Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Букет от балони ще породи новата рецесия в САЩ, която ще избухне през 2021-2022г. Общото нарастване на глобалния дълг в света достигайки близо 300 трилиона долара и годишния му ръст от около 5.3%, рязко изпреварва ръста на Брутния вътрешен продукт от около 3.8% годишно в световен мащаб, както и обема през  последните години!

От тук можем категорично да кажем, че глобалния дълг в т.ч. публичния, корпоративния, финансовия и този на гражданите стават много негативен фактор:

-за избухване в близко бъдеще на нова рецесия или депресия;

-за стабилен растеж;

-за съкращаване на социални разходи;

-за увеличаване на безработицата;

за дестабилизация на световната икономика.

Какво се случва с икономиката на САЩ? След дълги години на стагнация търговският цикъл премина във фаза на оживление и  подем. Очевидни са признаците за бум и по-късно прегряване на икономиката:

-безработицата достигна 4%, границата до почти пълната заетост е много близка;

-ръстът на Брутния Вътрешен продукт достигна 3%;

-лихвите са ниски и парите са евтини, като през юли 2017г.  беше решено лихвеният процент да се поддържа на нива от 1-1,25 процента годишно;

-индексите на фондовите борси достигат исторически нива, като Дау Джонс достигна 26098 пункта ;

-инфлация няма, защото ръста на работните заплати е много по-нисък от ръста на капиталовите доходи  т.е. икономическия ръст обслужва 10%-те процента от богатите и основно 1%-единия процент;

-основен фактор за икономическия растеж е потреблението, породено от увеличената заетост и потреблението от ДЪЛГ!

В това време публичният и гражданският дълг продължава да расте!

– Държавният дълг на САЩ през м. Септември 2017г. за първи път в историята надхвърли 20 трлн. долара, съобщи Business Insider и продължава да расте, като днес е 105% от БВП.

– Домакинствата в САЩ са натрупали над половин трилион долара нов дълг за последната година, пише Business Insider, цитирайки данни от Федералния резерв.        По-този начин общият дълг на домакинствата вече достига 12.84 трилиона долара или около 2/3 от брутния вътрешен продукт на Съединените щати;

– Дългът нa aмepиĸaнcĸитe ceмeйcтвa пo ĸpeдитнитe ĸapти e дocтигнaл  нoв peĸopд пpeз нoeмвpи 2017г., пoдчepтaвaйĸи yвepeнocттa нa пoтpeбитeлитe в CAЩ, нo и пpeдcтaвлявaйĸи пpeдyпpeдитeлeн cигнaл зa пpoблeм Кpeдитни ĸapти, ca ce yвeличили дo 1,023 тpилиoнa дoлapa, пoĸaзвaт дaнни нa Фeдepaлния peзepв. Taĸa тe пoдминaвaт цифpaтa oт 1,021 тpилиoнa дoлapa – ĸoлĸoтo бяxa зaeмитe пpeз aпpил 2008, тoчнo пpeди дa ce cпyĸa имoтния бaлoн, дoвeл cвeтoвнaтa финaнcoвa ĸpизa;

 Задълженията на американските граждани за сделки с автомобили достигна рекордно ниво, собем от общо 1,1 трлн. долара неизплатени кредити Около 107 милиона американци, което е почти всеки втори възрастен американец, понастоящем плащат кредит за кола.

Една голяма част от тези заеми се оценяват като „рискови“ или „високорискови“, т.е. с лоши или особено лоши кредитни рейтинги.

Студентски кредити в САЩ възлизат на около 1,4 трилиона долара, растът още по-бързо от заемите по кредитните карти и изплащанията на автомобилите, като през последните години набъбват дълговете на американските студенти.                                   

Със средностатистически задължения за 34 000 долара напускат университетите прясно завършилите висшите училища.

Статистиката заплашително заприличва на тази преди краха на “Лемън Брадърс“. Въпроса опира до това каква е играта с дългови финансови инструменти, колко ще продължава икономическия бум и в кой момент ще настъпи свръхпроизводството, кога ще стане наложително вдигането на лихвените проценти.                                               

Съвпадението на тези икономически процеси, както и начина по-който се преразпределя националния доход, до четири-пет години ще доведе американската икономика до криза с неопределен характер. 

За разлика от държавния бюджет, който може да бъде запълнен с печатане на пари, година след година, потребителските заеми трябва да се връщат. И независимо от ниските лихви наФедералния резерв, тези на кредитните карти и заемите за малки бизнеси са на много по-високи нива.

Майкъл Либовиц, съосновател на анализаторската компания 720 Global, смята, че икономиката на САЩ вече е „опасно близо до ръба“. „Повечето потребители, особено тези в долните 80%, са разорени. Много от тях са взимали колкото могат повече пари. Изплащането на този дълг ще послужи като мокра кърпа върху растежа на икономиката  в следващите години. И докато заплатите не започнат да растат по-бързо от реалната инфлация, проблемът само ще се задълбочава“, смята той.

За да разберем нещата още по-добре, проучването на американската агенция за предоставяне на кредитни доклади TransUnion показва, че много американски домакинства имат проблеми с изплащането на дълга.

И по отношение на дълговете по кредитните карти американците биха през тази година своя предишен рекорд от времето преди финансовата криза, като сумата на задълженията мина границата от 1 трлн. долара. Въпреки оживлението на икономикатасумите по балансите на кредитните карти се очаква да се повишат още през 2018 г„Наистина е учудващо колко дълг по кредитните карти имат американските домакинства“, казва Кимбърли Палмър, експерт по кредитни карти във финансовата компания NerdWallet.

Прогнозите сочат, че за пета поредна година дългът по кредитните карти ще се увеличи, катосредният му размер на потребител ще нарасне с около 1% през следващата година, според TransUnion. Днес в САЩ средният дълг на домакинство по кредитни карти е около 15 654 долара, според Nerd Wallet.

„Нарастването на дълга се дължи отчасти на потребителите, които правят ненужни покупки“, казва Палмър. Около 41% от 2 000 потребители, изследвани от Nerd Wallet през ноември, заявяват, че харчат повече, отколкото могат да си позволят, за продукти, от които не се нуждаят. Но това не е всичкоОказва се, че разходите за храна и жилище растат много по-бързо от доходите.„Също така увеличаването на дълга по кредитните карти се дължи и на това, че повечето потребители имат достъп до получаването им“, казва Пол Сигфрид, старши вицепрезидент на TransUnion.

Повече от 171 милиона потребители в страната имат достъп до кредитни карти, което е най-големият брой от 2005 г. насам, когато достъп до такъв тип кредитиране са имали 162,5 млн. души, според Федералния резерв. Това включва предоставяне на достъп на повече потребители с по-нисък кредитен рейтинг, коментират експерти.

Вискорисковите кредитополучатели представляват около 10,6% от всички, спрямо 9,9% през 2016 г. По време на рецесията през 2009 г.  процентът е бил 13,4%. Hoвият peĸopдeн дълг нe пpeдcтaвлявa тaĸъв pиcĸ зa иĸoнoмиĸaтa ĸaтo пpeз 2008 г., зaщoтo дoxoдитe ca пo-виcoĸи, ĸaзвa cтpaтeгът oт UВЅ Сrеdіt Cтивън Kaпpиo. Cъoтнoшeниeтo мeждy дългa пo ĸpeдитни ĸapти и БBΠ нa CAЩ e oĸoлo 5%, cpaвнeнo c 6,5% пpeз 2008 г.   „Moжe дa ce paзчeтe ĸaтo пpeдyпpeдитeлeн cигнaл, нo нe и ĸaтo нeпocpeдcтвeнa oпacнocт“.

През осемте години на управлението на предишния президент Барак Обама дългът на страната се увеличи с 10,63 трлн. долара, като почти се удвои. С икономически растеж от около 3 на сто от БВП годишно и рекордно ниски лихви на Федералния резерв от 0,25-0,5%, обслужването на дълга не беше проблем. Но в края на 2016 г. Фед започна да нормализира паричната политика.  През юли2017г. беше решено лихвеният процент да се поддържа на нива от 1-1,25 процента годишно. Тръмп многократно е заявявал, че дългът на САЩ трябва да бъде намален, но той беше длъжен да се съгласи с увеличаването му в светлината на нарастващите социални плащания на бюджета.

Продължава да се надува балонът на автомобилните кредити.
Дали този балон ще се спука? ! Процента на неиздължаване при кредитите за автомобили е сравнително ниска, но се повишава преди всичко в т. нар. Subprime сегмент. В допълнение падежите стават все по-дълги – знак, че банките непрекъснато намаляват своите изисквания към клиентите.

Няколко момента от автомобилния кредитен бум напомнят на специалистите за практиките преди ипотечната криза. Според многобройни доклади някои от кредиторите са изключително невнимателни. Често не се разглежда кредитоспособността на длъжниците. Много заеми очевидно се основават на невярна информация за активите и доходите от страна на клиентите.                         

Това означава, че делът на лошите кредити може да бъде значително по-голям от официално известния. Закупеното превозно средство в повечето случаи се използва като единствена гаранция за много автомобилни заеми. В случай на неиздължаване на кредита, често се установява, че стойността при препродажбата на автомобила е по-ниска от остатъка от заема. Поради това клиентът попада в дългови капан, а кредиторът не може да прибере част от парите си.
Какви последици би имало едно спукване на автомобилния балон? Повече от 1 трлн. долара кредитен обем, от които повече от 200 милиарда долара са с лош кредитен рейтинг: това са огромни суми, но и неизплащането на голяма част от кредитите за коли няма да предизвика нова световна финансова криза. За сравнение, преди финансовата криза американските банки раздаваха ипотеки за над 3 трилиона долара годишно.
Някои инвеститори обаче могат да понесат сериозни загуби. Високорисковите кредити са особено популярни в момента, тъй като носят относително висок лихвен процент от около пет процента годишно. Много от някои по-ранни кредитори обединиха своите заеми за автомобили и, заедно с рисковете, ги продадоха на инвеститори.
Освен това и дълговата пирамида представлява проблем за автомобилната индустрия. Търсенето в САЩ спада. По-свободното предоставяне на кредити обаче все още задържа продажбите на автомобили на високо ниво. Без кредитите обаче продажбите на нови автомобили на пренаситения пазар ще се сринат.

Още по-бързо от заемите по кредитните карти и изплащанията на автомобилите през последните години растат дълговете на американските студенти. Сумата на студентските заеми възлиза на около 1,4 трилиона долара. Какви последици би имало едно спукване на балона със студентски заеми? В известна степен това вече се случи. Около 8 млн. американци от общо 44 млн. със студентски кредити не успяват да си обслужват задълженията. Това представлява дял от 18 на сто. Едва една трета от бившите студенти успяват да изплащат кредитите си навреме и без държавна или щатска подкрепа. При всички случаи ще е скъпо за американските данъкоплатци. Ако преди последната финансова криза студентските заеми бяха предоставяни предимно от банките, то сега 90% от новите студентски заеми се предоставят от Министерството на образованието.
Така държавата носи основната част от риска при неизпълнение. Освен това свръхзадлъжняването на много висшисти се превръща в проблем за икономиката като цяло и за обществото. Заради по-високата тежест от тези студентски кредити по-малко млади американски купуват къщи, мебели и други битови стоки, отколкото преди десет години. Американските медии дори установяват връзка между увеличеното задлъжняване и нарастващите случаи на депресия и проблеми в отношенията при младите семейства.

Заплашена ли е Америка от спукване на тези балони?

Повечето банки в момента не виждат причина за безпокойство.   Докато безработицата е на най-ниското историческо ниво, те не очакват големи загуби. Някои наблюдатели смятат това за добър знак за икономиката, тъй като гражданите на САЩ очевидно са уверени във финансовото си положение и упорито консумират. Освен това американските домакинства понастоящем харчат по-малко от десет процента от своите доходи за обслужване на дълговете, което е значително по-нисък дял в сравнение с този от предходните години.                                                         

Но има някои предупредителни знаци: американската банка Wells Fargo наскоро понижи перспективата си за дълговете по картите, тъй като кредитните критерии са били занижени до тревожна степен.

Тази система вече доведе веднъж световната икономика до ръба на бездната: кредити на милиони американци за неща, които мнозина от тях не могат да си позволят, с обезпечение, чиято стойност често е под въпрос, обвързана и продадена на гладни за доходност инвеститори.

Десет години след като неочакваният срив на цените на недвижимите имоти в САЩ първо предизвика кризата с ипотечните кредити, а след това и световната икономическа криза, т. нар. Subprime кредити отново процъфтяват – с други думи – заеми с нисък рейтинг и високи лихвени проценти. Този път обаче не ипотеките притесняват наблюдателите. Дълговете на американците нарасна особено бързо в три други области, пише в анализ за N-TV Макс Боровски.

 

Какво ще се случи следчетири-пет години в американската и световната икономика? При всички случаи след подема в икономиката ще дойде прегряване и рецесия. Дълговете на гражданите ще продължават да растат, балоните да се издуват, държавните и корпоративните дългове също!                                     

Основният въпрос е, когато се увеличи търсенето на пари дали лихвените проценти ще се вдигнат и няма ли цените на активите да рухнат? Ако лихвените проценти останат ниски т.е. същите, това значи, че лихвения процент вече не играе роля на регулатор на паричното търсене и предлагане, както и на стимулатор за икономическо оживление или спирачка на безумното търсене на пари!

Това би означавало, че паричното търсене и предлагане се определя основно от печатането на пари от Федералния резерв!

 

Предвид постоянното нарастване на дела на развиващите се страни в световната икономика става очевидно, че САЩ и развитите държави вече не могат да разчитат на достатъчни печалби от глобалната търговия за да могат да обслужват натрупаните от тях дългове.

В момента развитите държави извличат полза от това, че останалият свят все още изпитва доверие към техните валути и ги използва като резервни. На практика, доларът и еврото използват предимствата на монополния си статут. Именно това им осигурява достъп до евтини дългови задължения, позволявайки им да стимулират националните си икономики със средствата на монетарната политика, провеждана от централните банки (програмата за т.нар. „количествени улеснения“ или с други думи за „неограниченото печатане на пари“).            

Рискът обаче е, че на фона на влошаващата се ситуация с дълга и намаляващия им дял в глобалната икономика, те вече няма да могат да се възползват от тези предимства още в съвсем обозримо бъдеще. А след това ще последва рязко оскъпяване на заемите и ръст на инфлацията, който в крайна сметка ще се трансформира в хиперинфлация. При този сценарий на развитие на събитията, който аз лично смятам за неизбежен през следващите няколко години, икономиката на развитите държави е застрашена от тотален крах.

Проблемът е, че няма как да се избегне подобно развитие на събитията, защото развититедържави завинаги са загубили конкурентните си предимства като икономически сили. В крайна сметка, те ще бъдат принудени да се свият до нивото, съответстващо на наличните им ресурси и население. Както ми се струва обаче, сегашният западен елит няма желание да си отвори очите за реалността. Вместо това той се опитва да поддържа илюзията за просперитет, постоянно трупайки все нови и нови дългове, докато все още е в състояние да го прави. На практика, политическите партии на Западната  развита демокрация са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само за това, как да победят на следващите избори. За целта те продължава да подкупват своя електорат с нови и нови дългове, стимулирайки по този начин и собствените си национални икономики. Тази политика обаче не може да продължава до безкрайност.

В крайна сметка развитите държави са обречени на неопределеност, чийто край най-вероятно ще бъде тежка икономическа депресия или хиперинфлация с непредвидими последици!

Петър Къртев