Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

 

КЕЙНС ИЛИ ФРИДМАН  –ТОВА ЩЕ РЕШИ БЛИЗКОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ

 

Безспорно зад разрастващата се битка за парламентарните избори на 26 март 2017 г., между представителите на десните партии ГЕРБ и Реформаторския блок, от една страна, и левите БСП и АБВ, стоят идеите и практически реализираните икономически политики на двамата най-големи икономисти на ХХ век Джон Кейнс и Милтън Фридман- КЕЙНСИАНСТВО и НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ!

 

 I. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕОЛИБЕРАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ!

 Какво донесе на българските граждани НЕОЛИБЕРАЛИЗМА, който постепенно навлезе в живота ни след 1989 г., особено след дивата приватизация на търговията, селското стопанство, промишлеността, строителство и транспорта, частната собственост започна да ражда неравенство, да сее все по-голяма безработица и задълбочаващи се социални проблеми:

1. България умира според демографските показатели!

За двадесет и седем години населението е намаляло с  два милиона души! България е с траен отрицателен прираст на населението!  Ежегодно населението намалява с един град като Асеновград!                                 

ООН е с най-мрачната демографска прогноза в целия свят как изчезва България!!!  Населението на страната ни ще се свие с 2 милиона до 2050 г., гласи специален доклад на Департамент по икономически и социални въпроси /Отдел за населението на ООН за перспективите пред нациите/.

Прогнозата за демографското развитие на България е най-мрачната в целия свят!

Не е демографска криза, а ужасна катастрофа!

 2. Българската икономика:

-с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС и с ниска добавена стойност;

-70% от банките са чуждестранни;

-60% от търговията се осъществява от хипермаркетите „Лидл”, „Кауфланд”, „Билла”, „Метро” и др.;

-енергоразпределителните дружества са в ръцете на чужд капитал;

-фондовата и стоковите борси са слаби;

-има 300000 безработни и един милион работещи българи в чужбина;

-- От 13.7% ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ към БВП през 2009 г., В КРАЯ НА МАНДАТА НА ГЕРБ той става 29.4%, което е 13,761 милиарда Евро или 26914 милиарда лева!

 3. Селското стопанство произвежда в пъти по-малко продукция, в пъти по-малко животни от 1989 г., и внася 60-70% от плодовете и зеленчуците!

 4. България е най-бедната държава в ЕС :

- Днес в България най-богатите 20% от населението вземат 7 пъти повече от най-бедните 20% българи!  Икономическата ножица между бедни и богати в България е най-голяма за Европа;                                                      

-българите вземат най-ниски заплати и пенсии в ЕС!;                         

-приходите в бюджета за 2017 г. са 38.3% от прогнозата за БВП, един от най-ниските в Европа, където масово са над 40%, а при богати страни и над 50%!

-най-висок относителен дял на бедни-41.3% в ЕС;                                                              

-с най-висок коефициент на Джини 37, който ни отрежда мястото на страна с най-голямо неравенство и означава „Африканска бедност”!;       

 

Интелектуалната икономика изисква нов начин на разпределение на материалните блага

 

 Капитализмът се изкривява в икономиката и демокрацията!

То е следствие на природния егоизъм, на силата на вградения в човека инстинст за самосъхранение и оцеляване в природата и обществото. Хората не усещат, сякаш все още не разбират, че почти са решили проблемите на индувидуалното оцеляване.

Това ги кара по инерция да се стремят да трупат материални блага, както с почтени, така и с непочтени средства, влизайки в разрез с морала и историческите потребности на човечеството!

Егоистичните интереси все още трайно определят мотивацията в поведението на човека. Най-важното е задоволяването на собствените индувидуални потребности, интереси и желания.

Успоредно с това хората разбират, започнаха да противодействат, но не могат да преодолеят като цяло противоречието между индувидуалния успех и успехът в оцеляване на човечеството!

При това развитие на капитализма, като форма на общество, шансовете на човечеството да оцелее са по-малки от обратното.

Ето зашо за мен са изключително важни, от една страна видимите, от друга сякаш невидими съществени изменения, които настъпват в структурата на развитие на производителните сили.

Появяват се незабележимо и стават коренни промени в значението и влиянието на отделните производствени фактори!

 

 Политиката се изкривява

 

На мнозинството от хората по света все повече и повече им става пределно ясно, че сегашната политическа система от ден на ден, от година на година постепенно, се отдалечава от сключения Обществен договор на всеки народ, юридически представен в конституцията му.

Парламентарната демокрация се трансформира в инструмент за превръщане на политическата система в Капитал!

Въпреки наличието на множество закони, с невъоражено око се вижда как мнозинството от политиците рязко увеличават стандарта си на живот.

Тук не става въпрос само за политическите системи на страните от Африка, Централна и Латинска Америка,  в не-малко страни в Азия, повечето страни от бившия социалистически лагер в централна и източна Европа, а става въпрос за страните в Западна Европа и Северна Америка.

Аз вече казах, че политическата и финансовата системи се превърнаха в КАПИТАЛ!

Тяхното взаимодействие, по-точно държавата продава ценни книжа на банките, а те я финансират със свежи пари, същите пари, чрез механизмите, които описахме във връзка с политиката на неолиберализма, потъват в частните фирми и всички останали, които са навързани и източват бюджетите. Те ги внасят в банките, които ги раздават на обикновените хора със лихва. Ако банките фалират, държавата ги субсидира със стотици милиарди долари, за да не рухне системата.

На кого служи тази система питам аз?

Система, която е превърнала държавния бюджет във банкомат, който се ползва от определен кръг избрани лица с дебитни карти, които се раздават от политици и финансисти!

 

   Капитализма се изкривява

 

Капитализма се намира в процес на сериозна деформация. Изкривяват се, както икономиката, така и демокрацията.

От началото на 80-те години започна историческата фаза на постепенно свиване на капитализма.

Капитализма е исторически преходна форма на обществото!

Всичко е преходно и крайно, и съществува в рамките на времето.

Историята ни дава множество примери на неизбежната преходност на множество форми на обществен живот.

Египет, Персия, Атина, Римската, Византийската, Турската, Руската и Британската империи, Райха, СССР, ЕИО, САЩ.

Всички тези общества са се самореализирали в хода на човешката история, която търси и се стреми към съвършенство. До този момент развитието на човечеството е непрекъснат процес на отчуждение и неговото преодоляване. Животът на робът, крепостният селянин, днес хората на наемния труд са исторически пример за това.

Всяка исторически осъществена обществена форма е в процес на движение.

И всяка обществена форма се променя в резултат на вътрешна борба и противопоставяне, тя се развива чрез преодоляване на противоречията и с това се обяснява диалектическата интерпретация на света.

Капиталистическата икономика възниква на основата на постепенно създаване на манифактурни производства от индувидуални производители с цел задоволяване на непрекъснато нарастващите потребности на пазарите. Географските открития, новите колонии, пазарите на Индия и Китай, Азия и Африка, увеличаване на населението, нарастване на вътрешните пазари в Европа сякаш с “невидима ръка” посочва къде да се насочат спестяванията на предприемчивите бюргери, да се елиминират дефицитите и задоволят нововъзникналите потребности.

Пазарите се създават без план, на пръв поглед анархистично, на база индивидуалните решения и действия, и риск на предприемчивите.

   

За социалистическата идея и нейното бъдеще

 

          1.  За кризата на социалистическата идея днес

 

Съгласен съм с критиката на прогресивните икономисти и идеолози, като Ноам Чомски, Дейвид Харви, Ричард Улф и др. че капитализмът е в непреодолима криза и бъдещето ще го потвърди. 

Но приемам и виждането на Фукуяма, че деградирането на мисията и значението на пролетариата т.е. на наемния труд в капиталистическото общество е намалило силата на социалните идеи. Основна причина за това, той посочва появата на средната класа, която става символ на на парламентарната демокрация и защитник на частната собственост. Фукуяма-„Бъдещето на историята“ –2012 г.

През ХХ и началото на ХХІ век социалната идея беше, е и продължава да бъде, явно и недвусмислено разгромена от либерализма. Следствието от това е раждането, функционирането и резултатите на неолиберализма. Каква е историята и кои са причините за намаляване влиянието, авторитета, значението и въздействието на социалната идея ще Ви разкажа сега. 

 

 

 Реформа на капитализма? Да! Задължително! Как? С демокрацията!

 

 Тази книга няма теоретични претенции по отношение на политикономията, по-скоро изразява моето разбиране за нея.

Тя има практически дух, природа и същност, като отличителна черта е ясно изразения социално-политически характер и насоченост.

Анализа на най-важните според мен икономически теории, течения и концепции на техните основни представители, от една страна имат за цел да се осмисли тяхното влияние върху развитието на капиталистическото общество, а от друга да  насочи вниманието на читателя, да се запознае и разбере как се разпределят материалните блага при капитализма.

Това е моето разбиране за историята и развитието на политическата икономия и ако съм допуснал някъде грешки, а това е много вероятно, моля да бъда извинен от читателите.

И всеки непременно би си направил категоричен и ясен извод, че при капитализма според Смит, Рикардо, Маркс, Маршал, Кларк, Кейнс, Джоан Робинсън, Фридман, Мински, Лафер, Лукас и др. доходите от производството на стоки и услуги и разпределението на благата се основават на базата на частната собственост върху капитала и земята.

Тези доходи са печалба и рента, които са форми на принадената стойност, създавана в производството на тези стоки и услуги.

Наемния труд получава работна заплата, чиято категория се създава и формира научно от класиците на политическата икономия, като средства необходими за възпроизводството на работоспособността и живота на наемните работници и служители и техните семейства. Тази заплата се плаща от предприемача.

Но грешно е да се представя, като авансово плащане, тъй-като в масовите случаи, наемния труд вече е изработил своята седмична или месечна заплата, тя е калкулирана в реализираната стока.

Прогресивната роля на капиталиста е в това, че той създава заетост, помага на формиращата се в зараждането на капитализма свободна работна ръка, като я наема и реализира своите идеи чрез собствения си капитал в производството на масови стоки, така необходими за нарастващите потребности в целия свят.

 

Справедлива печалба е практическо предложение на база:

-първо на моя 35 годишен опит в машиностроителното производство;

-и второ на оценката ми за изменение и еволюция на развитието на производителните сили в обществото, по-специално на труда. Революционния прогрес  в науката, техниката, технологиите, знанията и информационните технологии са дело и резултат-основно на труда на знанието и интелектуалната икономика.

 

Трудът,  жив и овеществен - база за разпределение на материалните блага в общественото производство.

 

За да стигнем до крайния резултат трябва да започнем с най-важното и най-великото нещо за мен на този свят /след здравето/-това е  ЧОВЕШКИЯТ ТРУД!

Арабският мислител Ибн Халдун /1332-1406г./ казва във “ Встъпление”, част трета, гл. ХLІ-

“Обществото и неговото изобилие, оживлението на пазарите зависят от труда и от стремежа на хората към полза и печалби”

Тази мисъл ясно показва разбирането на Халдун, че производството на материални блага определя изобилието на пазара, т.е. пазарното стопанство стои в основата на живота на хората, а трудът и интереса са основополагащи за успеха им. Във “Встъпление”, част втора, гл. І той казва:

” Различието в условията между поколенията е в различието между техния начин на препитание”. Тази мисъл не казва-и от друга страна казва много, макар и загадъчно.

Какво значи препитание? Начин на живот, при който човек, за да оцелее трябва да задоволява основните си потребности, като: храна, вода, облекло, подслон, и др.

Как се осъществява това? 

В основата на препитанието, ни казва Халдун, стои човешкият труд.

И още нещо, щом съществуват различия в условията между поколенията, значи в процеса на препитание се развива и усъвършенствува процесът на труда, т.е. трудът е в основата на човешкото оцеляване, развитие и напредък. Във философията си Ибн Халдун ясно  разграничава три  типа  причини, като фактори за развитие на обществото.

Първата причина е метафизична-природата на човека.  За да съществува и оцелее,  той трябва да се труди за да задоволява основните си потребности. Трудът е индувидуален и има обществен характер, т.е. в процеса на труда, в процеса на производството на материални блага човек е в тясно взаимоотношение с другите,както и при разпределение на материалните блага. В тези взаимоотношения в процеса на труда човек проявява противоречивостта на своя характер, на своя начин на мислене, на своите действия, на изразяване и яростна защита на своите интереси.

Тук Халдун се докосва до нещо много важно, че човешката природа има противоречив характер, в чиято основа стоят неговите интереси. Тези интереси, когато придобият групов характер, може да станат мощен фактор за прогреса на човечеството.

Вторият тип  причина е икономическата, в основата на която Халдун поставя трудовата дейност, като процес за осигуряване на материалните блага. Разбирането му за разделението на труда и неговото усъвършенстване, за подобряването на оръдията на труда, за развитието на занаятите, за използване на науката за увеличаване на продукцията, за размяната и разпределението имат съществен принос за икономическата наука. Той се счита за един от първите мислители в областта на икономиката със системни разбирания.

Третият тип причини са политическите, свързани с държавата, властта и управлението. Ибн Халдун нарича с израза ”време на прахосничество” кризата или упадъка на държавата.

 

Частната собственост-рожба на либералната идеология, на мистифицирано съзерцание, възприятие и убеждение като догматично твърдение за абсолютна истина

 А. Идеология

Идеология /на гръцки: ιδεολογία, ιδεα — образ, идея; и λογος- разум, учение/ е структурирана система от убеждения, възгледи и идеи, на определена социална прослойка, класа или политическа партия,  изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява идейно определени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото, и които целят да мотивират определен тип обществени намерения и да ги ръководят.

Идеологията не е наука, макар да използва научни знания. Основната цел на повечето идеологии е да промени обществото и се придържа към определени идеали чрез нормативен мисловен процес. Идеологията е система от идеи, приложени към реално общество и обществени дейности и поради тази причина се използва в политиката. Всяка политика или икономика съдържа някаква идеология зад тях, явно или неявно.

В края на XVIII век Антоан дьо Траси, открива, че може да се създаде наука, която да се занимава с идеите и техния произход, че идеите възникват и се оформят под влиянието на сили от материалния свят. Така той въвежда понятието идеология, което всъщност е съвкупност от идеи, които се стремят да променят света, без да имат достатъчно покритие с него, докато научната теория е съвкупност от идеи, чиято истина зависи от това дали идеите съответстват на фактите. Науката се стреми да ни представи истини за света, независимо дали те ни харесват или не.

Поради това идеологиите са идеите, които променят фактите, а теориите са идеи, които обясняват фактите. Идеологиите съдържат морални ценности и политически възгледи. Най-често идеологията е свързана с конкретна социална прослойка и изразява нейните интереси и ценности. Ето някои определения за идеолгия:

-Идеологията е заинтересована идея, докато научната теория не е обвързана с ценности /Макс Вебер/;

- Идеологията според Славой Жижек:

„        …идеология. Това не е призрачна илюзия, изградена от самите нас за убежище от непоносимата реалност, тя по своята същност е фантасмагорична конструкция, служеща за опора на нашата „реалност": „илюзия", структурираща нашите конкретни, реални социални отношения и освен това „маскираща непоносимата, реална, недостижима същност";

-За Дункер, понятието „идеология“ се определя като система от методи за представяне на скрити или явни образи, претендиращи да бъдат абсолютна истина;

-Идеологията според Карл Манхайм е предубедено отражение на социалната действителност, изразяващо интересите на определени групи или класи, които са на власт, и по този начин се стреми да запази статуквото;

-Идеологията според Ерих Фром е готов „мисловен товар", разпространяван от преса, оратори, идеолози за манипулиране на масите за цели, които нямат нищо общо с идеологията и много често са ѝ напълно противоположни;

-“Определянето на дадена мисловна конструкция като идеология не включва съждения за нейната истиност или неистиност, а се интересува от това, доколко идеите изразяват групови интереси и могат да са практическо средство за постигане на целите на опре- делена класа или прослойка”. Л.Колаковски,”Основни направления на марксизма”, стр.184

-Идеологията е система от убеждения, насочена към мотивиране на хората да предприемат или да се въздържат от определени действия-Даниел Бел;

-Днес идеологията се възприема като система от идеи с конкретни политически цели, която служи за обосноваване и легитимиране на конкретен политически възглед.

   МАРКСИЗМА УТОПИЯ ИЛИ ИДЕАЛ

 

         1. Марксиската философия и идеология

 Философията на Хегел изиграва, според мен, най-съществена роля във формирането мирогледа на Маркс, който усвоява според разбиранията си най-ценното в нея - диалектиката, като я използва като метод  при разработването на икономическото си учение и в историческия материализъм. Маркс одобрява критиката на немския философ срещу агностицизма, неговия историзъм, вярата в силата, рационалността и способността на човешкия разум, неговото логическо учение, в което той съумява да отгатне връзките на реалния свят и важни закономерности на познанието и дейността.

 А. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ДИАЛЕКТИКАТА НА ХЕГЕЛ

 Основни тези и мотиви във философията на Хегел са :

-Хегел  за диалектиката-революционна идея за развитието!

- Хегел-всички противоречия се разрешават в синтезиращо движение на прогреса!

- Хегел-принципа за перманентното отрицание като абсолютен закон на еволюцията на духа. Духът управлява света!

 Хегел-всичко е преходно и крайно, съществуващо в рамките на времето!

- Основната заслуга на Хегел-неизбежната преходност на всички форми на обществения живот!

-Хегел-всичко се състои от противоположни сили и има противоположни страни!

Хегел-всичко постоянно се променя в резултат на вътрешна борба и противопоставяне!

-Хегел-количествените натрупвания водят до качествени изменения!

-Хегел- тезата за противоречието на развитието!

-Хегел-единство на човека и природата е окончателния резултат от диалектическото развитие!

-Хегел-счита, че политическите институции /разбирай държавата/ и гражданското общество, т.е. личните и обществени интереси са неизбежно разделени. Хегел никога не е смятал, че колизията между противоречивите лични интереси и обществените интереси ще изчезне!

-Хегел-наличието на система за насилие, е характеристика на все още неразвито общество.

-Хегеловата възхвала на Разума изисква светът да е рационален:

т.е. – СВЕТЪТ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ!

 

Размишления и изводи за капитализма

 

 Защо разглеждам значението на остта: човек-егоизъм-инстинкти за самосъхранение-потребности-интереси? Това има огромно значение за разбирането на личния интерес на предприемача за целия успех на тази икономическа система, която се изгражда на основата на радикалния индувидуализъм. Този успех се дължи не само на обективни предпоставки, но и на психологични такива, предопределени от природата на човека.

За мен това не е теория. Това е моят живот. Аз изживях лично този процес. Не беше лесно, но беше доста интересно, защото ни се случваше за първи път, затова ще ви го разкажа накратко.