Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

 Силата на капитализма

 

Критиката, заливаща съвременното общество, в което живеем, е резултат от колизията на индустриалната мощ и производителност на капитализма и социалните и икономически проблеми, които трайно не може да реши.

Капитализмът не може да оползотвори своята производителност и да я превърне в средството за кардинално решение. От една страна има растяща безработица, която се превръща в траен и непреодолим проблем, а от друга стоят неоползотворени огромни производствени мощности.

Разбира се, независимо от противоречията обществото бавно, но сигурно върви в прогресивна посока. Нашата цел не е само критиката. В демократичните общества тя е полезна и здравословна. Важно е да направим, ако имаме сили за това, рационален анализ на капитализма, на силните и слабите му страни и ако открием възможност за корегирането му да го предложим. Това е най-сложната за решение задача на обществото, като теория и най-вече практическа реализация. 

Да започнем с мненията за капитализма на хора, живяли, работили или анализирали същността му, хора с различен начин на мислене.

Алан Грийнспан-пет мандата шеф на Федералния резерв на САЩ.

"Откакто се е зародил през Просвещението, капитализмът жъне успех след успех. Стандартите и качеството на живот, след хилядолетия, близки до стагнация, са се повишили до безпрецедентни нива в голяма част от света.

Има драматичен спад на бедността, а продължителността на живота се е удвоила повече от два пъти. Увеличението на материалното благосъстояние, изразяващо се в десетократно увеличение в световен мащаб на брутния вътрешен продукт на глава от населението, при това в разстояние на два века, е позволило на планетата да се справи с близо 6 пъти нарасналото увеличение на населението й..."

 

Протестански бюргерски капитализъм и егоизмът

 

За целите на анализа на капитализма е важно възникването на протестанския бюргерски капитализъм с неговата рационална организация на свободния труд.

През първите години на капитализма трудно преодолимата жажда за печалба се подтиска чрез ограниченията наложени от пуританизма и протестанската култура, която не одобрява охолния начин на живот. Пуританите възприемат калвинистките идеи и най-вече предопределението на всеки човек за спасение или гибел. Според пуританската доктрина съдбата на всеки е предопределена, всеки който се надява на спасение би трябвало с целия си живот и всичките си действия да направи така, че да заслужи спасение. Успехът на професионалната кариера, според тях, е доказателство за предопределено спасение. Качествата, които следват в живота си: трудолюбие, пестеливост, справедливост, въздържаност, умереност, решителност, целомъдрие, смирение, спокойствие. Така пуританската доктрина насърчава трудолюбието, спестовността и строгия морал.

Пуританите подписват църковно съглашение, което задължава всеки човек да води образцов живот! Характерно за пуританите е склонността към аскетизъм на земния живот, към професионалното призвание, труд и натрупване на богатство.

Трудът е нещо свято, трудът се трансформира от външна във вътрешна потребност, успехът става знак за богоизбрани, средство за спасение. Богатството е средството за избавление. Тъкмо тази аскетична природа на протестантите създава новото индустриално общество. Трудолюбието, пестеливостта или въздържаността е същността на протестанската култура. Моралът в обществото се свързва с трудолюбие и пестеливост. Трудът и забогатяването  са цели сами по-себе си, цели за спасение на душата. Частният интерес и аскетизма не си противоречат и се свързват чрез религията.

Буржоазното общество се е създало благодарение на:

-протестанския капитализъм-аскетично и морално поведение;

-индувидуализма на човека-ОСНОВА НА ЛИБЕРАЛИЗМА;

-преследване на частния  интерес-ползата /печалбата/;

-икономична дейност-с ефективност на разходите и висока производителност да се постигне максимална печалба.

Капитализмът се развива на базата на радикалния ндувидуализъм.

 

Изводи за неолиберализма

 

Отново се връщам към думите на Уорън Бъфет-“Историята на обществото е история на класовата борба, борба която до този момент печели моята класа , но не трябва да е така.”

Защо печели групата на богатите, на 1%-я процент? Защото:

  • те притежават парите;
  • те притежават политическата система;
  • те притежават финансовата система;
  • те притежават правната система;
  • те притежават медиите;
  • те притежават влиянието;
  • те имат организацията;
  • те имат армията и полицията;

ЗАТОВА ДНЕС ТЕ ПРИТЕЖАВАТ  50% ОТ БОГАТСТВОТО!

Какво притежават обикновените хора? Една гола демокрация, при която на всеки четири години те свободно и демократично избират парламенти и правителства, които усилено работят парите на средната класа и бедните да влизат в джобовете на богатите. Групата на богатите особено през последните 30 години контролираше политическата система и създаде адекватна на своите интереси икономическа система, която работи в тяхна полза.

КОГА ЗАГУБИХА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА ТАЗИ КЛАСОВА БОРБА?

КОЯ Е ПРИЧИНАТА БОГАТИТЕ ДА ПРИТЕЖАВАТ ПАРИТЕ, ПОЛИТИКАТА, ФИНАНСИТЕ, ПРАВОТО, МЕДИИТЕ, ВЛАСТТА И СИЛАТА?

Връщам се и към думите на Джон Мейнард Кейнс:

”Най-голямата грешка на икономическото общество, в което живеем е неговата неспособност да осигури пълна заетост, а също производствeното и непроизвводственото разпределение на богатството и доходите”.

 

ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА Е КАПИТАЛ

 

Глаголът финансирам означава снабдявам с пари. В нормалния живот понятието финанси се използва като синоним на пари, и по-точно на налични парични средства. На латински-financia е доход, наличност. Предназначението на финансовата система се свежда до финансовото посредничество между паричните и непаричните социални групи в обществото, т.е. мобилизирането на временно свободните финансови средства и насочването им към нуждаещите се от тях икономически субекти. Те служат за разпределение и преразпределение на съвкупния обществен продукт и националния доход, и за формиране и използване на бюджети с цел задоволяване на определени човешки потребности.

Има различни видове финанси в зависимост от обхвата и предназначението:

-Лични или семейни финанси;

-Финанси на фирмите-управлява паричните потоци на фирмите;

-Банкови финанси-обхваща цялостната финансова дейност на Централните банки, търговските и инвестиционните банки;

-Фондови борси-продажба на акции и ценни книжа;

-Публични финанси/финанси на държавата/-като ключов елемент от тях е държавния бюджет;

-Международни финанси – в основата на организацията на международните финанси стои споразумението, подписано в Бретън-Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, което предвижда въведеждането на обратими валути, стабилни валутни курсове, свободно движение на капитали и свободна международна търговия. За реализирането на тези цели за пръв път се предвижда създаването на специализирани международни институции, разполагащи с определени права за провеждане на договорените политики. Това са Международният валутен фонд (МВФ), Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР или Световната банка) и Общото споразумение за митата и търговията (т.нар. ГАТТ, по-късно Световна търговска организация или СТО).

-Социално осигуряване - управлява приходите и разходите на осигурителния институт, пенсионни фондове и други.

- Застраховане и лизинг  - Управлява приходите и разходите на застрахователните и лизингови компании.

 

  

ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА Е КАПИТАЛ

 

Неолибералната пазарна икономика разчита на  пълната свобода на капиталовите пазари, на свободната търговия, на дерегулиране на икономиката наложено от държавата, особено във финансовата система, за постигане не само на икономически растеж, а и на бързи и лесни  финансови удари, като “горещи пари”или финансовите машинации с дериватите на ипотечния пазар.

Неолиберализмът постепенно налага в световен мащаб методите за производство на “свободния пазар” и хедонистичните принципи на потребление, т.е. западната култура, където парите решават всичко. Държавата е лош стопанин и затова всичко трябва да се приватизира, в т.ч. частния сектор трябва решително да навлезе в медицинските, образователни, транспортни, телекомуникационни, водни и канализацизационни услуги, в социалната сфера като социални жилища и пенсии, в обществените институции като университети, библиотеки, лаборатории, затвори, дори във военното дело и безопастността, културата и историята чрез туризма.

Ако всичко трябва да се купува и продава, то трябва ли здравето ни т.е. живота ни, образованието, т.е. бъдещето ни, социалните и правни услуги, т.е. свободата, справедливостта, солидарността и достойнството ни да бъдат оставени на произвола на пазара?

Нелоялните, спекулативни и хищнически практики, след премахване контрола в финансовата сфера, й позволи да се превърне едва ли не в основен фактор и сфера на пазарното стопанство, като спекулативните игри на хеджфондовете и други финансови институции, Понци схеми, финансирания на сливания и придобиване на активи, поддържане на дълг чрез кредити и кредитни карти, отнемане на активи от пенсионни фондове, унищожаване и придобиване на активи чрез инфлация, финансиране на съмнителни приватизационни сделки, използване на дълговите кризи за преразпределение на активи. Този натиск на финансовите пазари, съпроводен с ужасни човешки трагедии, е едно от най-тежките поражения на съвременния капитализъм.

 

Обективистичната философия на Айн Ранд-характеристика на обективизма като философия

 

Айн Ранд /1905-1982г./ е руска еврейка  емигрирала от Русия през 1925 г. в САЩ. Тя е свободолюбив интелегентен млад човек разочарована от случващото се в Русия, от начина по който болшевиките утвърждават със сила и терор новата власт. Тя определено изпитва огромно морално чувство на ненавист към комунизма и изобщо към държавата. Ранд създава нейната философия наречена обективизъм, която твърди, че реалността съществува извън и независимо от човешкото съзнание и връзката му с нея се осъществява директно със сетивата, посредством които той може да придобие конкретни познания, че единствената морална цел на човек е преследване на собственото му щастие и собствения интерес, и единствената социална система, която е съвместима с този морал и  се основава на признаването на индувидуалните права може да съществува в т.н. “leissez-faire” капитализъм без държавна намеса.

”Ние сме радикали за капитализъм; ние се борим за тази философска база, която капитализмът не притежаваше и без която е обречен на гибел.”

”Философията е силата, която обуславя изграждането, промените, еволюцията и разрухата на социалните системи. В този контекст ролята на шанса, случайността или традицията е същата като ролята им в живота на отделния индивид: тяхната сила е обратно пропорционална на силата на философските познания на отделната култура или индивид и нараства с рухването на философията. Следователно от компетенциите на философията е  да дефинира и оценява характера на една социална система. В съответствие с четирите дяла на философията, четирите основни крайъгълни камъка на капитализма са:

-метафизичен-нуждите на човешката природа и оцеляване

-епистемологичен-разумът

-етичен-индувидуалните права

-политически-свободата”- Айн Ранд,” Капитализмът: непознатият идеал“ стр. 24

 

Светът на идеите

 

Считам, че историческия процес е преди всичко резултат от развитието на икономиката и светът на ИДЕИТЕ. Можеше ли да се осъществи Френската Революция, ако ги нямаше либерално-демократичните мислители от  Просвещението като Томас Хобс, Джон Лок, Исак Нютон, Хюм, Монтескьо, Волтер, Жан-Жак Русо, Дидро, Спиноза, Лайбниц, Кант, Томас Пейн, Джеферсън.   Ако Карл Маркс не беше създал на основата на:

-философията си -диалектическия и исторически материализъм;

-икономическия анализ на капитализма като производствена система;

-теорията си за “научния социализъм”, едва ли щеше да има Октомврийска революция през 1917г., осъществена от Ленин и болшевиките в Русия.

Нима обективистичната философия на Айн Ранд не стои в основата на НЕОЛИБЕРАЛИЗМА, като политико-икономически модел проработил в Америка и други страни, след Петролната криза 1973 г. явяващ се като реакция на Кейнсианството и държавното регулиране.

 

     ЛИБЕРАЛИЗМА

  Аз приемам тезата на Адам Смит, че промените в политическата система се обуславят от промените в икономическия ред.

Динамиката на живота през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век в света рязко се увеличава в сравнение с феодалното средновековие. Великите географски открития, новите континенти и колонии, разширяване на корабоплаването и търговията с новите земи и Азия, развитието на занаятите в градовете, откритията в областта на науката и техниката, като пряк резултат от Ренесанса и Просвещението, появяването на сериозни капитали и свободна работна ръка  създават естествени условия за възникване на новите форми в стопанския живот, като кооперациите и най-вече манифактурата, като по-ефективна производствена форма.

Начело на този обективен исторически процес застават бургерите, новата зараждаща се прослойка в обществото, занаятчии, феодали, търговци, мореплаватели, свободни граждани и др., които създават новите икономически форми в града и феодалните имения, и задават новия икономически ред в света, и стават носители на новата идея наречена ЛИБЕРАЛИЗЪМ.

Понятието „либерализъм” произлиза от латински и означава свобода. Либерализмът представлява политическа философска система от идеи, в центъра на които, е поставен индивидът с неговите индувидуални права и свободи. Първоначално той се е зародил като желание на бургерите-предприемачи за придобиване на привилегии, защото не им достигъл произход във феодалното общество. Те се борили за икономическо равноправие. Буржоазните революции в Холандия, Англия и Франция през ХVІІ и ХVІІІ век са избухнали за премахване на абсолютните привилегии на феодалната власт и за свобода и равни права в стопанската дейност.

Тази книга няма теоретични претенции по отношение на политикономията, по-скоро изразява моето разбиране за нея, тя има практически дух, природа и същност, като отличителна черта е ясно изразения социално-политически характер и насоченост.

Анализа на най-важните според мен икономически теории, течения и концепции на техните основни представители, от една страна имат за цел да се осмисли тяхното влияние върху развитието на капиталистическото общество, а от друга да  насочи вниманието на читателя, да се запознае и разбере как се разпределят материалните блага при капитализма. Това е моето разбиране за историята и развитието на политическата икономия и ако съм допуснал някъде грешки, а това е много вероятно, моля да бъда извинен от читателите.

И всеки непременно би си направил категоричен и ясен извод, че при капитализма според Смит, Рикардо, Маркс, Маршал, Кларк, Кейнс, Джоан Робинсън, Фридман, Мински, Лафер, Лукас, доходите от производството на стоки и услуги и разпределението на благата се основават на базата на частната собственост върху капитала и земята. Тези доходи са печалба и рента, които са форми на принадената стойност, създавана в производството на тези стоки и услуги.

Наемния труд получава работна заплата, чиято категория се създава и формира научно от класиците на политическата икономия, като средства необходими за възпроизводството на работоспособността и живота на наемните работници и служители и техните семейства. Тази заплата се плаща от предприемача.Но грешно е да се представя, като авансово плащане, тъй-като в масовите случаи, наемния труд вече е изработил своята седмична или месечна заплата, тя е калкулирана в реализираната стока.

Прогресивната роля на капиталиста е в това, че той създава заетост, помага на формиращата се в зараждането на капитализма свободна работна ръка, като я наема и реализира своите идеи чрез собствения си капитал в производството на масови стоки, така необходими за нарастващите потребности в целия свят.

Справедлива печалба е практическо предложение на база, първо на моя 35 годишен опит в машиностроителното производство, и второ на оценката ми за изменение и еволюция на развитието на производителните сили в обществото, по-специално на труда. Революционния прогрес  в науката, техниката, технологиите, знанията и информационните технологии са дело и резултат-основно на труда на знанието.