Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Частната собственост-рожба на либералната идеология, на мистифицирано съзерцание, възприятие и убеждение като догматично твърдение за абсолютна истина

 А. Идеология

Идеология /на гръцки: ιδεολογία, ιδεα — образ, идея; и λογος- разум, учение/ е структурирана система от убеждения, възгледи и идеи, на определена социална прослойка, класа или политическа партия,  изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява идейно определени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото, и които целят да мотивират определен тип обществени намерения и да ги ръководят.

Идеологията не е наука, макар да използва научни знания. Основната цел на повечето идеологии е да промени обществото и се придържа към определени идеали чрез нормативен мисловен процес. Идеологията е система от идеи, приложени към реално общество и обществени дейности и поради тази причина се използва в политиката. Всяка политика или икономика съдържа някаква идеология зад тях, явно или неявно.

В края на XVIII век Антоан дьо Траси, открива, че може да се създаде наука, която да се занимава с идеите и техния произход, че идеите възникват и се оформят под влиянието на сили от материалния свят. Така той въвежда понятието идеология, което всъщност е съвкупност от идеи, които се стремят да променят света, без да имат достатъчно покритие с него, докато научната теория е съвкупност от идеи, чиято истина зависи от това дали идеите съответстват на фактите. Науката се стреми да ни представи истини за света, независимо дали те ни харесват или не.

Поради това идеологиите са идеите, които променят фактите, а теориите са идеи, които обясняват фактите. Идеологиите съдържат морални ценности и политически възгледи. Най-често идеологията е свързана с конкретна социална прослойка и изразява нейните интереси и ценности. Ето някои определения за идеолгия:

-Идеологията е заинтересована идея, докато научната теория не е обвързана с ценности /Макс Вебер/;

- Идеологията според Славой Жижек:

„        …идеология. Това не е призрачна илюзия, изградена от самите нас за убежище от непоносимата реалност, тя по своята същност е фантасмагорична конструкция, служеща за опора на нашата „реалност": „илюзия", структурираща нашите конкретни, реални социални отношения и освен това „маскираща непоносимата, реална, недостижима същност";

-За Дункер, понятието „идеология“ се определя като система от методи за представяне на скрити или явни образи, претендиращи да бъдат абсолютна истина;

-Идеологията според Карл Манхайм е предубедено отражение на социалната действителност, изразяващо интересите на определени групи или класи, които са на власт, и по този начин се стреми да запази статуквото;

-Идеологията според Ерих Фром е готов „мисловен товар", разпространяван от преса, оратори, идеолози за манипулиране на масите за цели, които нямат нищо общо с идеологията и много често са ѝ напълно противоположни;

-“Определянето на дадена мисловна конструкция като идеология не включва съждения за нейната истиност или неистиност, а се интересува от това, доколко идеите изразяват групови интереси и могат да са практическо средство за постигане на целите на опре- делена класа или прослойка”. Л.Колаковски,”Основни направления на марксизма”, стр.184

-Идеологията е система от убеждения, насочена към мотивиране на хората да предприемат или да се въздържат от определени действия-Даниел Бел;

-Днес идеологията се възприема като система от идеи с конкретни политически цели, която служи за обосноваване и легитимиране на конкретен политически възглед.

Немският социолог Карл Манхайм /1893-1947/ предлага идеологиите да се делят на два вида:

-Идеологии на управляващата класа, чийто възгледи формират стремежи и нагласи за съхранение на властта си;

-Идеологии-утопии, които систематизират идеи, насочени към някакво невъзможно и идеално бъдеще.

Идеологии на капитализма са:

-Класически либерализъм - идеология, развита през 19 век в Европа и Америка, посветена на идеала за индивидуална политическа, икономическа и правна свобода, с демократично и конституционно управление;

-Социалдемокрация - за разлика от марксизма, чиято цел е премахването на капитализма, социалдемокрацията се стреми да го реформира, като премахне неговите слабости;

-Неолиберализъм - дава значителна свобода на капиталистическото пазарно стопанство, обявява се за ненамеса на държавата в работа на фирмите, против наличието и развитието на държавната собственост;

Идеологията според Маркс-лъжливо съзнание изразяващо специфичните интереси на определена класа, застъпваща се за интересите на цялото общество.

- Карл Маркс счита, че общественото съзнание е продукт на материалния свят. Според марксисткия модел, съвкупността от производствените отношения, образуват икономическата структура на обществото, реалната база, върху която се издига една правна и политическа надстройка, определяща господстващата идеология, политическа и законова системи, и на която отговарят определени обществени форми на съзнание, като идеологията е съществена част от надстройката на обществото. Според Маркс, идеологията е оформяне и изопачаване на възгледите на хората за икономическите условия в интерес и с помощта на господстващата класа, която чрез идеологията се стреми да легитимира властта си, за мистификацията на човешките интереси, когато те са изразени в идеологическа форма. Управляващата класа контролира средствата за производство, а класовите интереси определят надстройката и естеството на дейностите, свързани с идеологията.

Основната идея на марксизма е, че икономическите интереси на господстващата класа са представени като икономически интереси на цялото общество. Цялото общество има една идеология -тази на либерализма. Идеологиите на различните епохи са продукти на историческите процеси.

Днес за теорията на идеите е ясно, че характеристиките на една идеология се разграничават от познавателната им ценност. Начинът на мислене е едно, има ментална характеристика, а неговата научна валидност е нещо съвсем друго. Маркс съумява пръв да направи това разграничение. Но той показва на света влиянието и връзката на интересите върху човешкото мислене и определя, че материалните интереси стоят в основата на човешкото поведение  и те са определящи в идеологиите на съответната соиална група, прослойка или класа.

Политически партии базират своите политически програми и дейност на някаква идеология.

Политическа идеология е конструкция от идеи, убеждения, виждания, принципи, идеали, или символи на социално движение, класа, или прослойка, която конструира бъдещите конкретни икономически, политически и социални отношения за обществото. Политическите идеологии разглеждат най-различни сфери на едно общество, като: политика,  икономиката, здравеопазване, образование, право и правосъдната система, пенсионна система, социално осигуряване и подпомагане, финансова система, бюджет, търговия, национална сигурност, външна политика, околната среда, религия.

Политиката, като практическа реализация на интересите на определени социални групи, винаги е тясно обвързана с политическата идеология, като идейно отражение на тези интереси, основни са:

-либерализъм-идейна основа свободата;

-социализъм-равенството;-консерватизъм-традиции;

 

Б. Либералната идеология превръща частната собственост в основа на икономическия живот.

 

За целите на книгата ще повторя част от това, което написах за появата на капитализма и либерализма като негова идеология.

Появата на капитализма изведе либерализма като водеща политическа философия, но по естествен път, съгласно законите на диалектиката, създаде нейния естествен антипод-социалната идея.

Динамиката на живота през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век в света рязко се увеличава в сравнение с феодалното средновековие. Великите географски открития, новите континенти и колонии, разширяване на корабоплаването и търговията с новите земи и Азия, развитието на занаятите в градовете, откритията в областта на науката и техниката, като пряк резултат от Ренесанса, Реформацията и Просвещението, появяването на сериозни капитали и свободна работна ръка създават естествени условия за възникване на новите форми в стопанския живот като кооперациите и най-вече манифактурата, като по-ефективна производствена форма.

Начело на този обективен исторически процес застават бургерите, новата зараждаща се прослойка в обществото, търговци, занаятчии , феодали, мореплаватели, свободни граждани и др., които създават новите икономически форми в града и феодалните имения, и задават новия икономически ред в света, и стават носители на новата идея, наречена ЛИБЕРАЛИЗЪМ.

Понятието „либерализъм” произлиза от латински, означава свобода. Либерализмът представлява политическа философска   система от идеи, в центъра на които, е поставен индивидът с неговите индувидуални права и свободи. Първоначално той се е зародил като желание на бургерите-предприемачи за придобиване на привилегии, защото не им достигъл произход във феодалното общество. Те се борили за икономическо равноправие. Буржоазните революции в Холандия, Англия и Франция през ХVІІ и ХVІІІ век са избухнали за премахване на абсолютните привилегии на феодалната власт и за свобода, и равни права в стопанската дейност.

Основните ценности на политическата философия на либерализма са свободата, равенството, гражданските права, плурализма,   конституционализма, правото на собственост, толерантността, религиозната търпимост и относителна справедливост.

 Така се създават условия за зараждането на либерализма като философия и утвърждаването и като господстваща политическа идеология на буржоазното общество, като икономическа система със либерално демократично политическо устройство.

Джон Лок/1632-1704г./ , смятан за един от най-влиятелните  английски мислители на Просвещението, лекар по професия и философ по призвание, наричан Баща на класическия либерализъм. Съвременник на Английската буржоазно демократична революция, Гражданската война и Славната революция.

Във втория “Трактат на гражданското управление”Джон Лок представя основните елементи на либералния светоглед за първи път намерил израз като политическо движение. Практическата същност на английския либерализъм от оново време се проявява  в революционната борба за отстояване на идеята за парламентарно управление, подчинено на Закона срещу монархическия абсолютитизъм, както и в утвърждаването на свободата на сдружаване и частната собственост.  Лок теоретизира възгледите си в

идейна система на ранния либерализъм:

- за гражданско общество на свободни хора;

-договорен характер на човешкото общество;

-разделение на властите-законодателна, изпълнителна и федерална

-свобода на словото и печата;

-свободата се запазва и гарантира от законите;

-частната собственост -основа на обществото;

- трите основни права - живот, свобода и собственост;

-основно право-правото на частна собственост;

-основна цел на държавата е гарантиране на частната собственост;

-собствеността е основа на свободата и независимостта на човека и на организацията на гражданското общество;

-смисълът на властта е в защита на свободата и правата;

-три измерения-общуване, индувидуална свобода и частна обственост;

-против божествено право на кралете –религиозна догма в подкрепа на абсолютната монархия;         

-не изключва революцията;

Джон Лок формулира как се създава и утвърждава политическото състояние, като твърди, че в предполитическо състояние, хората от опита си са констатирали, че е необходимо да се обединят, за да защитават естествените си права. Това обуславя  нуждата от безпристрастен съдник и правозащитник и той трябва да има съгласието на хората, а за да получат такава защита, те трябва да се откажат от личното си право за наказание на злодеянията.

По този начин между хората  и властимеищия се установява договор, ако съдникът наруши условията, народът има правото да се разбунтува и да избере друг управник.

В държавата съществуват  изпълнителна и федеративна власт. Законодателната определя как се прилага държавна сила за защита на държавните и частните интереси, като законодателните институции не са постоянни; опасно е едни хора да обединяват законодателната и изпълнителната власт. В уредената държава е нормално законодателната власт да се упражнява от избрано събрание /сенат/. То подготвя, оповестява и приема законите.

Лок счита, че моралните отношения и задължения, с които хората  са обвързани в естественото състояние, при наличието на държавата отстъпват мястото си на политическите отношения и задължения. Властта на държавата се ограничава, за да се съхранят правата и свободите, които човек е обладавал  в естественото си състояние. За Лок учредяването на гражданско общество е тържество на разума, а общественият договор се сключва в името на мирен и безопасен живот, а не на пълен отказ от своите права. Хората се отказват само от правото си сами да прилагат закона.

Във философията на Лок ясно се очертава  една нова тема, която отсъства при неговите предшественици, за връзката между правото на лична собственост и свободата на индивида. 

Лок много добре осъзнава, онова което липсва при по-ранните теоретици на индивидуализма -ясното значение, че личната независимост предполага частна собственост  гарантирана от закона. Разбирането на Лок, че гражданското общество изисква широко разпространение на личната свобода, се превръща в основна идея и в това се състои немалка част от приноса на Лок към либерализма.

Основните идеи на Джон Лок за Управление на обществото се намират във “Втория трактат за управлението”:

“Понеже всички хора, както вече бе казано, са по природа свободни, равни и независими, то никой не може да бъде изведен от това състояние и подчинен на политическата власт на друг човек без да е дал съгласието си за това. Единственият начин, по който някакъв човек може сам да се лиши от естествената си свобода и да приеме ограниченията на гражданското общество, е постигането на споразумение с други хора да се съберат и обединят в общност, за да могат съвместно да живеят удобно, сигурно и мирно, спокойно да ползват собствеността си и за да бъдат по-добре защитени от онези, които не са членове на тази общност. Това може да се направи от всякакъв брой хора, тъй като свободата на останалите не се ограничава и те остават, както и преди свободни в естественото състояние. Когато по този начин някакъв брой хора се съгласят да създадат една общност или управление, те се сливат и образуват едно политическо тяло, в което мнозинството има право да действа и решава вместо останалите. Когато някакъв брой хора са създали, чрез съгласието на всеки от тях, общност, те са направили тази общност едно тяло, с власт да действа като едно тяло, което се осъществява единствено чрез волята и решението на мнозинството”.

 

Основна цел на държавата е със сигурността на индивидите да гарантира неприкосновеността на собствеността. Затова първа, основна и свещена е законодателната власт, сред трите държавни власти законодателната власт е върховна и безусловна. Лок дава определение на политическа власт, тя е правото да се създават закони, предвиждащи смъртно наказание и съответно по-малки мерки на наказание за регулиране и съхранение на собствеността…

Макар да вярва твърдо в принципа, че решителната дума има мнозинството, Лок все пак дава да се разбере, че никоя власт не разполага с неограничени права: Мнозинството не може да нарушава естествените права на хората и не е свободно да ги лишава от правото на собственост. Управлението може да отнема собственост само със съгласието на управляваните.

За Лок правото на собственост е върховно и ако и върховната власт нарушава това право, народът може да създаде нов избирателен орган. Но как може да се случи това, той не дава отговор. От тук следва, че принципите и механизмите на демокрацията не са съвършени, заради което е известен афоризмът, че“демокрацията не е добро управление, не е съвършена, но няма нищо по-добро измислено от нея”.

Собствеността, която всеки притежава по природа, е неговата личност, а чрез своя труд хората придобиват собственост над нещата, необходими за живота им. Лок разглежда въпроса за труда и свързаната с него собственост, те са неотменно право на всеки. Според Лок, трудът създава различие между общата и личната собственост. Трудът прибавя към продуктите на труда повече от това, което природата е вложила в тях.

Главната собственост е върху земята. Придобива се чрез труд и подобряване на земята. Трудът създава разликата между стойността на вещите. Трудът, според Лок, е първоначалният източник на право на собственост.

В политическото общество хората свободно се разпореждат със собствеността си. Тя е власт, която се грижи за чуждите блага. В едно политическо общество човек е ограничен само от задължението да се подчинява на законите наравно с другите. Самите закони не целят да ограничават личната свобода на хората, а да осигуряват осъществяването на целите на гражданското управление. А, неговата главна цел е свободното и мирно ползване на собствеността.

Дейността му оказва силно влияние върху развитието на епистемологията и политическата философия, а трудовете му повлияват Волтер и Жан-Жак Русо, както и водачите на Американската революция Томас Джеферсън, Александър Хамилтън, ДжеймсМадисън, намирайки отражение в Декларацията за независимост. От всичко това става ясно, че Лок е изразил по същество главните идеи на американската революция почти цяло столетие преди нея. Силно е влиянието на идеите на Лок и на Европейския континент, най-вече във Франция, където са един от факторите заедно с идеите на Волтер, Жан Жак Русо, които довеждат до Френската революция и Декларация за правата на човека. Неслучайно хората започнали да наричат философията на индувидуалните права, свободните пазари и ограничената намеса на правителството философията на Джон Лок, Адам Смит и Томас Джеферсън- класически либерализъм.

Лорд Шафтсбъри, основоположник на движението на вигите, оказва силно влияние върху политическите възгледи на Лок. Той се ангажира с политическия живот през 1672 година, когато Шафтсбъри става лорд канцлер. През следващите години Лок заема различни официални постове-секретар на Съвета за търговията и плантациите и секретар на надзорника на Каролина. Опитът му на тези длъжности оказва влияние върху възгледите му за международната търговия и икономиката.

През 1688 г. Лок,  след Славната революция, се завръща в Англия, като представител на вигите, чийто реформаторски идеи за разрастването на търговията и  процъфтяването на средната класа приличат много на съвременните аспекти на либералното общество. Заема административни длъжности, привърженик и идеолог е на търговско-промишлената буржоазия и конституционната монархия. След завръщането си в Англия, Джон Лок се превръща в интелектуален герой на вигите и участва в публични дискусии с изтъкнати личности, като Джон Драйдън и Исак Нютон.

За мен, Джон Лок е бащата на политическата философия на либерализма. Неговите идеи стоят в основата на Декларацията на независимостта от 04.07. 1776 г. на САЩ и Декларация на правата на човека от 26.08.1789 г. най-важният документ на Френската буржоазна революция.

Не случайно се спирам на личността на д-р Лок, философ и смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и наричан Баща на класическия либерализъм. Син на пуритани, той свързва живота си с политическата партия на вигите /партията на вигите е считана за предшественица на Либералната партия/ и е съвременик на Английската буржоазна революция, чиято изключителна значимост се изразява най-вече в утвърждаването на политическите промени и в утвърждаването на буржоазната социална и политическа структура на обществото. Въведени са и редица законодателни актове, които обаче не просъществуват дълго. Сред тях е развитата от Р. Грийн, Б. Джонсън и Дж. Уестърб теория, според която хората трябва да загърбят средновековните идеали и да признаят буржоазната легитимност. Втората основна политическа доктрина е тази на Джеймс Харингтън, според който политическата власт винаги е и ще бъде неразривно свързана със собствеността, която осигурява съответните печалби. Последният от няколкото значими актове е доктрината, която категорично отрича божествената предопределеност на съществуващите порядки.

В същото време в нея са прокарани и търговско-юридически постановки, според които изгодата във взаимоотношенията в обществото се превръща в правов елемент.

Закони се прокарват и в закрила на дейността на банкерите, търговците и промишлениците. Разширяват се и частните предприятия.

Постепенно, обаче, с новата класа се появил и либерализмът като първоначално той се е зародил, като желание на бургерите-предприемачи за придобиване на привилегии, защото не им достигъл произход във феодалното общество.Те се борили за икономическо равноправие. Буржоазните революции в Холандия, Англия и Франция през ХVІІ и ХVІІІ век са избухнали за премахване на абсолютните привилегии на феодалната власт и за свобода и равни права в стопанската дейност.

Джон Лок непрекъснато лансира идеята, че основно в човешкото общество е частната собственост и основна цел на държавата е  опазване на частната собственост, която заема централно място в неговите основни принципи за обществения договор и изграждане на държавата:

-частната собственост основа на обществото;

-трите основни права - живот, свобода и собственост;

-основно право-правото на частна собственост;

-основна цел на държавата е гарантиране на частната собственост;

-собствеността е основа на свободата и независимостта на човека и на организацията на гражданското общество;

-три измерения-общуване, индувидуална свобода и частнасобственост.

Чрез защитата на собствеността Лок защитава основния интерес на новата буржоазна класа, а именно да печели. Затова трябва да да се въведе конституционна монархия, да има разделение на властите, хората да са свободни и равни, правото да ги защитава, най-важната власт, законодателната, да създава закони за защита на собствеността, свободата и закрила на предприемачеството, търговията, банкерството, да се прокарват и търговско-юридически постановки, според които изгодата във взаимоотношенията в обществото да се превръща в правов елемент. Икономическата свобода е необходима да може свободно да се купува наемна работна ръка и осъществявя производство, и свободна размяна на пазара.

 

Така хората постепенно възприемат колективно и свикват с икономическата практика бургерите да създават кооперации, манифактури. По този начин те виждат как се увеличава производството и се задоволяват нарастващите потребности на обществото.

Това възприятие се явява -сетивно отражение на новите производствени форми в съзнанието им :

-във вид на нагледния образ на капиталиста и манифактурните работници;

-представа за произведените стоки, които срещат и купуват на пазара;

-усещане за силата на капитала;

-схващане за ефективността на манифактурата спрямо спрямо консервативната занаятчийска гилдия;

-разбиране-за прогрес;

Възприятието е познавателен психичен процес, при който в мозъка на човек се отразяват предмети и явления от околната среда при непосредственото им въздействие върху сетивата. Възприятието позволява да се разбира и интерпретира заобикалящата човека среда. Това се явяват възприятия за последователност на явленията-отразяват обективни, периодично повтарящи се процеси в икономиката. При повторно възприемане на явлението, се актуализира представата за първоначалното възприемане и тя се осъзнава като минало. Многократното възприемане води до образуване на условен рефлекс със значение за възникването на представата за бъдещето.

Тези възприятия в съзнанието на хората се подсилват още повече от новите търговско икономически постановки и правни норми на новата буржоазна класа, която постепенно заема господстващо положение в държавата. От своя страна държавата служи да обуздава възникналите противоречия между егоистичните интереси на отделните социални групи, прослойки и класи, тя се превръща в държава на най-силната икономически господстваща класа, при което става и политически господстваща и придобива нови форми за експлоатация, господство и насилие.

По този начин държавата започва да създава благоприятни условия за натрупване и увеличаване на бедността и неравенството. Държавата е съвкупност от институции и притежава инструментите на сила и принуда. Произхода, легитимността и съществуването на държавата са определени от желанието на индивидите да преследват личните си интереси, прибягвайки до публичната принуда. Тя узаконява придобитата собственост и имотните привилегии на управляващата класа.

Сякаш новото производство, новият материален свят ражда нови форми на съзнание и ясно се вижда връзката на историята на идеите от историята на производството, че не съзнанието определя живота, а животът определя съзнанието. Новото битие определя ново съзнание. Маркс казва, че развитието на производителните сили определя развитието на производството и то определя обществената структура, която се явява следствие от разделението на труда.

При нова форма на разделение на труда се появява нова собственост. Така в исторически аспект първата собственост се явява племенната, след нея античната общинска и държавна собственост, после феодалната и последна е капиталистическата.

 

И така, идеите на Джон Лок за индувидуалната свобода на човешката личност, за обществения договор и държавата, за гражданско общество на свободни хора, свобода на словото и печата, за разделение на властите законодателна, изпълнителна и федеративна, за законодателната власт като най-висша власт, че смисълът на властта е в защита на свободата и правата, собствеността е основа на свободата и независимостта на човека и на организацията на гражданското общество, стават естествена база на новата либерална политическа идеология, която  става солидна основа на двете най-големи обществени събития на ХVІІІ век , Американската буржоазна демократична революция и Великата френска революция.

По този начин наслоените многократно повтарящи се възприятия на всички хора за новите форми на производство и търговия в икономиката, утвърдилата се буржоазно-либерална политическа идеология, действията на държавата чрез създаване на закони, защитаващи основно новата господстваща класа в стопанския живот, съзвават трайно убеждение в съзнанието на хората, че манифактурата е частна собственост.

Убеждението е вътрешна нагласа, когато човек приема нещо за вярно и истинно, не се съмнява в неговата достоверност и е готов да го защитава и аргументира. Това са нещата в които вярваме, нещата за които не мислим, нещата които сме приели на доверие, това са нашите вярвания.

Когато се придържаме към нашите убеждения, ние сме свободни от нуждата да мислим.

Това е толкова удобно! Не искаме да гледаме с отворени очи, защото може да видим много истини, които не желаем да видим.

В живота си сме подвластни и обсебени от различни митове.

Ако внимателно анализираме своите проблеми, ще забележим, че много от тях произлизат от неправилни или ограничени възгледи. Когато дълго време пребиваваме в дадено убеждение, то несъзнавано предизвиква ситуации, които го потвърждават.

Щом подсъзнанието ни приеме някакво убеждение или идея, независимо дали е вярна или не, то започва методично да изработва мисли, потвърждаващи това убеждение.

За да подобрим качеството на живота си, е необходимо да създаваме нови позитивни убеждения.      И да ги повтаряме до тогава, докато те напълно изместят старите ограничаващи, самоунищожителни схващания. С методите на утвърждаването  може да направите тези нови убеждения част от своето подсъзнание!

Игнорирайте всички противоположни идеи, нека само позитивната бъде реална. Новата идея все още е крехка, подхранвайте я докато премине първата трудна фаза и укрепне. Бъдете нащрек, защото вашите непокорни стари идеи се борят за власт.

И ето как сами създаваме положението си на база ограничаващите убеждения: повечето от нас обикновено действат в съгласие с реалността, но ние действаме в съгласие с това, което сме убедени, че е реалността, а не с това, което реалността на практика е!

Тъй като гледаме на нашата реалност през филтъра на убежденията, които оцветяват възприятията ни, дълготрайната фундаментална промяна изиска елиминиране на убежденията, които ни ограничават.

Т.е. така както гледаме на нашия дом, апартамент или къща, на вилата си, колата си, на бижутата си, мебелите си, дрехите си и обувките си, на парите си депозирани в банка и изобщо всичко лично, което наричаме лична /частна/ собственост, така ние гледаме на собствената си фирма и всичко в нея и казваме, че това е наша частна собственост. 

АЗ КАЗВАМ, ЧЕ ТОВА Е ИЛЮЗИЯ, ГРЕШНО ВЪЗПРИЯТИЕ, ПРЕВЪРНАЛО СЕ В ГРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ!

Илюзия на латински: /illusio — заблуждение, измама / е измама на сетивата, изопачено възприемане на действителността. Нереално възприемане на обект от действителността–заблуждение.

Какво е илюзия? Илюзия е това, което няма независимо съществуване и не продължава вечно-ограничено е във времето.

С други думи, нещо се възприема, а след това престава да се възприема, отстъпвайки място на друго възприятие. Противоположността на илюзията е реалността – това, което съществува. независимо от нищо и няма никакви ограничения /освен илюзорните/ -т.е. истинска природа на нещата. Нея я има до възникването на всяка илюзия, никога не изчезва и не се променя, нарича се реалност.

През ХІІІ, ХІV век в Италия и по-късно през ХV, ХVІ в Европа никой от търговците, занаятчиите, феодалите с по-напредначеви виждания, бивши мореплаватели, авантюристи и като цяло прохождащата буржоазна класа изобщо не се е замисляла, че прави капитализъм. Съобразно потребностите на новото време те са организирали своите производства в манифактурите с  една единствена цел-да печелят пари!

 

Тогава, ако приемем, че това е началото, на пазара се срещат двама стокопритежатели.

Единият може да е бил търговец, занаятчия, феодал, мореплавател, авантюрист, разбойник или някакъв друг. Той притежавал голямо  количество пари, чийто произход най-вероятно е бил от спестявания от дългогодишна раобота, наследство, продадена зема или имот, намерено съкровище и др., които пари той е решил да похарчи за реализацията на една идея, която си  е наумил.

Другият стокопритежател може да е бил бивш свободен селянин, който е останал без земя или добитък и отишъл в града да търси препитание, калфа или занаятчия останал без работа, свободен надомен производител също останал без работа и др.

Той нямал нищо материално, освен ризата на гърба си, но притежавал конкретни умения и способности да върши определена работа.

Този с парите казал на другия: “Слушай човече наумил съм да произвеждам дрехи. Аз съм търговец на платове и дрехи, знам какво се търси на пазара, какви са цените, но ми омръзна да се моля на този или онзи за стока, да ме лъжат с цените и доставките. Ти какъв си, работа ли търсиш, и ако търсиш какво си работил? ”

Другият, чийто семейство и деца мизерували от известно време подскочил вътрешно от радост и смутено отговорил:

”Аз съм бивш калфа на майстор шивач, търся си работа и ако ме вземеш ще бъдеш доволен”. Така двамата се договорили какво ще работи бившият калфа, по-колко часа на ден и каква заплата ще получава за месец.

По същия начин, човекът с парите, т.е. търговецът на платове и дрехи, когото ще наречем предприемач, съумял да ангажира, да наеме на работа още няколко работници. Построил помещение, закупил необходимите инструменти, приспособления и оборудване за производството, снабдил работниците с платове и започнали да кроят и шият дрехи. Постепенно работата потръгнала, дрехите се продавали бързо на пазара, поръчките се увеличавали, предприемачът наел още работници, разширил помещението, работата се разраснала и печалбата на предприемача непрекъснато се увеличавала. Това му харесало, започнал да се среща с други предприемачи, споделяли опита си, образували собствена гилдия. Положението му в обществото рязко се подобрило, хората започнали много повече да го уважават.

Какво се е случило на практика?

Предприемачът и работниците започнали да произвеждат дрехи, като реално, фактически започнали съвместно да работят.

Предприемачът осигурявал трудовите условия и управлявал дейността, а работниците произвеждали дрехите. Но в края на работния ден работниците си тръгвали, а произведените дрехи се складирали в специално помещение за готовата продукция.

На другия ден предприемачът ги закарвал на пазара и ги продавал, т.е. продуктите на труда ставали негова собственост. Така този процес се повтарял непрекъснато. Работниците били отчуждени от резултата на своя труд, от произведените дрехи, които предприемачът продавал на своите клиенти.  С получените пари той закупувал нови платове, плащал в края на седмицата или месеца заплатата на работниците и накрая му оставала една остатъчна немалка сума за него, т.е. печалба от цялата съвместна дейност с работниците.

Защо тогава работниците се съгласявали с това, а и не само, много често се налагало да остават извънредно на работа, да работят по-интензивно, условията на работа не се подобрявали, много хора работели на тясно, липсвал чист въздух, било запрашено, шумно, почивките били малки а работният ден доста дълъг.

Защо ли?

Просто са нямали никакъв друг шанс да оцелеят! В онези мрачни, неясни, тежки времена безработният селянин, калфа, занаятчия, бивш надомен работник са били изправени пред същата дилема, както крепостния селянин. Същият да оцелее, той и неговото семейство, физически е бил принуден, чрез тържествена церемония, да се врече във вярност на феодала. Феодалната аристокрация е имала собствена войска, с която са поемали ангажимент да пазят крепостните си селяни от врагове и нашествия, а в замяна на това крепостните са работили безплатно няколко дни в седмицата на земите на своя покровител.

Кое е било решаващо в условията на феодализма-силата, а зад силата какво се крие-богатството.

За да живее наемният работник, децата и семейството му, той е приемал каква да е работа, при тежки условия и дълъг работен ден. Т.е. при равни права между него и предприемача, решава правото на по-силния.

Собствеността върху капитала е била силата, която е определяла правилата и взаимоотношенията, т.е. производствените отношения. Собствеността на капитала създава възприятията и силното убеждение в съзнанието на хората, че тази собственост автоматично се прехвърля върху резултата от съвместната дейност между предприемача и работниците за производството на които и да са стоки. Резултатите от тази дейност много се харесвали на предприемачите и те са започнали да се съюзяват, организират и повеждат борба против монархическите и феодални порядки, които са им пречели за тяхното възходящо развитие.

Постепенно буржоазията създава собствена политическа идеология, естествено избухват буржоазно демократични революции  в Холандия, Англия, Съединените щати и Франция. Така се отваря пътят към властта в цяла Европа.

Създава се буржоазната държава.

От своя страна държавата служи да обуздава възникналите противоречия между егоистичните интереси на отделните социални групи, прослойки и класи, тя се превръща в държава на най-силната икономически господстваща класа, при което става и политически господстваща и придобива нови форми за експлоатация, господство и насилие. По този начин държавата започва да създава благоприятни условия за натрупване и увеличаване на бедността и неравенството. Държавата е съвкупност от институции и притежава инструментите на сила и принуда. Произходът, легитимността и съществуването на държавата са определени от желанието на индивидите да преследват личните си интереси, прибягвайки до публичната принуда. Тя узаконява придобитата собственост и имотните привилегии на управляващата класа.

По този начин прогресивната, за онзи период,  буржоазна класа постепенно налага своите интереси в обществото. И тогава се извършва най-голямата мистификация в капиталистическото общество!

Процесът на производството на материални блага и услуги, както и другите видове частна дейност, търговия, банкова дейност, транспорт приемат правна форма. Т.е. под похлупака на правната форма на фирмата, която може да бъде ООД /дружество с ограничена отговорност/, ЕООД, Акционерно дружество, Събирателно дружество, Командитно дружество или Едноличен търговец влизат:

- човекът или хората, които създават фирмата;

- уставния капитал;

- дейността на фирмата;

Правната форма, под формата на съдебно решение, узаконява правото на предприемача да прибира крайния резултат от съвместната дейност между него и хората на наемния труд.

Правната форма приватизира обществения характер на труда!

Правната форма превръща собствеността на капитала на предприемача в средство, инструмент за присвояване на резултатата от съвместния характер на производствената дейност, тя приватизира, всъщност, самата дейност. От кого се осъществява производството? Какъв е неговият характер? Кои са неговите участници?

Отговорите на тези въпроси не се дискутира в съдебното решение!

Но тези отговори не са сложни! Напротив! Участниците в тях са пределно ясни,  предприемач и наемни работници.

Производството е съвместна дейност между тях, има обществен характер в т.ч. и продуктите на труда, стоките му след размяната имат обществен характер. По този начин се потвърждава златното правило, за което говори и Маркс: че конститутивните характеристики на правните форми непрекъснато се приближават към такава ситуация, в която да могат най-добре да служат на управляващата класа в дадено общество, че същите тези класи са се формирали в зависимост от начина на производството, размяната и собствеността в обществото.

Така се формира капиталистическият начин на производство с обществен характер на производството и частнособственическо присвояване и разпределение на благата в обществото!

 

Когато започнах да пиша тази книга,  аз знаех, че ще стигна до тук, че ще дойде моментът, в който ще кажа на всички следното:

Фирмената частна собственост е мистифицирана форма, илюзорно възприятие, изкуствено убеждение, наложена от буржоазната класа за защита на частните си интереси. Това означава, че хората са в плен на фалшиви възприятия, представи и убеждения, и че господството на тази илюзия не е случайна, а причината за нея се корени в обществената практика, като израз на буржоазните интереси, чийто резултат е наемното робство.

Тази частна собственост не е точната основа за разпределение на резултатите от производството в капиталистическото пазарно стопанство. Чрез нея действително се осъществява не само експлоатация, т.е. използване на чужд труд за лични облаги. Не само се създава принадена стойност, но и фактически се присвоява чужд труд!

Но в началото аз не знаех, защо Маркс е приел формулираните изводи за разпределение на новосъздадената стойност в пазарното стопанство от Английската класическа политикономия, както и не знаех, какво има в предвид относно понятието “експлоатация”.

Сега вече знам, защото Маркс просто генетически мрази капитализма. В “Капиталът” той прави блестящ анализ на капиталистическото пазарно стопанство, доказва създаването на принадена  стойност и за него това е достатъчно. Въпреки, че съвършено прецизно анализира формите, в които се превръща принадената стойност, като печалба, предприемачески личен доход, рента, лихва, търговска отстъпка, той приема това разпределение, приема правните форми, т.е. законите с които се разпределят материалните блага, като присъщи на тази система, и ги анализира и обяснява както ги вижда. В потвърждение на това вижте какво казва:

“ Трудовият процес е процес между неща, които капиталистът е купил, между неща, които му принадлежат. Затова и продуктът на този процес му принадлежи точно тъй, както му принадлежи ипродуктът на ферментационния процес в неговата изба за вино”. К. Маркс, “Капиталът”, т.1, отдел 3, гл.5, стр.213

 

Но той не приема капитализма като общество!

За Маркс той е форма на наемно робство. Животът при капитализма, за него, е отчужден. Алиенацията е повсеместна: икономическа, политическиа и социална. Отношенията на хората са реифицирани. В процеса на производството работниците създават  принаден продукт, който се присвоява от капиталистите,  т.е. извършва се експлоатация. Този строй не може да се реформира и капитализмът трябва да бъде унищожен!

Това е неговото решение!

Той не се интересува повече от капитализма, той не харесва и не признава съществуващите производствени отношения, въпреки че прекрасно ги разбира и описва правилно процеса на разпределение и преразпредепение на новосъздадената стойност, той не подлага на съмнение и анализ производствения процес от неговата друга страна, като взаимоотношения между капиталиста и работниците и тяхното лично участие в трудовия процес, приноса им за производството и реализацията на продукта.

Така в предговора към първото издание на “Капиталът” става ясно какво иска да направи Маркс, какво ще анализира и какъв похват ще използва точно за това, което говоря относно участниците в производствения процес, както и неговото отношение към бъдещето на капитализма. Ето какво казва той:

“Това, което имам да изследвам в това съчинение, е капиталистическият начин на производство и съответните му производствени и разменни отношения…Дори когато едно общество намери пътя на естествения закон на своето развитие-а крайната цел на това съчинение е да разкрие икономическия закон на движението на съвременното общество,-то не може нито да прескочи естествените фази на развитието, нито да ги отстрани с декрети. Но то може да съкрати и смекчи родилните мъки…Аз ни най-малко не рисувам в розова светлина фигурите на капиталиста и земевладелеца. Но тук става въпрос за личностите само доколкото те са олицетворение на икономическите категории, носители на определени класови отношения и интереси.

Моето становище, което разглежда развитието на икономическата обществена формация като природно исторически процес, по-малко от всяко друго може да държи отделната личност отговорна за условия, чиято социална рожба тя си остава, колкото и да се издига над тях субективно…В същото време, отвъд Атлантическия океан, г. Уейд, подпреседател на Северноамериканските съединени щати, заяви на публични събрания, че след премахване на робството идва на дневен ред коренното изменение на отношенията на капитала и на поземлената собственост. Това са знамения на времето, които не могат да се прикрият нито с пурпурни мантии, нито с черни раса. Това не означава, че утре ще станат чудеса. Те показват, че дори господстващати класи започват смътно да се догаждат, че сегашното общество не е твърд кристал, а организъм, който се подава на преобразувание и постоянно се намира в процес на преобразувание”.

В текста и подтекста на тези мисли,  в предговора към първото издание на “Капиталът”, Маркс недвусмислено заявява:

 

  1. Ще изследвам и обясня капиталистическия начин напроизводство, неговите производствени и разменни отношения, ще разкрия икономическия закон на движението на това общество.
  1. Ще изследвам това общество с помощта на икономическите категории-капитал, труд, стока, стойност, пари, цени, работна заплата, производствени разходи, печалба, рента, лихва и др. , които се явяват носители на определени класови интереси и отношения.
  1. Капиталистическото общество не е твърд кристал, а организъм, подлежащ на пробразуване,  т.е. на смяната му със социализма.

 

Независимо,че през целия си живот Маркс успоредно работи върху историческия материализъм, т.н.”научен социализъм” и политикономията, сякаш след “Капиталът”, в който той разкрива основния закон на капитализма, той насочва усилията си към реализация на основната си идея-подмяната на капитализма със социализма.

Маркс насочва голяма част от вниманието си върху бъдещото развитие на историята и обществото и това се оказва погрешна посока що се отнася до “ранното погребване” на капитализма, идеалистическото му разбиране за социализма и скорошното му появяване на историческата сцена, както и пренебрегване на основното в човека-природния му егоизъм. Според мен, той сякаш е пренебрегнал, може би без да иска е пропуснал да свърши още малко работа относно анализа на капиталистическото пазарно стопанство. Ако той е насочил усилията си в тази посока, сигурен съм, че би си свършил работата перфектно.

Когато започнах да пиша тази книга, в главата ми се беше родила идеята, заради която в продължение на много месеци трябваше да правя нещо, което не съм правил никога в живота си.    Тя се роди в рамките на две дълги безсънни нощи, след като бях прочел първите три отдела на “Капиталът” на Маркс.

Идеята е следната: Трудът, жив и овеществен - база за разпределение на материалните блага в общественото производство.

 

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев www.peterhen.com