Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Трудът,  жив и овеществен - база за разпределение на материалните блага в общественото производство.

 

За да стигнем до крайния резултат трябва да започнем с най-важното и най-великото нещо за мен на този свят /след здравето/-това е  ЧОВЕШКИЯТ ТРУД!

Арабският мислител Ибн Халдун /1332-1406г./ казва във “ Встъпление”, част трета, гл. ХLІ-

“Обществото и неговото изобилие, оживлението на пазарите зависят от труда и от стремежа на хората към полза и печалби”

Тази мисъл ясно показва разбирането на Халдун, че производството на материални блага определя изобилието на пазара, т.е. пазарното стопанство стои в основата на живота на хората, а трудът и интереса са основополагащи за успеха им. Във “Встъпление”, част втора, гл. І той казва:

” Различието в условията между поколенията е в различието между техния начин на препитание”. Тази мисъл не казва-и от друга страна казва много, макар и загадъчно.

Какво значи препитание? Начин на живот, при който човек, за да оцелее трябва да задоволява основните си потребности, като: храна, вода, облекло, подслон, и др.

Как се осъществява това? 

В основата на препитанието, ни казва Халдун, стои човешкият труд.

И още нещо, щом съществуват различия в условията между поколенията, значи в процеса на препитание се развива и усъвършенствува процесът на труда, т.е. трудът е в основата на човешкото оцеляване, развитие и напредък. Във философията си Ибн Халдун ясно  разграничава три  типа  причини, като фактори за развитие на обществото.

Първата причина е метафизична-природата на човека.  За да съществува и оцелее,  той трябва да се труди за да задоволява основните си потребности. Трудът е индувидуален и има обществен характер, т.е. в процеса на труда, в процеса на производството на материални блага човек е в тясно взаимоотношение с другите,както и при разпределение на материалните блага. В тези взаимоотношения в процеса на труда човек проявява противоречивостта на своя характер, на своя начин на мислене, на своите действия, на изразяване и яростна защита на своите интереси.

Тук Халдун се докосва до нещо много важно, че човешката природа има противоречив характер, в чиято основа стоят неговите интереси. Тези интереси, когато придобият групов характер, може да станат мощен фактор за прогреса на човечеството.

Вторият тип  причина е икономическата, в основата на която Халдун поставя трудовата дейност, като процес за осигуряване на материалните блага. Разбирането му за разделението на труда и неговото усъвършенстване, за подобряването на оръдията на труда, за развитието на занаятите, за използване на науката за увеличаване на продукцията, за размяната и разпределението имат съществен принос за икономическата наука. Той се счита за един от първите мислители в областта на икономиката със системни разбирания.

Третият тип причини са политическите, свързани с държавата, властта и управлението. Ибн Халдун нарича с израза ”време на прахосничество” кризата или упадъка на държавата.

Природата на човека, неговата ненаситна жажда за власт надделява често в политическите борби за присвояване плодовете на труда на другите. Той разбира значението на държавната,  т.е. политическата власт, като средството за регулиране на потреблението на материалните блага в общия интерес.

Първата и третата причина, които той определя за развитието на обществото влияят негативно върху икономическия живот. Няма нищо ново под слънцето, сякаш Ибн Халдун е наш съвременник и анализира плодовете на неолиберализма и причините за Голямата депресия. Човешката алчност в комбинация с политическата власт ни докараха-какво?  ами - “времето на прахосничество”.

 “Трудът е преди всичко процес между човека и природата, процес, в който човекът,  чрез своята собствена дейност,  опосредствува, регулира и контролира обмяната на веществата между себе си и природата. Той сам като природна сила противостои на природното вещество. Той поставя в движение присъщите на своя организъм природни сили, своите ръце и крака, глава и пръсти, за да си присвои природното вещество във форма, полезна за неговия собствен живот. Като действува по този начин върху външната природа и като я изменя, той същевременно изменя и своята собствена природа. Той развива дремещите в нея сили и подчинява на своята собствена власт играта на тези сили.”                              Карл Маркс-Капиталът т.1, отдел трети, гл.5, стр. 204

Така Маркс ни дава представата и знанието, че трудът е първата категория,  определяща същността на човека!

 “Простите моменти на трудовия процес са: целесъобразната дейност, или самият труд, предметът на труда и средството на труда.”                                                                               Карл Маркс-Капиталът т.1, отдел трети, гл.5, стр.205

“Трудовият процес, …е целесъобразна дейност за произвеждане на потребителни стойности, присвояване на даденото от природата за човешките потребности, общо условие за обмяната на веществата между човека и природата, вечно природно условие за човешкия живот и затова той е независим от която и да било форма на този живот, а, напротив, е еднакво присъщ на всички неговиобществени форми.”                                    Карл Маркс т.1, отдел трети,гл.5, стр. 211

Маркс прониква дълбоко в същността на разбирането за човешкия труд. Неговото виждане е толкова разнообразно и многопластово.

Само от горните цитати прозират множество велики истини:

-процес на обмяна на веществата между човека и природата;

-целесъобразна дейност за произвеждане на потребителни стойности;

-процес, който изменя и развива човешката природа и събужда

дремещите в нея природни сили;

-процес, който изменя външната природа;

-процес, който е вечно природно условие за човешки живот;

-процес, явяващ се условие за цялата духовна дейност на човека;

-процес, който е независим от всяка обществена форма на живот.

 Според  Рикардо- “трудът е единствената мяра за ценност!”

 Прудон е считал, че първата детирминанта на човешкото съществуване е производителния труд, и трудът е нормативна категория!

 Човешкият труд е най-висшата форма на инстинкта за самосъхранение на индивида откакто той е станал Homo sapiens.

За да живее, да оцелее и да се развива, човек трябва да се труди за да произведе материални блага. Всъщност, човешкият труд е основната причина човекът да се раздели с миналото си на маймуна. Според Маркс и Енгелс,  трудът е отличителна черта на хората, която ги различава от животните, съзнателният труд отличава хората от инстинктите на животните, и характеризира човека като творец.

 

“Да действаш, значи да бъдеш” -Лао-Дзъ.

 Трудът е съзнателна, целенасочена , рационална човешка дейност, присъща единствено на човека и на човешкия род. Възникването на труда се свързва с разделението на труда. Трудът  се  определя  като  основа  за общественото производство.  В пазарното стопанство трудът е дейност, предназначена за да се произвеждат материални и духовни блага за удовлетворяване потребностите на хората чрез механизмите на стоковата размяна.

Трудът е съвместна, организирана човешка дейност.

При тази съвместна организационна система на труда се създават обществени и производствени отношения по начина на използването на труда и разпределението на материалните блага.

В процеса на труда се създава тясна връзка между хората. Трудът изисква общи цели, обединение на хората, непосредствено общуване, съгласуваност на действията.

Затова трудът е арена на съвместна дейност.

От социална гледна точка, трудът има двустранен характер и природа. От една страна изглежда, като индувидуална човешка дейност с конкретен характер и съдържание, а от друга, изглежда като социално предопределена, организирана съвместна дейност.

От социална гледна точка трудът се превръща в основен  и определящ фактор за социалния и икономически статус на човека в обществото.

Трудът се утвърждава като основна  ценност на човешката цивилизация, освен като източник на доходи за живота им , но и като място на социална идентичност. По този начин хората разбират и оценяват труда като най-голямата си потребност и той се превръща в обществена необходимост.

Всичко споделено от мен за Вас в тази книга, като започнем от икономическите теории на класиците на политическата икономия,  неокласицизма, Кейнсианството, посткейсианството, политическата философия на либерализма, обективистичната философия на Айн Ранд, залегнала в основата на  Неолиберализма и последиците от него, социалната идея на Маркс и крахът на една велика мечта, за да стигнем до икономическите теории на Маркс за принадената стойност и особено в случая трудова теория за стойността беше да изостря вниманието Ви върху фактора труд в производството на материални блага.

Какво е човешкият труд освен това, което ни казват Ибн Халдун, Пети, Смит, Рикардо, Маркс, Прудон, Лао Дзъ, можем да изредим още редица имена. Човешкият труд дава на всички хора по света:

живот, хляб, вода и огън, светлина, дом, родно място и страна, храна, дрехи, обувки, червено и бяло вино, отлежало уиски, ром, коняк, узо, водка, кока-кола и бира, плодове и зеленчуци, асансьор, колело и мотор, автомобил, тир, автобус, влак и метро, самолет и космически кораб, спътник, лодка, яхта и кораб, телевизор, хладилник, пералня, миячна машина, кафеварка, мебели, домакински съдове, настолен компютър или лаптоп, преносим телефон,електричество, електромагнитни вълни, електромагнитна индукция, генератор, електромотор, водна термо или ядрена електроцентрала, пушка, пистолет, автомат, картечница, оръдие, танк, ракета, бомби, ядрени бомби, хеликоптер, реактивен боен самолет, самолетоносач, петрол, бензин, дизел, масло, бензинов двигател, танкер, хотели, почивни станции, пътища и магистрали, мостове, язовири, детски градини и училища, университети, научни институти, книги, болници и аптеки, осигурителни институти и пенсионна система и фондове, ведомства, министерства, парламент и държава.

Всичко това плюс още стотици хиляди неща, които няма как да изброя са дело на живия и овеществен човешкия труд.

 Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев www.peterhen.com