и съизмерими. Нещото, което ги прави съизмерими помежду им е това, че всяка стока има овеществен труд. Паричният израз на стойността на стоката представлява нейната цена.

Днес в света на стоките няма всеобщ паричен еквивалент!

Днес с 250 сто доларови банкноти можеш да си купиш автомобил.

Но стойността на тези банкноти не е равна на стойността на автомобила, защото количеството труд или обществено необходимото работно време за изработка на тези банкноти е сигурно стотици пъти по-малко за изработване на автомобила!

Зад доларовите банкноти не стои златния стандарт!

 

Изкривява се функцията на парите, като мярка на стойността!

 

Това означава, че могат да се извършват спекулации! И те се вършат!

Печатат се необезпечени пари! 

В съвременния капитализъм развитите държави имат огромни държавни дългове.

Грубо в САЩ и ЕИО те са в размер около 100% от Брутния вътрешен продукт, а Япония над 200%. Това означава, че тези държави при рентабилност на техните икономики от 7-10% от БВП, са изразходвали печалбата си минимум десет години напред, а реално много повече. За тези дългове те са печатали пари, които още не са изработени.

Ако съществуваше Златния стандарт това нямаше да се случи!

Парите са мярка на стойността, а зад стойността обикновено стои определено количество труд, а зад определено количество овеществен труд стои дадена стока, т.е. зад определено количество пари трябва да стои определено количество стоки!

Грубото елиминиране на златния стандарт и Бретън-Уудската система на валутни курсове означава пренебрегване на функцията на парите като мярка на стойността и те се превръщат във функция на други фактори, които описах малко по-горе.

 

Икономическата практика показа, че има огромна волативност, т.е. огромни колебания на валутните курсове, които водят до огромни печалби и загуби. Намесва се субективния фактор в името на печалбата или политически интереси. Това води до множество финансови кризи, много често предизвикани спекулативно.

Какво ако не спекулация е изкуственото понижаване на китайския юан с цел увеличение на износа или понижаването на курса на долара в средата на 80-те години с цел намаляване реалната стойност на приходите в долари от нефт, газ и оръжие на бившия СССР.

Днес всички развити икономики искат по-слаба валута, но не могат едновременно да постигнат това.

Робърт Мъндел-нобелов лауреат зададе въпросът:

“Какво предизвика фалитът на Леман Брадърс?” И сам отговори:

-Федералния резерв позволи доларът да поскъпне с 30% след юни

2008 г.;

-свиха се парите в икономиката;

-спад в цената на златото с 30%;

-спад на цените на петрола със 70%;

-общ спад на цените;

-спадане на инфлацията от 5.5% до отрицателни стойности.

Изводът е, че огромната волатилност на активите води до огромни печалби, но и до огромни загуби!

Тази волативност е “спомогнала да изгърмят” около 613 млд. долара при фалита на Леман Брадърс!

Основната причина разбира се е пренебрегване на риска и алчността при играта за лесни печалби с дериватите!

Но условията за тази волативност на активите са създадени с мисълта, че от това може да се печелят огромни пари, както от големите разлики в курса на акциите!

След отмяната на златния стандарт и златно-доларовия стандарт количеството на законните и незаконните книжни пари, както и на дериватите, значително нараства, реализира се на практика свръхпроизводство на „стоката” пари.

Това е една от причините за падане на лихвените проценти. При свръхпроизводство на дадена стока пада нейната цена. Така е и при златото.

Как инвеститорите и търговските банки да печелят от кредитиране на реалната икономика при тези ниски лихви и риск?

Те предпочитат да влагат средства във финансови активи и в по-малка степен в реални.  В резултат на това ежедневните обороти на световните валутни пазари през последните десетилетия  скокообразно се увеличават  и достигат до над  5 трилиона долара през март 2013 или обемът на валутните операции превишава 40 пъти обема на световния износ на стоки и услуги. В такава бизнес среда инвеститорите и търговските банки предпочитат да вложат активите си в сигурни места като ЦБ или да започнат спекулативни сделки с ценни книжа.

Наблюдава се постоянна ерозия и изкривяване на международната валутно-финансова система, основаваща се на хегемонията на щатския долар и неговата неконтролируема емисия в интерес на малка група всесилни и могъщи финансови институции.

Да, истината е, че все още по-голямата част от сделките по света се извършват чрез долари, все още печатницата на долари е в ръцете на ФЕД, но се появяват и ще се появяват регионални икономически, а може икономическо-политически регионални съюзи, например като ЕИО със собствена валута, които постепенно ще стесняват периметъра, влиянието и силата на щатския долар.

Утре или в най-близко бъдеще, ще започне началото на края на съществуващата система на финансов капитализъм базиращ се на неограничената и неконтролирана емисия на долари!

Първите стъпки отдавна са направени и продължават да се правят.

Най-голямата беше Голямата рецесия, следват: непрекъснатото увеличаване на всички дългове, увеличаващото се относително неравенство, стагнацията и нисък растеж, увеличаващата се безработица, изтъняване на средната класа и постепенно засилващото се социално недоволство в света и др.

Силен сигнал за това е намаляването на непоклатимия кредитен рейтинг на САЩ, на ФЕД и свързаните с него институции, както и кредитния рейтинг на ЕИО.

Това е тежък удар по основата на модела на икономически растеж и глобалната финансова система, първоначално захранвана от ФЕД и “свързаните” с него банки.

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев- www.peterhen.com