Петерхен - Блог на Петър Кръстев

   МАРКСИЗМА УТОПИЯ ИЛИ ИДЕАЛ

 

         1. Марксиската философия и идеология

 Философията на Хегел изиграва, според мен, най-съществена роля във формирането мирогледа на Маркс, който усвоява според разбиранията си най-ценното в нея - диалектиката, като я използва като метод  при разработването на икономическото си учение и в историческия материализъм. Маркс одобрява критиката на немския философ срещу агностицизма, неговия историзъм, вярата в силата, рационалността и способността на човешкия разум, неговото логическо учение, в което той съумява да отгатне връзките на реалния свят и важни закономерности на познанието и дейността.

 А. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ В ДИАЛЕКТИКАТА НА ХЕГЕЛ

 Основни тези и мотиви във философията на Хегел са :

-Хегел  за диалектиката-революционна идея за развитието!

- Хегел-всички противоречия се разрешават в синтезиращо движение на прогреса!

- Хегел-принципа за перманентното отрицание като абсолютен закон на еволюцията на духа. Духът управлява света!

 Хегел-всичко е преходно и крайно, съществуващо в рамките на времето!

- Основната заслуга на Хегел-неизбежната преходност на всички форми на обществения живот!

-Хегел-всичко се състои от противоположни сили и има противоположни страни!

Хегел-всичко постоянно се променя в резултат на вътрешна борба и противопоставяне!

-Хегел-количествените натрупвания водят до качествени изменения!

-Хегел- тезата за противоречието на развитието!

-Хегел-единство на човека и природата е окончателния резултат от диалектическото развитие!

-Хегел-счита, че политическите институции /разбирай държавата/ и гражданското общество, т.е. личните и обществени интереси са неизбежно разделени. Хегел никога не е смятал, че колизията между противоречивите лични интереси и обществените интереси ще изчезне!

-Хегел-наличието на система за насилие, е характеристика на все още неразвито общество.

-Хегеловата възхвала на Разума изисква светът да е рационален:

т.е. – СВЕТЪТ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ!

-Хегел-диалектиката е метод за обяснение на миналото и не се опитва да определя бъдещето, даже е против опита да се предсказва бъдещото историческо развитие!

-Хегеловата диалектика се състои от теза, антитеза и синтез, като диалектиката е начинът за разгръщане на абсолютния дух. Всяко твърдение има противоположно на него теза и антитеза. Те се сблъскват и се появява нещо различно и ново, на по-високо ниво-синтез. Хегел счита, че конфликтът е симптом на развитието. Точно в синтеза се състои този абсолютен дух, т.е. в усвояване и опознаване на нещата.

Във философията си Хегел  включва своите правни и политически виждания за историята, държавата, правото, човека и обществото.

-Чисто мислене - предмет на чистата логика;

-Природата - изучава се във философията на природата;

-Човекът и човешкото общество- намира отражение във феноменологията на духа, философията на историята и правото.

-Природата и обществото се управляват от закони, а не от случайни събития. Закон е нещо заложено в нещо, т.е. потенциал, който не е актуален, но който е в процес да стане действителен.

-За да разберем  ръководния принцип на дадено явление, ние трябва да наблюдаваме характерните черти на жизнения процес и да фиксираме и установим същностното му поведение!

-Хегел смята, че същността на нещо се разкрива в целия типичен процес на развитие на това нещо! 

-Хегел-“Човешката история е история на разума-т.е. нейният ход е плод на рационално намерение, което философията може да разкрие! Разумът обосновава историята, когато се разкрие в нея и по-казва безплодието на всички произволно конструирани модели за съвършенното общество!

-Хегел- идеята му за самореализация на историята!

-Диалектиката наХегел не допуска края на историята!

-Хегел- човешката история се стреми към съвършенство!

-Хегел смята, че не всичко, което съществува е действително, а следователно и разумно.  За да бъде действителна една държава, тя трябва да е разумна, т.е. да бъде изградена в съответствие с принципите на разума.

-Свободата е осъзната необходимост! Държавата е реализация на свободата! Държавата е ”божествената идея в земното й проявление и най-висша форма на обективизация на духа!”

 -Хегел отрича независимата ценност на личния човешки живот, виждайки индивида като изпълнител на изискванията на всеобщия разум. Той счита, че  държавата трябва да употребява насилие над личността в името на висшата свобода!

-Хегел-“Световната история не е царството на щастието”!

-Диалектиката на Хегел  разглежда развитието на човечеството като непрекъснат процес на отчуждение и неговото преодоляване!

 

Б. ДИАЛЕКТИКАТА НА МАРКС

 “В основата си моят диалектически метод не само се различава от Хегеловия, но е негова права противоположност. За Хегел мисловният процес, който той под името идея  превръща дори в самостоятелен субект, е демиург на действетелното, което представлява само негова външна проява. За мен, напротив, мисловното не е нищо друго освен материалното, пренесено в човешката глава и преобразувано в нея… като защитава Хегел той продължава ” Затова аз открито се обявих за ученик на този велик мислител и дори тук-там в главата за теорията на стойността кокетирах с присъщия му начин на изразяване. Мистификацията, която претърпява диалектиката в ръцете на Хегел, ни най-малко не премахва факта, че той пръв, изчерпателно и съзнателно, изобрази нейните общи форми на движение. У него тя стои с главата надолу. Тя трябва да бъде изправена на краката си, за да се разкрие под мистичната обвивка рационалното зърно… в положителното разбиране на съществуващото, същевременно  включва и разбирането на неговото отрицание, на неговата необходима гибел, разглежда всяка осъществена форма в процес на движение, следователно и откъм нейната преходна страна, не се прекланя пред нищо и по самата си същност е критична и революционна”.                                        Послеслов към ІІ-ро изд. на “Капиталът”, стр29-30

 -Маркс разбира диалектиката като взаимодействие между човека и природата, като движение, насочено към тяхното единство!

-Неизбежната преходност на всички форми на обществения живот е основна заслуга на Хегел и Маркс я използва непрекъснато!

-Иманентна характеристика на диалектиката е вечното развитие и вечното отрицание!

-Маркс взема от Хегел революционната идея за вечното развитие, както и развитието на историята до пълно единство на човека!

-Идеята за бъдещото отъждествяване на мисленето с обществената практика е идея на младохегелианците и става един от основните мотиви в творчеството на Маркс!

-Цялата емпирична действителност в този свят е съвкупност от негативни препятствия, които човек трябва да предолява, всичко емпирично трябва да бъде преодоляно. Принципът е непрекъснато отрицание и критика на съществуващото!

-Идеята за духа, творчески, критичен, и неспокоен, който в качеството си на дух е противопоставен на съществуващия свят, става за младохегелианците философски инструмент за политическа и религиозна критика!

Онова, което се е считало за случайност е следствие на властта на опредметените сили над човека!

-Случайността на човешкото съществуване ще бъде преодоляна!

-Слива се същността на човека със неговото съществуване!

-Според Хегел, човешката история се стреми към съвършенство!

Маркс приема и развива тази идея. Във виждането си, че човечеството само по-себе си може да адаптира обществото за свои собствени цели, а не да се приспособява към него!

-Субектът господства над процеса на своето собствено опредметяване в производството и творчеството!

-Историческият процес и процесът на свободно развитие на съзнанието стават едно и също нещо.

-Диалектиката на Маркс е описание на историческото развитие, което води към единство на обществено битие и съзнание!

-Развитието, чрез преодоляване на противоречия, е основа на диалектическата интерпретация на света!

-Маркс възприема от младохегелианците идеята за диалектиката, насочена към бъдещето, интерпретираща настоящето в светлината на неизбежния му крах!

-Диалектиката, като познание за света, е вторична по отношение на диалектиката на реалния свят, формирайки се, диалектиката знае, че е само теоретично отражение на реалния  исторически свят, а не негово вътрешно съзерцание. Тя е продукт на фактическата обществена практика!

-Маркс сочи бъдещето на социализма като отрицание на отрицанието!

-В “Капиталът”, когато анализира и обяснява, че определена маса от пари в определени обществени и икономически условия може да се превърнат в капитал, при положение, че е достатъчно голяма с нея да се създадат трудови условия, потвърждава закона на Хегел за преминаването на количествените изменения в качествени. Тази маса от капитал играе вече нова роля използва наемния труд и създава принадена стойност.

-Законът за отрицание на отрицанието -развитието на частната собственост създава своята антагонистична сила- Пролетариата!

-Всяка форма на прогреса става средство за още по-голямо поробване, за да потвърди Хегеловата теза за противоречието на развитието!

-Подобна е трактовката за стойността на стоката, като единство и борба на противоположностите на потребителната и разменната стойност на стоките. Това е причина тяхното единство и борба, друг диалектически закон на Хегел, да водят до икономически кризи при свръхпроизводство на стоки, когато потребителната стойност не може да се превърне в разменна стойност.

 

 В. ФИЛОСОФИЯТА НА МАРКС

 

  1. Маркс възприема ревизизията на Хегеловата философия на историята от хегелианците, която трябва да скъса с гледащата назад съзерцателност и да направи от философията “волеви акт” и да я насочи към бъдещето. Духът в бъдеще ще се проявява в творческата дейност на човека.
  2. По същия начин възприема вижданията им за ревизия на Хегел чрез идеята за:

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА С ПРАКТИКАТА!

Теорията за единството на философия с практиката  става крайъгълен камък на Марксизма!

Идеята за бъдещото отъждествяване на мисленето с обществената практика е зърното, от което покълва есхатологията на Маркс.

“ФИЛОСОФИТЕ САМО, ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН, СА ОБЯСНЯ- ВАЛИ СВЕТА, НО ЗАДАЧАТА СЕ СЪСТОИ В ТОВА ТОЙ ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕН!

/Есхатологията е възглед и представа, която разглежда темата за  крайните събития от историята на на човечеството, за съдбата на човечеството и прехода му към качествено ново състояние.

Това е система от религиозни възгледи и представи за края на света, изкуплението, задгробния живот, съдбата на Земята и човечеството, и прехода му към качествено ново състояние./

  1. Идеята за духа, като творец и критик, вечно противопоставен на съществуващия свят, става за Маркс средство за политическа, социална и религиозна критика! Маркс разглежда историята, следвайки Хегел, като израз на нарастващо самопознаване на духа!

Принципът е непрестанно отрицание, непрекъсната критика на съществуващия свят, като основната задача на настоящия исторически етап е да възвърне на човека неговата отчуждена същност!

  1. В “Светото семейство” –Маркс изразява несъгласието си и се противопоставя на историята като независима сила!

Не историята-а живият човек, ето кой прави историята!

Хората сами творят историята!

Идеите сами, никога сами не могат да разрушат стария свят: нужни са хора, които със сила да осъществят идеите!

  1. За ефективната трансформация на света, чрез практиката, която съчетава теория и практика по материалистичен начин!

Частната собственост създава своята противоположност-класата на пролетариата! В “Светото семейство”-1844г., Маркс и Енгелс, за пръв път, обявяват комунизма за цел на работническата класа!

Частната собственост може да бъде унищожена само при условие на”всестранно развитие на индивидите, тъй като заварените форми на общуване и производителни сили са всестранни и само всестранно развиващи се индивиди могат да ги приемат, т.е. да ги превърнат в своя свободна жизнена дейност"

 

Г. ИСТОРИЧЕСКИ  МАТЕРИАЛИЗЪМ

  1. От момента, когато оръдията на труда дават възможност на хората да произвеждат повече продукти на труда или излишък, започва борба за подялба на този излишък, при което се открива възможност някои хора да си присвоят продукта на труда на други хора, т.е. появяват се класите и класово общество. Различните форми на това присвояване определят формите на политическия живот и начините, по които хората съзнателно преживяват своето съществуване, т.е. формите на съзнание.
  1. Съвкупността от тези производствени отношения и начина на разпределение на материалните блага, образуват икономическата структура на обществото, реалната база.

Надстройката-държавата, политическите институции, религията, с нейните институционални форми, правото, традициите и обичаите, съзнанието на хората, изразяващо се във техния мироглед и възглед за света, във философските, социалните, политическите, юридическите, религиозни и нравствени виждания. Надстройката е съвкупност от механизми, с които си служат антагонистичните класи в борбата за максимален дял от плодовете на принадения продукт!

Основен възглед на ИСМАТ е, че на дадена степен на развитие на техниката и технологиите се изискват адекватни производствени отношения. И те се появяват навреме в историята!

  1. Смисълът на историята не е само в нейното познаване, но и в предвиждането й!
  1. Историята на всички досега съществуващи общества е история на класова борба!

 Маркс възприема радикалните идеи на младохегелианците, които не се примиряват със съществуващата действителност и я оценяват според нормите на разума, в т.ч. и идеята за революцията и отхвърляне на реформаторството. Революцията е единственият начин за възраждане на света. Социалната революция ще се извърши в резултат на неизбежното задълбочаване на противоречието между натрупаното богатство на богататите и бедността на народа, съчетано с изчезване на средната класа! Преминаване на философията на релсите от миналото към бъдещето, от анализ на историята към дейността е дело на хегелианците! Делата на духа в историята на човечеството, имайки предвид, Реформацията, Просвещението, немската реформация и философия, преминават в свободни действия като Френската революция и се превръщат просто в човешка история. Философията вече се обръща към бъдещето-но това може да се случи само чрез свободата! Човешката свобода и историческата необходимост се сливат в едно: това, което трябва да се случи по силата на историческите закони, може да се реализира чрез свободата на действието! Необходимо условие за комунизма е промяна в човешкото съзнание, историята ще се реализира чрез свободата на познанието, и така те отъждествяват историческото развитие със самопознанието! По-късно при Маркс го наблюдаваме това разбиране, като класовото съзнание на пролетариата чрез свободното самопознание и осъзнаване на дехуманизацията на човек, т.е. отчуждението му социално, икономическо, политическо  е достигнало своя предел и трябва да се извърши революционен преврат от пролетариата, най-дехуманизираната класа, който ще върне свободата на хората, т.е. тяхната човечност, т.е. ще промени хода на историческия процес! Това е бъдещото разтваряне на философията във практиката!

В ранното си творчество  Маркс пише за еманципацията и дехуманизацията на човека, а по-късно ги свързва с теорията за класовата борба между пролетариата и буржоазията!

 

Д. ИДЕАЛЪТ НА МАРКС

 

  1. Идеалът на Маркс е човекът, като хармонично развита личност, като индивид напълно осъзнаващ обществения характер на своята личност и, благодарение на това, е способен да развие своите индувидуални способности в цялото им разнообразие!

Идеалът на Маркс е, че е възможно единство или абсолютно тъждество между обществени и лични интереси; че е възможна частната егоистична мотивация в поведението на хората да бъде заменена с илюзията за единство с общото! Маркс внушава на хората, че в бъдещото общество е възможна хармония  между личните и обществени интереси на хората и представата, че всички източници на противоречия и конфликти, злоба и агресия постепенно ще изчезнат.

Еманципацията на човека е специфично човешка и тя е възможна благодарение на идентификацията на личния и обществен живот, т.е. на идентификацията на политическата със социалната сфера. Маркс лансира идеята за социалната революция, чрез които ще преодолее конфликтът между личния и обществения живот на хората. Идеалът на Маркс е за цялостния човек, който е преодолял противоречието между личните и обществените интереси.

Отправна точка е дехуманизацията на човек, а не бедността.

Това разбиране, изразено по този начин- е абсолютна УТОПИЯ! т.е. място, което не съществува! Идеалът на Маркс се явява най-голямата пукнатина в т.н. “ научен социализъм”.

 

  1. Основни причини за идела на Маркс

+Реификацията на работника-трудът му е абстрактен, трябва да стане конкретен. Неговите природни качества -физически сила и мускулна система, мозък и умствени способности, сръчност и умения, стават стока, приемат формата на вещ, която се продава на пазара, като нейният притежател я чувства като чужда сила, която е подчинена на други хора, и той няма възможност да живее свободно, да осъществява свободна и нормална човешка дейност. Продуктите на неговия труд излизат извън неговия контрол, сякаш работника, става жертва на абсолютна случайност, която се нарича свобода, /свободата свободно да се купува и продава работната сила като стока /.

Неговият живот се определя от реифицираната извънчовешка власт, социалните отношения между хората са се превърнали в материални връзки; хората действат като представители на иманентните сили, господстващи в света на пазарното стопанство, капитала, парите, стоките, кредита, лихвата или силата на властта, която се купува и продава също като стока, а свободата му се изразява в това, че той трудно управлява и контролира собствения си живот, сякаш оставен на произвола на съдбата в този чужд за него свят.

ВЕЩИТЕ ВЛАСТВАТ НАД ЧОВЕКА И ТОЙ НЕ Е СВОБОДЕН!

Премахването на тази реификация и възвръщането властта на човека, според Маркс, е възвръщане на личния живот на човека, на неговата възможност за всестранно развитие на таланта и способностите му. В такова общество хората ще участвуват не като представители на вещи и класата, а като личности.

 

+Цялата история е отчуждение-алиенация, защото хората не могат да я контролират и нейното развитие протича като независим процес, който ги прави сякаш странични, безлични участници в него. За да се премахне отчуждението е необходимо те да си възвърнат контрола над резултатите от своята дейност, като превърнат историята в човешка, т.е. в контролиран от хората процес. Всички форми на алиенацията се съдържат в производствените отношения.

Целта е Деалинация-връщане на човека към самия себе си!

АЛИЕНАЦИЯ НА ПАРИТЕ-хората са подчинени на парите в социалния живот! АЛИЕНАЦИЯТА е източник на стоковото производство и КАПИТАЛА!

АЛИЕНАЦИЯТА присъства като червена нишка в социалната философия на Маркс, нима стоковия фетишизъм не е конкретна форма на алиенацията, описана не случайно в Капиталът.

Стоковите форми на продуктите на труда, започват да изглеждат като самостоятелни същества, притежаващи свой собствен живот и сякаш, намиращи се във взаимоотношения помежду си и с хората, пораждат специфична илюзия, която Маркс нарича  стоков фетишизъм. Взаимоотношенията на производителите, като участници в процеса на размяната, се превръщат от непосредствени обществени отношения между самите лица, като вещни отношения между лицата и обществени отношения между вещите!

Този процес, в който обществените отношения се представят като вещни или отношения между вещите, приема формата на мистификация, изчезва прозрачността в отношенията между участниците в обществения живот.

Маркс доразвива теорията за човешкото самоотчуждение, като казва, че в процеса на производството продуктите на труда придобиват самостоятелна форма и че в процеса на размяната обществените отношения се представят като независими отношения между вещите, че най-висшата форма на тази фетишизация са парите като мярка за стойността и средство за размяна.

И тъй като цялата история и обществото са дело на хората, и то излиза извън техния контрол и се представя като автономно, непрекъснато фундаментално ще определя тезите на Маркс за деградацията на човека в капиталистическото общество, като безсилни участници в него.

АЛИЕНАЦИЯ-ОТЧУЖДЕНИЕТО- форми на поробване:

ИКОНОМИЧЕСКА-производителите на стоки не притежават стоките, те се отчуждават от тях и стават притежание на капиталиста.

-ПОЛИТИЧЕСКА-политическите институции се превръщат в елемент на подтискане!

-РЕЛИГИОЗНА-продукти на човешкото съзнание във форма на религиозни представи!

 

+Според мен теорията за принадената стойност осмисля основния идеал и основната идея на МАРКС!

 -ИДЕАЛЪТ на Маркс : Хармонично развита човешка личност!

“Свободно човешко общество” на основата на хуманизираната същност на човека и връщането на родовата му същност,  т.е. свободния човек!

 -ОСНОВНАТА ИДЕЯ на Маркс- социалистическо общество!

 

Цялото творчество на Маркс:

-Ръкописите от 1844 г.

-Немска идеология-1845 г.

-Нищета на философията от 1847 г.

-Наемен труд и капитал 1849г.

-Grundrisse 1857-1858 г.

-Към критика на политическата икономия 1859 г.

-Капиталът-1867 г.

всичките тези анализи и критики към съществуващото общество са в основата на основната идея на Маркс а тя е:

В обществото в средата на ХІХ век дехуманизацията на човек, т.е. отчуждението му, социално, икономическо, политическо, е достигнало своя предел и трябва да се извърши революционен преврат от пролетариата - най-дехуманизираната класа, който ще върне свободата на хората, т.е. тяхната човечност. Социализмът не се състои в премахване на бедността и на луксозното буржоазно консуматорство, а в унищожение на алиенацията!

 

Е. ЗАЩО КАПИТАЛИЗМЪТ ТРЯБВА ДА  СИ ОТИВА СПОРЕД МАРКС?

 

  1. Капитализмът не подлежи на реформи:

-тази система не може да бъде подобрена;

-наемният труд е форма на робство;

-за нас въпросът не е за изменение на частната собственост;

-решението е само в унищожение на капиталистическия начин на производство;

-освобождаване на целия обществен живот от властта на предметните сили!

“З а нас въпросът е не за изменение на частната собственост, а за нейното унижожаване, не за забулване на класовите противоречия, а за унищожаване на класите, не за подобряване на съществуващото общество, а за основаване на ново общество”. Написано през 1850 г. от Маркс и Енгелс обръщение на ЦК на Съюза на комунистите.

 

  1. Противоречията на капитализма:

Политикономията изучава капитализма и неговите противоречия, като те не могат да се преодолеят въз основа на същата тази политкономия а те са:

а. периодичните кризи на свръхпроизводството, които са неизбежен резултат на свободната конкуренция и противоречието между потребителна и разменна стойност, стоят в основата на кризите:

-носят банкрут на дребни производители, по-малката капиталистическа собственост е обречена;

-безработица;

-самата конкуренция води до монопол, а монополът води до нови форми на конкуренция;

 - частната собственост, по необходимост, създава антагонизъм между класите и индивидите;

-в самата класа възниква противоречие между личния и обществен интерес;

-анархията в производството и кризите, в които се проявява, са здраво свързани с частната собственост;

-мощта на производството и тесните граници на потреблението.

б. Законът за намаляване на нормата на печалбата поради техническия прогрес и увеличаване на постоянния капитал, като капиталистите му противодействат чрез:

-източник на нарастваща експлоатация;

-капиталът увеличава работното време;

-понижава заплатите;

-увеличава безработицата;

-външната търговия;

Спадът на нормата на печалбата води до:

-отслабва дребните капиталисти и ги обрича на поглъщане;

-фактор за възникване на свръхпроизводство;

-за кризите;

-излишен капитал;

-относителна пренаселеност;

…капиталистическият начин на производство среща в развитието на производителните сили предел, който не стои в никаква връзка с производството на богатството като такова; и този своеобразен предел свидетелства за ограничеността и за само исторически, преходен характер на капиталистическия начин на производство; свидетелства за това, че капиталистическият начин на производство не е абсолютен начин на производство на богатството и че, напротив, на известно стъпало той влиза в конфликт със своето по-нататъшно развитие”. Капиталът, т. ІІІ, гл.15, 1

 в. Характеристиките на Капитализма:

-При капитализма се наблюдава абсурдната ситуация изобилието на стоки e причина за бедността!

-народите и хората трябва да гладуват тъкмо поради богатството!

-вълчи глад за принадена стойност-тази ненаситност, поражда отчуждението, деградацията и нищетата на работника!

-безспирно движение за печалба;

-мотивът печалба води до жестока конкуренция и прогрес в техниката;  

-капитализмът съществува с откриването на нови пазари;

 г. Експлоатацията се съчетава с еквивалентна размяна!

Тъй като в основата на историята на човечеството е експлоатацията на една класа от друга класа, цялото й развитие се движи в непрекъснато противоречие. Всеки прогрес в производството е същевременно регрес в положението на потиснатата класа, тоест на голямото мнозинство.

ПРАВО СРЕЩУ ПРАВО! 

МЕЖДУ РАВНИ ПРАВА РЕШАВА СИЛАТА!

РАБОТНИКЪТ “ТОЙ РАБОТИ, ЗА ДА ЖИВЕЕ!”

…КАПИТАЛЪТ Е МЪРТЪВ ТРУД, който, като вампир, оживява само когато всмуква жив труд, и живее толкова по-пълно, колкото повече жив труд поглъща” пак там-т.1, отдел 3, глава 8, стр.263             

Класите на собствениците са заинтересовани от максимално количество принадена стойност, т.е. от максимална експлоатация!

 

  1. Разделението на труда е основен източник на класите.

 

Технологичното развитие води до присвояване на принаден продукт. Насилието не води до поява на класите. Нито собствеността, нито експлоатацията са резултат на насилие!

 Разделението на труда е условие за:

-частната собственост;

-неравенство;

-противоречие между частните и обществени интереси;

-експлоатацията;

-потисничеството;

Класите възникват от:

-стоковото производство води до имотно неравенство, което по наследство води до родова аристокрация;

-създаването на Управлението-като средство за защита на общините;

-естественото разделение на труда добива класово измерение, когато се появява наемна работна сила, придобита от завоевателни войни;

-разделението на труда става разделение на самия човек, прикован цял живот към частични дейности. На капитала е необходим механизиран и оглупял работник, който освен уменията в натрапената професия, не е способен на нищо друго.

 

4.  Държавата

 -Държавата възниква да обуздава класови противоречия;

-Държавата създава условия, благоприятстващи създаване и натрупване на собственост и задълбочаване на неравенството;

-Държавата узаконява придобитата собственост и имотните привилегии;

-Тъй като държавата възниква да обуздава класовите противоречия, тя е обикновено държава на най-мощната, икономически господстваща класа, което чрез нея става и политически господстваща класа и така придобива нови средства за потисничество и експлоатация;

Необходимостта от разрушаване на държавната машина чрез революция и неизбежно отмиране на държавата;

 

 Ж.  ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА МАРКС-СОЦИАЛИЗМА

  1. Маркс няма конкретни предвиждания за организацията на бъдещото общество като му дава обща характеристика:

-задоволяване на основните потребности на хората, производството служи за производство на потребителни стойности;

-ликвидиране на частната собственост и всички форми на неравенство и експлоатация;

-индувидуалната собственост, като противовес на капиталистическата;

-ликвидиране на политическия живот;

-ликвидиране на държавните институции, като сфера на извънпроизводствената администрация;

-премахване на разделението на труда;

-Обществения живот при социализма няма граждански антагонизми!-НАИВНО, НАЛИ!!!

 

  1. “Комунизмът за нас не е идеал, не е състояние което трябва да бъде установено!

Ние наричаме КОМУНИЗМА ДЕЙСТВИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, което премахва сегашното състояние!

В “Немска идеология”-Маркс и Енгелс просто формулират тяхната идея, че”Комунизмът не е произволен идеал за света, а естествена историческа тенденция!

 

  1. СОЦИАЛИЗМЪТ ТРЯБВА ДА ДОЙДЕ ПРИ ИКОНОМИЧЕСКА ЗРЯЛОСТ НА КАПИТАЛИЗМА!

 

  1. В “Критика към Готската програма”- прехода към социализма не може да стане изведнъж! ТРЯБВА ПРЕХОДЕН ПЕРИОД!

 

  1. Необходима е диктатура на пролетариата като временна власт, която запазва класовия характер, но си служи с НАСИЛИЕ, с цел ПЪЛНО ПРЕМАХВАНЕ НА КЛАСОВОТО РАЗДЕЛЕНИЕ!

 

  1. Социализмът се опитва да сведе индувидуалността на човека до анонимността на обществените интереси и да подчини неговите ценности на обществените!

 

  1. Маркс не си е представял социализма като тоталитарна власт, където политическия му апарат също ще използва и пази привиле- гиите си, чрез монопола върху политиката и производствените отношения.

 

  1. Маркс не подлага на съмнение демократичните принципи, счита ги за елемент на народовластие!

 

  1. Маркс разчита на промяна на социалния ред и е за социални реформи, а не на промяна на ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА!

    10. Маркс не е обяснил как ще бъде организирано социалистическото общество при условие, че държавата ще бъде премахната и икономиката ще се регулира административно. Той е вярвал, че като се махне държавата няма да има сблъсък на лични и обществени интереси!

 

  1. Маркс не е обяснил как ще се приложи социализмът!

 

З. ОСНОВНИТЕ ИДЕИ В МАРКСИЗМА

 

Идеалистическа атака на политическата философия на либерализма, Маркс извършва чрез теорията за стойността, теорията за принадената стойност, теорията за икономическата, социална и политическа алиенация, стоковия фетишизъм и реификацията, т.е. на превръщане на човешките отношения във вещни отношения, безличните закони на пазара, безработицата, бедността, неравенството, властта на парите, капиталистическото натрупване, т.е. атакува същностните характеристики на капиталистическото пазарно стопанство.

Като цяло това е атака срещу либерализма като политическа философия и нейната сърцевина негативната свобода, която се основава на обществения договор, според който държавата и нейните институции регулират и обуздават егоизма и противоречащите интереси на хората, чрез рационална правноюридическа система, и се ограничава свободата на всеки като се гарантира сигурност на всички.

Това общество не отговаря на вижданията на Маркс за предназначението на човека. Той не трябва да живее в общество, в което свободно може да се купува и продава работната сила на човека, да живее в общество, основано на интереси и юридическа система за принуда и контрол, ограничаваща естествената свобода на хората. Социалните връзки между хората трябва да се осъществяват на основата на естествената им хармония между отделния човек и обществото, на доброволното единство на човека и обществото. Следователно премахването на капитализма е връщане към общността и същевременно връщане към индивида. Връщането на човека към бленуваното единство ще се извърши с по-нататъшно ново технологично и техническо развитие, чрез усъвършенстване на човека в овладяване на природата! Бъдещата хармония ще бъде постигната не чрез задраскване на резултатите от общественото развитие, а чрез съзнателното му продължаване.

Вярата на Маркс в човека-творец, в разума на човека, че ще премахне колизията в интереса на отделния човек и интереса на обществото. Вяра в човека, в неговото бъдеще!

Идеята за избавление на човека - негово лично дело!

Рационалистично е  разбирането на Маркс за действието на обществените закони, които действат подобно на законите на природата, това са закони, които по отношение на хората се явяват като неизбежна потребност, като фатална необходимост и те трябва да се изследват съвестно и без предрасъдъци. Но тази вяра в законите за управление на обществото се корени в досегашното историческо развитие.

До този момент свободата, сътворена от хората, е въплътена в категории, управляващи живота им, които хората не разбират, не владеят-това са частната собственост, капиталите, стоките, парите, пазарите, вещите, религиите.

Краят на тази необходимост, неосъзната свобода на властта на експлоатиращите капиталистически икономически порядки, ще дойде с осъзнаване на необходимостта, т.е. чрез свободата на пролетариата, осъзнал своята мисия за премахване на капитализма чрез пролетарска революция.

Явно Маркс си е поставил задачата, чрез своето учение, да представи на света един нов обобщен образ на световната култура, базирайки се на всички духовни и интелектуални ценности, създадени от човечеството.

 

 И.  МАРКСИЗМЪТ  ИДЕАЛ ИЛИ УТОПИЯ В НАШЕТО ВРЕМЕ

 

І. Марксизмът като идеал.

 

  1. Идеалът на Маркс е човекът, като хармонично развита личност, като индивид напълно осъзнаващ обществения характер на своята личност и благодарение на това е способен да развие своите индувидуални способности в цялото им разнообразие! Идеалът на Маркс е, че е възможно единство или абсолютно тъждество между обществени и лични интереси; че е възможна частната егоистична мотивация в поведението на хората да бъде заменена с илюзията за единство с общото!
  1. Идеалът на Маркс е единство между личност и общество от нов тип. Марксизмът е мечта за идеално организирано, сплотено общество, в което всички човешки намерения ще са реализирани и всички интереси и противоречия ще са помирени!
  1. Марксизмът възприема и следва еволюционната вяра, според, която историята неизбежно се движи към по-добро, и нарастване на човешкото господство над природата също означава нарастване на свободата!

     4. Маркс вярва в своята романтична идея, че социалистическата надежда ще доведе до пълното задоволяване на човешките потребности в държавата-слънце!

  1. Маркс предвижда, че негативната свобода, в значението очертано от либералната демокрация, ще бъде премахната с премахване на негативната буржоазна свобода, заради свободата от нов тип.
  2. Маркс не подлага на съмнение демократичните принципи, счита ги за елемент на народовластие!
  3. Реформираното съзнание за Маркс е фундаменталното условие за промяната на света! Защото прави ясни вековните цели на освободителните борби и превръщане осъзнатите исторически тенденции в съзнателни, а хода на историята в свобода на действие!

Тази идея стои в основата на научния социализъм!

  1. Маркс е заявил, че цялата комунистическа идея може да се събере в едно изречение, премахване на частната собственост!

Премахването на капитала означава премахване на наемния труд!

Бъдещата държава трябва централизирано да управлява средствата за производство!

 

ІІ.  УТОПИЯТА НА МАРКС

 

  1. Идеалът на Маркс се явява първата и най-сериозна причина за провала на реалния социализъм и е най-голямата утопия в т.н. “научен социализъм”.
  2. Невъзможно се оказа, че е възможно единство или абсолютно тъждество между обществени и лични интереси; че е възможна частната егоистична мотивация в поведението на   хората да бъде заменена с илюзията за единство с общото! Маркс внушава на хората, че в бъдещото общество е възможна хармония  между личните и обществени интереси на хората и представата, че всички източници на противоречия и конфликти, злоба и агресия постепенно ще изчезнат.

 

Илюзията, че хората ще хармонизират личните си интереси с обществените постепенно изгасна и то пред моите очи.

Аз бях свидетел на тези процеси. През първите 20-25 години при изграждане на социализма, във хората е имало и имаше небивал ентусиазъм за изграждане на едно справедливо общество, без експлоатация на човек от човека.Те работеха с огромната вяра, че изграждат ново, по-добро общество и място за живеене и не жалеха сили за това. В този период, независимо от престъпленията извършвани в лагерите, бяха постигнати най-големите успехи в строителството на социализма. Това беше период на някаква икономическа конкуренция от страна на социалиализма спрямо пазарната икономика.

Но когато в края на шесдесетте години обикновените хора видяха, че започна да се формира партийна олигархия, новите чорбаджии, които започнаха да присвояват част от излишъка, т.е. от принадената стойност или печалбата, която създаваха те, общественият им интерес бързо започна да се изпарява!

Това беше началото на края. Хората постепенно се отдръпваха от производствения процес. Могат да се дадат множество примери в това отношение, но аз ще дам само два.

През 1987 г. , като началник-планово икономически отдел, отидох на бригада в производството в бобинажния цех на комбината за електродвигатели, в който работих. Дадоха ми работно място на една американска машина, на която се извършваше машинно поставяне на изолационен материал в каналите на статарните пакети, след което те отиваха за машинен бобинаж. Работата не беше сложна, изискваше малко сръчност, но беше отговорна, тъй като можеше да създаде тясно място в бобинажа. Бързо свикнах с работата и някъде час след обедната почивка при мен дойде един работник от машинния бобинаж. Той ми се усмихна и тихичко на ухото ми каза:

”Шефе, намали малко темпото, по-кротко, че напълни конвейра с пакети, хайде почини си малко, изпуши една цигара или иди да си купиш една кока-кола от лавката!”! Аз го изгледах очудено. От една страна бях доволен, че се справям, тъй като техниката не ми е първата слабост, но от друга не го разбрах. Попитах го “Защо трябва да си почивам”?

Отговорът беше шокиращ за мен. “Защото ще ни увеличат нормите, парите ще останат същите и ние трябва да бачкаме повече за онзи дето духа, нямаме интерес от това да работим повече, а държавата да не ни плаща”! Въпреки, че имаше практика администрацията да ходи на бригада, аз можех да не отида като си намеря основателна причина, но отидох нарочно да почуствам ритъма на работа в производството и да разбера защо през последните няколко години все по-трудно изпълнявахме плана на комбината.

След този отговор всичко ми стана ясно. Тази система беше обречена на провал-това беше първата ми мисъл. В този момент разбрах, че в икономически план социализмът беше обречен на загуба, спрямо развитите капиталистически страни.

Вторият пример е свързан със създаването на Аграрно промишлените комплекси /АПК/ през 70-те години. Това беше окрупняване на съществуващите дотогава Трудово земеделски кооперативни стопанства /ТКЗС-бяха създадени през 50-те години на ХХ век във всяко село. Повечето хора бяха влезли в него доброволно, но не-малко бяха вкарани насила/ в нова обединена структура от множества ТКЗС. Целта е била да се оптимизира дейността на ТКЗС-та и се съчетае с промишлена дейност, като се обединят всички материални, кадрови и финансови ресурси, за да се увеличи производството и се интегрира с промишлени дейности. Интересното беше тогава, че в ТКЗС-то хората имаха доста стимули в работата си. Вземаха заплата и много бонуси в натура.

Аз си спомням, като дете и юноша до 15-16 години /всяко лято ако не бях на море прекарвах ваканцията с брат ми на село/, че много пъти съм виждал как във двора влизаха каруци от ТКЗС-то пълни с чували от пшеница, ечемик, царевица, картофи, слънчоглед, фасул ; щайги с грозде, ябълки, круши идр.

Освен това, всяка селска къща имаше лично стопанство от 2-3 декара, където се отглеждаха задължително домати, краставици, пипер, картофи, лук, чесън, зеле, магданоз и др. и с добитък; крава, овце, прасе, кокошки. След влизането в АПК се получи уравновиловка, която намали стимулите, отпаднаха голяма част от бонусите.

След вземането на решението за образуването на АПК, баща ми се върна от работа и каза:” Днес загубихме българското земеделие”. Той беше израснал на село, познаваше селскостопанския труд, беше бивш председател на едно от най-големите ТКЗС-та в страната, и в момента изпълняваше длъжността на заместник-директор на “Булгарплод” в родния ми град Пловдив.

Той излезе прав, след няколко години тези АПК произвеждаха по-малко от предишните структури и България, през втората половина на 80-те години, започна да внася традиционни за страната култури като картофи, лук, чесън и т.н.

Маркс си е представял, че с премахването на частната собственост и обобществяване на средствата за производство, човешкото поведение ще загуби егоистичния си характер и интересите на индивидите ще съвпаднат в идеална хармония. На какво се е дължала  тази вяра и кое го е карало да мисли, че конфликтът на човешки интереси ще изчезне след национализацията на средствата за производство, а няма да се случи това, което Хегел е смятал, че колизията между противоречивите лични интереси и обществените интереси никога няма да  изчезне, за това Маркс не пише и не говори нищо!

 

Маркс не приема теорията за природния егоизъм.

Маркс запазва принципа на индувидуалността, която не противоречи на “ОБЩИЯ ИНТЕРЕС”. Тезата за разумния егоизъм, т.е. добре организираната законност, може да премахне конфликта между егоистичната личност и обществото, така че добре организираният егоизъм става обществена организирана личност!

Природният егоизъм е инстинкт за самосъхранение!, който включва в себе си задоволяване на основните човешки потребности, натрупване и презапасяване с материални блага, стремеж за лично облагодетелстване за сметка на обществото или на отделни негови индивиди! Маркс вярва, че освобождаването на хората от отчуждените сили ще възвърне на човека неговата социална природа, т.е. че индивидът ще приеме обществото като своя природа!  КАКВА ИЛЮЗИЯ!

 

  1. Идеята за равенството -Маркс предлага романтичен идеал за социално равенство като се премахне частната собственост и се въведе централизирано административно управление на производството, като държавата и политическите институции отмират. Но за да се реализира равенството, то трябва да  наруши нечия свобода. Нарушава се свободата на право на собственост на бившите капиталисти. Хората се лишават от свободата на икономическата предприемчивост, т.е. нямат право да извършват капиталистическо производство. Имат право да работят в държавните заводи, учреждения и институции. За да се подържа властта на работниците и селяните, е необходима държава и политическа институции. Така, че тяхната власт се осъществява от Диктатурата на пролетариата и комунистическата партия, които не допускат реставрация на буржоазното общество десетки години наред. Комунизмът реализира идеала за равенството по единствения възможен начин-чрез насилието на тоталитарната система на управление! Гражданите реално се лишават и от демокрация и граждански права. Идеята за равенството се оказа, че може да се случи в условия на повече държава, отколкото демокрация или, по-точно казано, в условия на диктатура!

 

  1. Маркс налага идеята за единство на мисленето с практиката, на идентификацията на философията с практиката. Теорията за единството на философия с практиката става крайъгълен камък на Марксизма! Идеята за бъдещото отъждествяване на мисленето с обществената практика става основа за есхатологията на Маркс. Маркс е твърдо убеден, че смисълът на историята не е само в нейното познаване, но и в предвиждането й!

“ФИЛОСОФИТЕ САМО ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН СА ОБЯСНЯВАЛИ СВЕТА, НО ЗАДАЧАТА СЕ СЪСТОИ В ТОВА ТОЙ ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕН!

Възприемането от младохегелианците, на идеята на диалектиката за историческото развитие, насочено към бъдещето, че отминалите исторически събития трябва да се разглеждат в контекста на бъдещата история!

И от тук”научният социализъм“сякаш се превръща в наука за бъдещето на света! Но доколко това е реалистично или “научният социализъм” играе ролята на хипотеза за бъдещето на обществото и историческия процес! Да предвидиш бъдещия исторически процес в един съвършено нов вариант, какъвто е социализмът, е напълно ненадеждна хипотеза с абсолютно вероятностен характер, изхождайки от дълбочината на времето на прогнозата и сложността на социалноикономическите процеси! Още повече, че Маркс не е оставил конкретна схема за политическо и икономическо управление на социалистическото общество.

За мен “научния социализъм” е хипотеза с вероятностен характер, като в условията на ХІХ, ХХ а може би и ХХІ век, дори и да се реализира някакъв вариант на социалистическо общество /както това се случи със сталинския модел/, то е обречено на провал. Причините за това ще дам малко по-надолу. Но, колкото повече години или векове отминават, толкова вероятността такъв тип общество да се случи ще се увеличава!

  1. Влиянието си, в почти целия свят, Марксизмът дължи на това, че е синтезирал реалните икономически и социални проблеми на пролетариата в Европа в борбата срещу експлоатацията, неравенството и бедността, с хипопотичния идеал за социалистическо общество и е лансирал  “Научния социализъм” като теория. В този аспект той играе, сякаш, идеалистична и религиозна роля.
  1. Много от лансираните идеи на Маркс не се случиха:

-за единство на лични и обществени интереси;

-за свободата на човешката личност и демокрацията;

-за относителното равенство реализирано по “доброволен път”;

-за отмиране на Диктатурата на пролетариата и политическите

институции.

 

Й. ЗАЩО СЕ ПРОВАЛИ СТАЛИНСКИЯТ МОДЕЛ НА СОЦИАЛИЗМА

 

  1. Ниското ниво на общественото съзнание е първата и най-важна причина социализмът в Европа да капитулира. Единството на личните и колективни интереси на хората се оказа невъзможно.

Природният егоизъм надделява в мотивацията на поведението на индивида. Природния егоизъм е инстинкт за самосъхранение!, който включва в себе си цялостен механизъм за оцеляване като;

  • задоволяване на основните човешки потребности;
  • натрупване и презапасяване с материални блага;
  • стремеж за лично облагодетелстване за сметка на обществото или на отделни негови индивиди;

В условията на дефицит от материални блага съществува психологическата предпоставка в мисленето на хората, от това, че те никога не са доволни от постигнатото в момента. Подобно нещо се случи в социалистическите страни в т.ч. и в моята страна. Мнозинството от хората, най-вече работниците и селяните , които живееха по-зле от буржоазната класа в условията на капитализма, при социализма получиха работа, премахната беше безработицата, / съществуваше, тъй-наречената, скрита безработица, т.е. не малко хора работеха физически или умствена работа при облекчен режим на работа/, ликвидиран беше гладът, т.е. няма хора, които да бъркат по кофите за боклук както е сега. Получиха безплатно образование в т.ч. висше, безплатно доболнично и болнично здравеопазване, като се купуваха само лекарствата от аптеките след лечението в болницата при хронични заболявания, дългосрочни  20-25-30 годишни кредити за жилища, с лихвен процент по-малък от пръстите ми на едната ръка. През 1989 г. българите, които са най-бедните днес в Европейския съюз имаха 90% собствени жилища. Почти всички прекарваха отпуските си на море. Въпросът тогава беше: Кога и къде ще ходиш на море? А не, дали ще ходиш на море както днес! Беше изградена, безплатно от държавата, сериозна база от почивни станции и балносанаториуми, където с карти от по 20-30$ хората почиваха по три, а после  станаха по две седмици, един или два пъти годишно. Жените се пенсионираха на 55, а мъжете на 60 г. Днес мъжете се пенсионират на 65, а жените на 63! Няма да изброявам всичките форми на социална сигурност и защита от безплатни услуги, като се почне от раждането та до края. Защото днес и началото и краят се плащат!

Всичко това беше мечта на 9-ти септември 1944г.! То стана реалност само 30 години след това. Реалният социализъм елиминира фактора стрес на минимум  90% от живота на всеки човек! Той му даде абсолютна сигурност в живота!  Днес социално-икономическия стрес е най-отрицателният фактор за нашия живот, убиец на слаби психики, основна причина за ракови заболявания, нервни и психични разстройства, кръвно налягане, наднормено тегло, диабет, сърдечни заболявания и др.

Стрес от това дали ще имаш работа, ще можеш ли да си платиш сметките за месеца, да изплатиш ипотеката на жилището, потребителския  кредит и вноската на кредитната карта, таксите на детето за университета, здравната и социална вноска, данъка на колата, ремонта, застраховката й и гражданската отговорност, има и още. Всичко това пили нервите!

И въпреки всички тези достижения хората бързо ги забравиха, забравиха миналото и започнаха да искат все повече и повече.

Да имат всички леки коли, цветни телевизори, перални, видео, хладилници, касетофон, но все от реномирани западни марки. Лъскавите западни стоки до такава степен завладяха душите им, че нищо вече не можеше да ги спре, хедонизмът беше вече новата страст. Те искаха всичко и мислеха, че ще го получат, както получиха сигурността в живота! Другите, партийната и административна олигархия, която постепенно се формира, започна да предава стъпка по-стъпка, ден след ден, година след година обществения интерес, като го загърби, чрез личния интерес, завинаги през 1989 г.

Необходимо е време, може би много време, за да се издигне нивото на общественото съзнание, за да може евентуално да се изгради подобен род общество, а може би е невъзможно!

 

  1. Липсата на свобода

Социализмът лиши от свобода, тези които искаха да го унищожат!

Още от първия ден на раждането си, върху младата съветска република се нахвърлиха почти всички големи европейски страни, начело с техните правителства отвън. А от вътре мнозинството от феодалната и буржоазна аристокрация, царските подръжници, част от царската армия, царската администрация и кой ли още не, създадоха контрареволюционна армия, която, заедно със Европейските и световни сили, обкръжиха държавата на болшевиките и меншевиките. По същия начин преди сто години великите сили в Европа обкръжават Наполеон, който носи в себе си идеите на Френската революция. Тогава те разбиват френската армия и пленяват Наполеон не само да защитят държавите си от военните нападения на френския император, но да защитят основно монархиите от радикалните буржоазнодемократични идеи на жирондинците!

Европа подпомага белогвардейците с една единствена цел. Да не се пръкне червената зараза, да не избухнат революции, да се защити буржоазнодемократичната система от социализма на Маркс.

Ленин, Троцки, Сталин, Дзержински и сие разбират, че за да се запази съветската република трябва да се унищожи контрареволюцията, т.е. царските офицери, буржоазната класа, земеделската аристокрация, реакционната интелигенция, царската администрация, изобщо всеки който е против.

Ситуация на живот и смърт!

Ожесточената гражданска война погубва милиони, ражда много насилие, злоба, ненавист и жажда за отмъщение и от двете страни.

Така се ражда белият и червеният терор!

Насилието ражда насилие!

Социализмът загърбва свободата заради съчетанието на много исторически обстоятелства и случайности, като самият марксизъм стои сякаш в основата, които участват в раждането на сталинския модел.

Като почнем от контрареволюцията, премахването на частната собственост, идеята за социалното равенство, Диктатурата на пролетариата, централизираното планово стопанство, отрицателно настроено външно обкръжение, ранната смърт на Ленин и завладяването на властта от Сталин.

Ликвидиране на капиталистическото пазарно стопанство, най-вече от Сталин, и пълното обоществяване на средствата за производство лишава хората от икономическата свобода.

Утвърждаването на властта на работниците и селяните, чрез налагането на ръководната роля на комунистическата партия в обществото и ликвидиране на демократичните принципи, установяване на централизираното планово стопанство, т.е. чрез Диктатурата на пролетариата, става така, че хората губят реално политическите си и граждански права.

Маркс цитира израза “Диктатура на пролетариата”, като го използва за да характеризира класовия характер на властта, че това е власт на работниците и селяните, която ще действа в преходния период, за да разгради буржоазните институции, той никога не е казвал да се ликвидират демократичните институции, както Сталин го е сторил безапелационно чрез жестоко насилие. Маркс категорично не отхвърля свободата  и демокрацията.

Червеният терор има и друга- историческа характеристика и следа!

Оказва се, че за пръв път в историята на човечеството обикновените хора, хората на труда, като робите и плебеите, крепостните и независими селяни, работниците и селяните, вземат в свои ръце трайно властта. В цялата хилядолетна съзнателна история на човечеството хората на труда, тези които са изкарвали хляба на всички останали социални групи и прослойки, вечно са били експлоатирани, използвани, малтретирани, бити и унижавани, работили са денонощно, облагани с тежки данъци, живели са във вечна мизерия и при жалки социални условия, изпращали са ги на продължителни войни и какво ли не още.

И когато работниците и селяните в Русия вземат властта, няма начин историческото съзнание за това хилядолетно човешко страдание, което им е било причинено от както се помнят, да не се е стоварило като черен облак върху главите на собственици на фабрики, търговци, банкери, лихвари, царски офицери и лакеи, администратори, полицаи, прокурори и съдии и др.

Същото се случи и в България след 9. ІХ 1944 г. , когато Народният съд осъди на смърт няколко хиляди фашисти, министри, банкери, търговци, съдии и прокурори, фашистки царски офицери и полицаи, убили хиляди комунисти и антифашисти, малтретирали десетки хиляди хора в България и безчинствали в окупираните през  войната Гърция и Македония.

И не само това, без съд и присъда по места, заради убийства на партизани и антифашисти, са избити хиляди подръжници на фашистката власт. След установяване на комунистическата власт са били създадени лагери за противниците й, несъгласните с нея.

Това е историческата истина и поука, че насилието ражда насилие!

 

  1. Маркс не е оставил конкретна схема за политическо и икономическо управление на социалистическото общество.

Липсвал е ясен модел за управление на бъдещото общество, както и част от вижданията на Маркс са били критикувани още когато е жив. В това отношение е интересно схематечно да се запознаем с двама екстравагантни мислители, които са съвременници на Маркс и негови опоненти Пиер Жозеф Прудон и Бакунин.

   

ПИЕР ЖОЗЕФ ПРУДОН-за марксизма

 

  1. Комунизмът ще доведе до всеобща бедност и казармена посредственост!
  2. Пропангандаторите на комунизма са жадни за власт фанатици, стремящи се да изградят всемогъща държава на базата на общата собственост!
  3. Комунизмът не само не премахва собствеността-той довежда вредата от нея до абсурд!
  4. Комунизмът се стреми не към премахване на собствеността, а към нейното обобществяване!
  5. Индивидите нямат право на собственост, като това право или по-скоро безправие е пренесено върху държавата, която става собственик не само на материалните блага, но и на самите граждани!
  1. Комунизмът винаги ще противоречи на достойнството на индивида и на семейните ценности!
  2. Човешката личност, нейните копнежи и талант, живота й, всичко това с един замах ще бъде одържавено!
  3. Монополният принцип, който е източник на социални неволи, се засилва в най-голяма степен!
  4. Анти-тезата на собствеността не е комунизмът, а ликвидиране на нетрудовите доходи!
  5. Ако Комунизмът премахне частната собственост, това ще доведе до общо безделие и крах на производството
  6. КОМУНИЗМЪТ НЕ ПРЕДЛАГА НИЩО, ОСВЕН КРАЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕСПОТИЗЪМ

 

Прудон, интерпретирайки любимата си тема, т.е. собствеността, много точно е предвидил, че премахването на частната собственост може да доведе до намаляване на производителността на труда и обезсърчаване на работниците в трудовия процес, поради липса на интерес. Въпреки “гениалното си прозрение”, че” частната собственост е кражба” неговото мнение за комунистическата държавна собственост сякаш е още по-отрицателно. Прудон е първият който предвижда едни от най-отрицателните явления на 20 век – появата на монополистичният капитализъм и погрешното интерпретиране идеята на Маркс за социализъм и превръщането й в държавен капитализъм стигащ до краен деспотизъм и тоталитаризъм.

 

 БАКУНИН И КРИТИКИ КЪМ МАРКСИЗМА-пръв показва сталинизма в марксизма, проявява голяма прозорливост!

 

І. ЗА ИСТОРИЯТА И НАУЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

  1. Историята е процес на спонтанно творчество, а не осъществяване на научни схеми!
  2. На хората не може да се наложат изкуствени схеми и по тях да се организира обществения живот!
  1. Историята не подлежи на рационализиране!
  2. Погрешната доктрина на “Научния социализъм” се определя от това, че практиката /живота/ определя идеите!

 

ІІ. ЗА ДЪРЖАВАТА-критика на държавата и от там на научния социализъм на Маркс.

-Бакунин открива в него зародиш на деспотизъм- централизираната икономика води до централизирана политическа власт, т.е. до потисничество.

  1. “Всяка държава, дори псевдонародната държава, измислена от Маркс, в своята същност не е нищо друго, освен управление на масите от интелигентното, следователно привилигеровано малцинство, което уж разбра истинските интереси на народа по-добре от самия народ”! М. Бакунин, “Държавност и анархия”,стр. 34-35

Бакунин предвижда, че държавата на пролетариата ще стане потисническа-” Но това малцинство, казват марксистите, се състои от работници. Да, разбира се от бивши работници, които, щом станат властници или представители на народа, ще престанат да бъдат работници и ще започнат да гледат на трудещите се от висотата на държавните върхове, и ще представят не народа, а самите себе си и своя стремеж да властват.

Който се съмнява в това, той не познава “човешката природа”. пак там стр. 280

Бакунин усеща в предвиждането на Маркс за бъдещата държава, че само ще администратира хората, т.е. че ще се занимава с организацията на производството-краен ЕТАТИЗЪМ!

 Бакунин за Диктатурата на пролетариата:”Народът е невеж, напълно ще бъде изключен от грижата на управлението и включен в масата на управлението. Чудесна еманципация!…

Марксистите твърдят, че само диктатура-разбира се, тяхната-ще донесе свобода на народа; ние отговаряме, че никаква диктатура не може да има друга цел, освен да увековечи сама себе си и че само поробва и утвърждава робството у своите поданици; свободата се създава само от свобода-всеобщ бунт и свободна организация на народните маси отдолу нагоре”. Пак там стр. 281

 

  1. Как ще се осъществи централизирана икономическа власт без политическа власт и принуда? –ТУК МАРКС НЕ ОТГОВАРЯ!

Маркс не си е представял социализма като деспотична власт, където политическият апарат ще пази привилегиите си, чрез монопола върху политиката и производствените отношения.

Как, ако в социалистическото общество се запази делението на управляващи и управлявани, системата на привилегиите няма да съществува, след като привилегията на властта има естествена тенденция към самоувековечаване?

Бакунин, като привърженик на ултрасвободата и противник на държавата, интуитивно е прозрял сталинизма в марксиската идеология и остро критикува Диктатурата на пролетариата, идеята за централизираното административно управление на икономиката, като вижда в тях бъдещ краен етатизъм и деспотизъм.

Бакунин определя за погрешна идеята на “Научния социализъм”, на хората да се налагат изкуствени научни схеми и по тях да се организира обществения  живот, тя не може да се рационализира, според него, историята е процес на спонтанно творчество и животът определя идеите!

Може в интелектуално отношение Маркс да е превъзхождал десетки пъти Бакунин и Прудон, но в едно, в най-важното, в разбирането на човешката природа, той явно изостава.

Маркс не приема природния егоизъм, като счита, че индувидуалността не противоречи на “ОБЩИЯ ИНТЕРЕС”.

Той лансира тезата за разумния егоизъм, който може да премахне конфликта между егоистичната личност и обществото.

Игнорирането на природния егоизъм, на личния интерес е фатална грешка  във политическата философия на Маркс, която абсолютно го ориентира към идеите за ликвидиране на частната собственост и пълното обобществяване на средствата за производство, т.е. национализация на средствата за производство и земята.

Липсата на личен интерес е един от най-важните фактори социализмът да загуби катастрофално икономическото съревнование с капитализма.

Бяло петно в “Научния социализъм” на Маркс е виждането му за политическата система в условията на Диктатурата на пролетариата. Неговото принципно виждане е, че след премахването на буржоазните институции, държавата и политическата система постепенно ще отпаднат и ще остане само административно управление на производството.

Оставил е решението на този въпрос, съзнателно или несъзнателно, на следващите поколения. И те го решават, като създават монопола на комунистическата партия!

Ленин възприема една от последните идеи на Маркс за победа на социалистическата революция в една отделна страна и създава революционната теория за предния, челен отряд на пролетариата. Приема идеите и практиката на Луи Огюст  Бланки-създател на теорията на революционната конспирация в работническото движение, той е дал също и идеята за Диктатурата на пролетариата.

Така, на теория, а по късно и на практика, Ленин,  де-факто, овластява комунистическата партия да ръководи не само осъществяването на социалистическата революция, но и управлението на страната през периода на Диктатурата на пролетариата.

Така, че сякаш без да искат Маркс и Ленин  дават в ръцете на Сталин една страшна машина-монопола и ръководната роля на комунистическата партия, която той използва по начин, по който косите на човечеството се изправиха, когато хората научиха за ужасите на сталинските репресии! Властта се запазваше по един единствен начин, чрез монопола на партията в целия обществен живот, чрез принципа на “демократическия централизъм”, при който, всички органи на партията, в т.ч. и централните, се избираха от Генералния секретар и негови приближени. Реално нямаше демократични избори, нямаше мандатност, не сме забравили, как Чаушеску, Хонекер, Янош Кадар, Брежнев, Тодор Живков, Тито, Фидел Кастро бяха по 20-30, че и повече години начело на партиите. Да не говорим за Сталин, който стана пожизнен и даде “чудесен” пример на останалите! Не искам да кажа, че не се вършеше работа, напротив, стотици милиони хора в тези страни свършиха прекрасна работа, особено в социалната сфера, но така структурирана система започна да издиша, особено от некадърното, застаряващо, нереформиращо се партийно ръководство, чийто думи започнаха комично да се разминават с делата.

Често след това съм си мислил, какво би станало, ако в конституцията на страната, освен ръководната роля на социалната партия, беше записано, че на всеки четири години се правят демократични национални избори в рамките на партията, в която могат да съществуват различни крила. Това крило, чиято програма и нейните представители, получат най-много гласове в страната, имат право да съставят правителство и управляват с мандат за четири години. Такъв демократичен подход, съчетан с елементи на пазарно стопанство и различни форми на собственост би донесло много по-различни резултати.

Днес нещо подобно се случва в Китай.

Има много неща, които могат да се споменат, но искам да отбележа нещо много важно. Грешките на централното ръководство в плановата икономика имат огромни икономически последици, отколкото грешките на индувидуалните производители в пазарното стопанство, които най-много да фалират, но конкуренцията веднага запълва тяхната ниша. Ще дам един пример с България. През последните 10-15 години на социалистическо общество у нас започнаха да се строят две нови огромни бази за тежко-инвестиционно машиностроене и няколко големи чугунолеярни заводи, които глътнаха инвестиции за милиарди долари. Тези нови мощности така и не заработиха ефективно и нанесоха огромни загуби на икономиката и увеличиха рязко външния и вътрешен дълг. Какво би се случило, ако имаше демократични избори и на мястото на тези старчоци стояха много по-млади технократи и бяха взели решение да се построят два автомобилни заводи, няколко заводи за перални, хладилници, цветни телевизори, касетофони, видео, няколко магистрали и десетки нови хотели по Черноморието. В България имаше известен дефицит на тези стоки, хората чакаха ред с години да си купят лек автомобил или се редяха на огромни опашки за другите дефицитни уреди, а магистралите реално ги строим сега!

Сталинизмът наложи в икономиката централизирано планово стопанство. Специфичното за него е, че то работи за задоволяване на потребности, стоковото производство при социализма не е предназначено строго за размяна и реализиране на печалба. Конкуренцията почти липсваше, цените се определяха административно, а както знаем  те са основен информационен източник за конкуренцията в пазарното стопанство. Иновационният процес беше по-бавен, администрацията и политическото ръководство уж стимулираха, а на практика често забавяха реализацията на нови идеи, ноу-хау, технологични новости и нови машини.

В края на 80-те години, често ми се налагаше да изчислявам икономическия ефект от рационализации и предложения за иновации. Те обикновено бяха предложение на един, двама или малък екип от инженери, конструктори или технолози. Накрая, след внедряването на рационализацията, се изготвяше заповед за стимулиране на участниците в тъй наречения научно-технически прогрес. Списъкът на наградените обикновено започваше с Директора и неговите заместници, понякога партийния и профсъюзен лидер и най-накрая иноваторите. В това число влизах и аз, защото изчислявах икономическия ефект. Разбира се, сумите бяха в рамките на около половин заплата, на светлинни години от бонусите, които се раздават днес.

Въпреки идеологическите и административни пречки, които са иманентни за икономиката на социализма, беше създадена сериозна икономическа база, която ликвидира абсолютно стреса в обществото, глада и безработицата, всички хора бяха обезпечени с работа, създаде социални постижения немислими за капитализма, като безплатно здравеопазване и образование, стабилна пенсионна система, дългосрочна жилищна политика, социална защита на бременни, майки с деца, безплатни детски градини, почивни домове и станции на море и балкан, балнеосанаториуми за хронични болни, множество студентски и ученически общежития , детски, ученически, студентски и работнически столове на много евтини цени. Като студент висшето ми образование беше абсолютно безплатно, четири  години и половина живеех на общежитие и плащах наем от десет лева месечно, като в стаята с баня живеехме по двама души, храната в стола ми струваше 15 лева, билета за рейса беше 4 стотинки или 2 цента. Кока-колата струваше 15 ст., 1 една бира 25 ст. В ресторанта една водка с една салата беше 60 ст., порция мешена скара, в която влизаха пържола / стек/, кюфте, кебапче, наденичка или кърначе и гарнитура струваше 1.50-2 лева, бутилка вино 60-80 стотинки, оранжада 20 ст.,бира 30ст. От втората година получавах стипендия от завода /в размер от 50-60 лева в зависимост от успеха/, с който сключих договор за три години работа след дипломирането ми. Получавах и от родителите си още толкова. Следвах и живеех спокойно, позволявах си да ходя по дискотеки и на ресторант, на кино, концерти, футборни мачове, купони и рожденни дни.

Социализмът ми осигури живот без стрес, спокойствие и огромна лична сигурност, образование и работа, дом, семейството си  го създадох сам, перспектива за професионална реализация.

През социализма нямаше такава престъпност, наркомания, убийства заради съмнителни сделки, проституция, мутри, т.е. хора, които уж се занимават с охрана, а всъщност заплашват и рекетират, бият и убиват заради бизнес; дрога, пазари и сфери на влияние, политици, които още по време на мандатите си строят огромни хотели, бизнес, затворени жилищни зони, скъпи и луксозни вили в модерни курорти по света. Не си заключвахме апартаментите и къщите доста години, нямаше решетки и блиндирани врати, вечерно време се разхождахме до разсъмване без някой да ни притиснява.

Нямаше такова източване на държавния бюджет от частни компании спечелили “честно и справедливо” държавни поръчки, или нанасяне на такива щети на приходите в хазната от ДДС и акциз далавери. Кметовете на общини не излизаха от властта толкова богати сякаш са спечелили от лотарията, и чисти като херувимчета. Корупция е имало, има и ще има от както се е появил излишъкът на белия свят, но по време на социализма тя не есъществувала в такива огромни размери както днес, както някои твърдят и на практика лъжат безогледно. Тогава беше широко разпростране- но понятието “връзки”. Въпросът беше:” Имаш ли връзки там”?  А да заклеймиш някого го кълнеш с: ”Да ти умрат връзките”! Връзките се използваха основно за доставка на дефицитна стока, да уредиш някого на лека и престижна работа, да ти вдигнат заплатата, да излезеш на работа в чужбина, да отидеш в западна страна на работа и много други такива по дребни изгоди. Но социализмът не ми даде лъскавите западни стоки, блясъка на новия Мерцедес, БМВ, Ауди, или Тойота Авенсис, те са по-качествени и впечатляват. И всеки, който има пари може да си ги купи. Ала колко от нас могат да си позволят това! Социализмът ми отне, обаче, не малко от свободата, правото да избирам свободно хората, които да ни управляват, правото свободно да изразявам мнението си, правото да започна частна икономическа дейност, правото да получавам обективна информация, правото да пътувам и живея свободно и да се чувствам гражданин на света.

Социализмът беше общество на обикновените хора.

За първи път висторията на човечеството,  хората на труда, работниците и селяните завзеха властта с идеологическата цел за премахване на експлоатацията на човек от човека, без самите те да са знаели как ще го постигнат. Идеята за премахване на частната собственост, а от там и премахване на тежкия изнурителен труд, лошите социални условия на живот е била изключително примамлива. Вярата в това е била по-силна и от религията. По щастливо стечение на обстоятелствата след изтощителната Първа световна война и милиони жертви, икономическа и продоволствена криза, изострени отношения между монархическата власт и буржоазията, невъзможност на обикновените хора, огромното мнозинство на бедното селячество и слабата, но революционна работническа класа да живеят постарому, а властта да ги управлява поновому, болшевиките завземат безкръвно властта през Октомври 1917 г.

И тук се намесва сянката на Маркс, който ги е въоражил с идеология без конкретен модел за изграждане на общество без частна собственост, без политически модел на бъдещата държава въпреки, че споменава за демокрация под формата на народовластие.

Това неясно, объркано завещание на Маркс за хората на наемния труд, дава възможност за различни интерпретации на неговата идея, за съжаление една от които е сталинският модел. Те не са имали ясна схема какво да правят в т.ч. и Ленин, освен политическите действия за завземане на властта, премахване на частната собственост и установяване на Диктатура на пролетариата и ликвидиране на буржоазните институции. Изпитвали са остра нужда от компетентни кадри на всички нива. Това е било огромен проблем, тъй като работниците и селяните никога не са управлявали обществото. На ръководни постове в първите години са били поставяни хора без необходимото образование, интелект и култура. Важното е било да следват политиката на партията.

Осъществяването на тоталитарния, сталинския модел на социализма, според мен, е дело на естествения ход на историята. Историята не можеш да я поставяш в схеми, да я рационализираш, да предвидиш развитието на бъдещото общество като сложна социалноико-номическа система. Това историческо развитие е продиктувано от редица обективни условия, заложени като реален потенциал в самата доктрина на Маркс, защото той многократно е изразявал своята привързаност към свободата, демокрацията и народовластието и никъде не е споменавал за деспотизъм.

И от друга страна редица обективни и субективни случайности. Кои са те?

 

а. Идеалът на Маркс за постигане на единството на интересите на всички хора в обществото може да се постигне чрез премахване на инакомислещите, т.е. чрез елиминиране на парламентарната демокрация и възможността да се защитиш с механизмите на независима правна система. Единственият начин това да се случи е чрез делегиране цялата власт в ръцете на комунистическата партия и премахване на демокрацията и независимата правна система.

 б. Идеята за равенството и премахване на експлоатацията, т.е. за ликвидиране на частната собственост и централизирано административно управление на икономиката, съдържа в себе си потенциал за етатизъм и деспотизъм.

 в. Понятието “Диктатура на пролетариата”

Диктатурата /на латински: dictatura) е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност /диктатор/ или ограничена група от хора /партия, хунта, семейство и други/. Диктатурата легитимира съществуването си с нуждата от преодоляване на някаква извънредна заплаха или от излизане от временна криза.

Диктатура е форма на управление, в която владетелят е абсолютен диктатор, неограничен от конституция, закони или опозиция. Тоталитарни диктатури включват „отделна партия, водена от силна личност с мощна тайна полиция и силно развита идеология.“      В тях, правителството има „пълен контрол над средствата за масова комуникация, социалните и икономическите организации.“ Диктатурата като термин възниква по време на Римската република под формата на най-висшата екстраординарна магистратура. Диктаторът е висш магистрат, назначаван от консулите и одобрен от сената и куриатните комиции.

Той е избиран при извънредни обстоятелства – при наличие на сериозна външна опасност или вътрешен безпорядък в Рим.

Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си.         В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации.

Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм.

Маркс е споменавал няколко пъти това понятие в смисъл на власт на работниците и селяните, осъществяваща се временно за определен период, за премахване на буржоазните институции. За да установи не само властта на работниците, а и собствената си власт, Сталин унищожава демократичните институции, като използва съда като трибунал и след смъртта на Ленин и елиминирането на Троцки се разправя през 30-те години със най-големите си политически опоненти Киров, Каменев, Зиновиев и много др.

 

г. Външното обкръжение и вътрешната опозиция, както споменах, са мощен фактор за разграждане на социалистическото общество.

Този фактор започва да действа от първия ден на раждането на социализма под форма на контрареволюция, по-късно преминава под различни форми на въстания в Унгария и Чехословакия, пропаганда, шпионаж, предавания по радиостанции, даване на политическо убежище и много др. Бяха създадени цели институти за борба с комунистическата идеология в западните страни.

В цялата капиталистическа система, чрез медиите, телевизия, радио, се насаждаше омраза към социализма. За да се парират всички тези усилия на Запада, единственото средство беше насилието и принудата. Хората нямаха право да пътуват свободно по света, да слушат радиостанции, да четат критична литература, да изразяват свободно мнението си. Към всяка група, спортна, делегация, екскурзионна, бизнес, културна, ученическа, студентска, професионална се прикрепяше човек от Държавна сигурност.

Насилието спусна желязната завеса и издигна Берлинската стена.

Това Маркс и в сънищата си не го е предвиждал.

Това просто е рожба на историята.

 д. Личността на Сталин. Тази историческа случайност каквато е личността на Сталин в най-голяма степен предопределя развитието на социализма в тоталитарна система.      След гражданската война и особено след смъртта на Ленин, той последователно е премахнал НЕПА, наложил плановата икономика с петилетните планове, унищожил вътрешната опозиция , след това е смачкал едрите земевладелци и насилствено е създал колхозите, като е причинил смъртта на няколко милиона души умряли от глад. Най-накрая, през тридесетте години, се разправя с враговете с партиен билет. Създава лагерите и праща в тях милиони невинни хора. Колко са избити без съд и присъда само господ може да каже. Това е бил изключително властолюбив, диктатор, нетърпящ чуждо мнение, строг човек, трудолюбив, мнителен, предпазлив и много хитър. Част от тези качества са му помогнали с желязна дисциплина да ръководи Великата отечествена война на Съветския съюз и с помощта на САЩ и  Великобритания да натика най-голямото недоразумение на 20-ти век Хитлер в леговището му. До смъртта си “бащицата” е бил символ за съветските граждани благодарение на пропагандата, най-вече заради политическата му позиция и заслугите от войната.

 

Анализът на политическата философия на Маркс категорично ясно и показват, че неговият идеал за свободната хармонично развита личност, чийто индувидуални лични интереси постигат съвършенно единство с обществените интереси, е в пълен разрез с капиталистическата експлоатация, алиенацията, реификацията, с това общество, в което наемния труд е робство. Според него капитализмът не може да се реформира, присвояването на принадената стойност е експлоатация, затова осъзналият се пролетариат чрез революция трябва да събори капитализма. Смисълът на марксизма е в:

“ ПРЕМАХВАНЕ НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ”!

 

 Блог на Петър Къртев   www.peterhen.com

 Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев