Петерхен - Блог на Петър Кръстев

   

За социалистическата идея и нейното бъдеще

 

          1.  За кризата на социалистическата идея днес

 

Съгласен съм с критиката на прогресивните икономисти и идеолози, като Ноам Чомски, Дейвид Харви, Ричард Улф и др. че капитализмът е в непреодолима криза и бъдещето ще го потвърди. 

Но приемам и виждането на Фукуяма, че деградирането на мисията и значението на пролетариата т.е. на наемния труд в капиталистическото общество е намалило силата на социалните идеи. Основна причина за това, той посочва появата на средната класа, която става символ на на парламентарната демокрация и защитник на частната собственост. Фукуяма-„Бъдещето на историята“ –2012 г.

През ХХ и началото на ХХІ век социалната идея беше, е и продължава да бъде, явно и недвусмислено разгромена от либерализма. Следствието от това е раждането, функционирането и резултатите на неолиберализма. Каква е историята и кои са причините за намаляване влиянието, авторитета, значението и въздействието на социалната идея ще Ви разкажа сега. 

 

Първата причина е крахът на сталинския модел на реализация на Социалистическо общество, който подмени идеята за свобода на Маркс, с идеята за равенство и справедливост. Това относително равенство и социална справедливост беше реализирано с насилие и ограничаване на икономическата и политическа свобода.

Насилието беше продиктувано, както от нарастващите външна агресия на капитализма, така и от вътрешните недоволства.

Социализма се превърна в тоталитарно и затворено общество, независимо от впечатляващите социални придобивки, с неконкурентно-способна спрямо развитите страни икономика.

За каква свобода на човешкия дух и универсално развита личност, какъвто е идеала на Маркс, можем да говорим при тоталитаризма.

 

Втората причина е създаването на “социалната държава” в развитите страни след Втората световна война.

Това беше резултат и реакция на капитализма от:

-последиците на Голямата депресия, където той беше спасен със създаване на силна социално-осигурителна система и намеса на държавата в икономиката и преразпределение на доходите;

-от Кейнсианската икономическа политика на висок растеж и заетост;

-от създалото се съревнование в икономически план със социалистическата система, което съревнование, наложи високи темпове на научно-технически прогрес, висока производителност и стабилни доходи на населението. Наличието на конкуренцията на социалистическа система, принуждава буржуазията да поделя печалбите си с народа, поради страха от експроприяция.

 

Третата причина е окупацията на идеята за свобода от неолиберализма и постигането на  поразителен успех в идеологическата битка под формата на:

-свобода на пазара;

-свобода за правата на човека;

-неограничените възможности за всеки свободен човек;

-свободно общество с меритократични ценности, където богатството, положението и социалния статус се осъществява чрез доказване на таланта, уменията и интелигентността.

Меритократичната система възнаграждава в процеса на труда тези, които работят най-усърдно или имат най-сериозни качества, тя е справедлива и всеки получава доход съобразно труда и усилията си.

 

Четвъртата причина е следствие на първите три:

-това е появата на силна средна класа, която зае мястото на работническата класа на ранния индустриален капитализъм.

Лансирането и популяризирането на идеята за средната класа от буржоазните идеолози подмени социалната база на левицата.

Трансформацията на пролетариата в т. н. “средна класа” е грандиозен триумф на либерално-демократичната идеология спрямо социалната идея.

Появата на средна класа грубо в 25-30 страни по света, предимно в Западна Европа и Северна Америка през 60-70-те години на ХХ век, в които 50-60% от населението имаше стабилни средни доходи около медианата, “предпостави сериозни основания” на буржоазните идеолози тържествено да обявят краят на работническата класа и появата на “единно индустриално общество” с хомогенна структура на населението, от гледна точка на доходи, богатство и социален статус.

Но това социално явление средна класа се случи само в развитите страни. Защо ли капитализмът не създаде повсеместно средната класа във всичките близо 200 страни в целия свят?

Анализ на Pew Research Center за световната средна класа публикуван  2015 г., който обхваща общо 111 държави, като ги изследва за периода от 2001 до 2011 г. показва, че:

-300 години след като терминът "средна класа " е формулиран в днешния му смисъл от Джон Лок малко преди смъртта му през 1704 г. и 50 години след като средната класа изпрати на бунището на историята пролетариата:

-едва 13% от хората получават средна заплата според глобалния стандарт, като към средната класа се причислява всеки човек, който живее с между 10 и 20 долара на ден;

-56% от населението на Земята продължава да живее с ниски доходи, хората с ниски доходи разполагат със сума между 2 и 10 долара дневно;

- 15% от световното население са бедни, под линията на бедността са тези, които имат по-малко от 2 долара всеки ден.

 

Доклад на центъра за анализи на швейцарската банка Credit Suisse през 2015 г., сочи, че средната класа е около 14% от населението на планетата, като половината от световното богатство е в ръцете на 1% от населението.

Средната класа продължава да намалява, докато броят на свръхбогатите се увеличава, сочи документът. Класацията е направена на база активите, притежавани от хората, в това число недвижими имоти и инвестиции на фондовите пазари.

 Актуално изследване на Германския институт за икономически проучвания DIW, показва, че Германската средна класа постепенно се топи: докато преди около 20 години делът й бе 60%, то днес едва 54% от германците спадат към нея. Всяка година в анкетата на института участват 30 000 души от почти 11 000 германски домакинства. Авторите на изследването са взели предвид общите реални приходи на домакинствата, включително и пенсионните доходи, както и държавните трансфери.

Подобна е тенденцията в САЩ, където от 61%, днес тя е 50%.

В общността на средната класа според класификацията на Денис Гилбърт 2002 г., Уилям Томпсън & Джоузеф Хики 2005 г. влизат социални прослойки с различен статус и интереси.

Предприемачите от малкия и среден бизнес, занаятчиите и свободните професии, които изкарват доходите си със самостоятелен бизнес са заедно със своите работници или с хората от наемния труд от всички прослойки. 

Лявото и дясното почти се сляха и политиката се превърна в слуга на пазарното стопанство.                И десните и левите  припознаваха средната класа за обект на политическо ухажване.

Основната идея на неолиберализма беше да подчини политиката на икономиката. И това се случи!

Левите социалдемократически и социалистически партии, чийто идеи се коренят в Марксизма се отказаха от битката за свобода, лявото изгуби своята социална и политическа същност, като изоставиха социалната си база-наемния труд.

Те на практика ставаха все по-малко способни да създадат авторитетна и енергична модерна програма за защита на наемния труд. Отстъпиха от борбата за потребностите на хората на наемния труд и започнаха да обслужват политическата и финансова олигархии.

 

Левицата престана да:

-да атакува радикално противоречията на капитализма;

-тя не се противопостави на идеята да се подчини политиката на икономиката, оставяйки и политическата и икономическата област в ръцете на капитала;

-тя не се противопостави на изоставянето на политикономията;

-не се противопостави в идеен аспект на теоретичния икономикс, който е по-скоро система от възгледи, постулати и указания как се правят пари;

-да търси идеи за изграждане на алтернативни теории за реформа на капитализма, за разработването на автентична хуманистична алтернатива;

-не подложи на сериозна критика господстващите неокласически теории, да открият и посочат проблемите им в рискови ситуации, това се случи чак след рецесията;

-те не помогнаха на хората да разберат, че стоките и услугите се създават съвместно, че те са  общ, групов, солидарен, дружен, обединен резултат от предприемачи и наемна работна ръка.

Но след това предприемачите, заграбват, отнемат и узурпират благата на база на частната собственост и капиталистическите производствени отношения, които както непрекъснато повтарям в тази книга са изградени на фалшиво съзнание;

-социалисти и социалдемократи се отказаха от идеята да променят и подобрят света, но не-малко от тях подобриха своето положение.

 

    2.  Промяна на целите на социалните партии

 Разрастването, еволюцията и несъмнения в близкото бъдеще просперитет на интелектуалната икономика, ще доведе до изменение в структурата на производителните сили.

В основен фактор на развитието се превръща ЧОВЕКА с неговите знания и умения, чийто най-важен ресурс се явява информацията и информационната индустрия.

Ролята на труда на знанието и уменията, като производствен фактор и производителна сила започва да изпреварва капитала!

Търсенето на човешкият потенциал ще се увеличи спрямо търсенето на капитал!

Естествено това ще изисква нови производствени отношения!

 

Измененията в развитието на обществото, както и нарастващите екологични и климатични промени застрашаващи оцеляването на човечеството, налагат коренни промени в политиката на социалните партии. Предлагам примерна схема на приоритети:

 

  1. Основна цел на социалистическата идея и социалните партии по света е промяна в разпределителните отношения между труда и капитала!

Тази трансформация трябва да се осъществи чрез създаване на нов модел, пилотен модел, примерно като “Справедлива печалба”. Може да е друг модел с различна идея. Важното е разпределението на материалните блага да съответствува все повече на вложения жив и овеществен интелектуален труд.

 Тази трансформация трябва да се осъществи там където се създават материалните блага т.е. в корпорациите и фирмите!

Преразпределението на печалбата на терена на производството на стоки и услуги ще стимулира в значителна степен както труда,  така и капитала, колкото и странно да звучи за капитала.

Това е така, защото днешният модел на държавно регулиране на излишъците е не само изчерпан, според мен той е провален!

Неолибералния модел на държавата, беше напълно насочен към приватизация и контрол на излишъка, посредством паричната власт на частната собственост, чрез създаване на порядък и схема за обединяване на частните и държавни интереси, да се направлява произведения и събран излишък в частни ръце. Четете Щиглиц!

Днес 40-50% от БВП се акумулира в държавните бюджети.

Данък печалба също отива там. За да се избегне този непочтен преразпределителен процес, при който огромни средства потъват незаслужено в знайни и незнайни сметки, остатъчната печалба след облагането трябва да се разпредели пряко между труда и капитала, между тези които я създават.

Това ще измени картината “нарисувана” от емпиричните данни на Тома Пикети за съотношението на доходите между труда и капитала в националния доход.

Ще увеличи потреблението, ефективното търсене, растежа и по-висока заетост в икономиката.

Това разпределение на доходите ще доведе наистина до формирането по естествен път на средна класа в световен мащаб.

Постепенното увеличаване на доходите на интелектуалния труд ще свива във времето доходите на капитала. Миналото все по-малко ще влияе на бъдещето, докато един ден доходите ни ще зависят само от нашия конкурентен труд.

Конкуренцията между капиталите ще бъде изместена от конкуренцията на знанията и уменията!  Това ще движи прогреса на цялото човечество!

Така, както капитала задвижи сякаш като с магия и създаде такива огромни средства за производство и размяна, с които капиталистите измениха и тотално преобразиха света!

 

  1. Втората по важност цел е превръщането на наемния труд в основен субект на защита на интересите от страна на социалните партии по света. Маргинализацията на наемния труд чрез термина “средна класа” беше удар в десятката за буржоазната идеология.

Капитализма, в който са управлявали през повечето време буржоазните партии, въпреки цялата си мощ от съчетание на притежание на власт, пари, медии, наука, образование и изобщо цялата култура, не успя да стигне повече от 15% на средната класа в световен мащаб.

Социалната структура на капитализма показва, че винаги около 10% от хората успяват. Това са предприемачите, наследници, индувидуални производители, занаятчии, свободни професии.

Конкуренцията да се установиш в тези 10% е огромна всеки ден.

Казвам това не като клише, а като израз на нещо, което съм преживял и в продължение на близо 20 години съм изстрадал.

Всяка година милиони започват нов бизнес и милиони фалират и отпадат. Но структурата се запазва, остават най-добрите 10%.

Никой не отрича качествата им, труда и усилията им, както и постиженията им. Капитализма е несправедлив не само към хората на наемния труд, но и към предприемачите. Както бизнесмените, така и работниците и служителите са потърпевши от тази бясна надпревара, която изстисква последните ни капчици сили и ни кара да работим по няколко часа овъртайм, в името на печалбата на фирмата, на просперирането или по-точно на уцеляването.

Капитализмът е безчувствена и безжалостна поточна линия за правене на пари, в която хората се чувстват като роботи, които се съзтезават с времето и помежду си.

Цената на успеха при тази жестока конкуренция е много труд плюс извънреден труд, стрес и непрекъснато съревнование с другите.

Ако не искаш да платиш тази цена от бизнесмен ставаш наемен работник или служител, ако отново не се справиш се включваш в армията на безработните, ако и при безработните не успееш ставаш просто никой, не човек а бездомен скитник  приличащ на животно.

Ето защо в това брутално съревнование при капитализма днес в световен мащаб има 10% проспериращи, 15% средна класа и 75% хора, които които живеят в лишения, трудно си плащат сметките, обикновено за сметка на храна и облекло, образованието или здравето си.

Това е постигнал капитализмът до днес в света!

Може би тази оценка е откровено несправедлива, но ние хората постоянно се чувстваме неудовлетворени от това, което сме постигнали и винаги искаме и още и още. Но това пък ни кара с още по-голяма енергия да работим и постигаме нови висоти.

Мнозинството от тези 75% са хора на наемния труд. Хората на трудови договори в промишлеността, селското стопанство, търговията, строителството, транспорта, финансовия сектор, образованието, здравеопазването, държавните служители и регионалните служби, армията и полицията, пенсионерите и др. както в частния, така и от държавния сектор е социалната база на левите партии.

Предприемачи от малък и среден бизнес, свободни професии и занаятчии, хората на изкуството и културата, спорта са социални прослойки  с променлива социална настройка и чувствителност към защита на интересите на наемния труд, затова те по-скоро са извън този обхват. 

На социалните партии днес се пада историческата отговорност  действително да превърнат тези 75% в средна класа, защото историческата оценка за капитализма е, че след 300 години  просто не можа да го направи, въпреки огромната си производителност.

Капитализма никога няма да го направи, защото той е имунизиран от силна социална чувствителност. Той прояви такава под натиска на труда и социалистическата система през 50-60-70-те години на ХХ век, от страх за собственото си запазване и оцеляване.

В момента, когато този натиск се намали с разпада на социализма, а той направи всичко възможно това да се случи, отново заплува в естествените си води, като подмени социалната държава с неолиберализма. Капитализма е обществена система организирана и съществуваща на основата на индувидуалния интерес и мотивация за оцеляване в природата и обществото.

Той функционира на базата на конкуренцията на индувидуалните капитали, чиито обороти са настроени да създават печалба.

Тази конкуренция ражда по естествен път социална структура от:

-10%-те процента богати на върха;

-15%-те процента средна класа, която може да си плаща сметките;

-60%-те процента низша класа, които живеят непрекъснато в дългове и лишения от основни потребности с 2-10$ долара на ден;

-15%-те процента бедни хора буквално оцеляващи, сякаш са в

джунглата, в чийто живот няма никаква светлина.

Днес 85 милиардери притежават богатството на над три милиарда и половина души, половината от населението на земята! И тази тенденция непрекъснато се динамизира и продължава!

 За каква средна класа и бъдеще на обикновените хора става въпрос, когато милионерите се увеличават прогресивно в световен мащаб в т.ч. и в Китай.

Средна класа има в развитите страни, които като гигантска помпа от създаването на капитализма изсмукват благата, ресурсите и богатството от останалия свят.

Тази система ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще ражда 10% . Нейното минало изяжда нашето бъдеще, както каза Пикети.

Но аз искам нашето бъдеще да изяде миналото. И това ще стане!

 

  1. Третата по важност цел е да се създаде невероятен по мащаби и обхват, законоустановена система за обществен контрол върху изразходването на средствата от:

-националния бюджет;

-министерства и ведомства;

-регионални и териториални структури;

В тъканта на живота ни е вплетена като октопод огромна корупция, която разяжда развитието ни и прогреса напред.

 

  1. Четвъртата цел е завръщането на царицата на обществените науки политическата икономия на полагаемото си място в науката.

Създаване на независима политическа икономия, която реално да отразява историческото й развитие, да разкрива и изучава действието на икономическите закони за производството, размяната и разпределението на материалните блага, както и да разглежда ролята на човека и неговите икономически, социални и политически взаимоотношения за оптимизацията и регулирането на икономическите субекти и икономическата система като цяло, с цел повишаване благосъстоянието на гражданите.

Тази задача изисква обединени усилия на левите политически сили, прогресивни политикономисти, социолози, футуролози, граждански организации, изобщо на цялото световно прогресивно и демократично общество. Те трябва да върнат на науката:

 -морала на Адам Смит, който проповядва, че натрупването на капитала трябва да върви ръка за ръка с увеличението на заплатите на работниците. Не само да се изтъква в съвременните учебници за “невидимата ръка” на пазара, за свободната търговия, за конкуренцията, за разделението на труда и за големината на пазарите, за човешкия егоизъм и интереси. Изобщо за свободата!

 -виждането на Рикардо за предмета на политическата икономия, която да разкрива и изучава действието на икономическите закони за производството, размяната и разпределението на материалните блага. Трудовата теория за стойността на Рикардо!

 -да се изучават повсеместно икономическите трудове на Маркс за:

+трудовата теория за стойността;

+теорията за принадената стойност;

+натрупването на капитала;

+тезите му за икономическите кризи;

+за превръщането на разходите за производство в производствени цени;

+за концентрацията на капитала и др;

 -общата теория на Кейнс, която използва фискалната политика като стимулатор за излизане от тежки икономически кризи, рецесии или депресия. Като инструмент за връщане на икономическото динамично равновесие близко до пълна заетост.

-Джоан Робинсън последовател на Кейнс от кръга икономисти, непосредствено работили с Дж. М. Кейнс:

+за ръста на производителността на труда, работната заплата и капиталът, да се повишават с еднакви пропорции, а нормата на печалбата остава постоянна;

+работната заплата да е гъвкава и се повишава заедно с повишаването на производителността на труда;

+за съотношението на труда и капитала в националния доход, осигуряващ високо потребление и растеж на доходите;

 -монетарното посткейнсианство, като течение се опитва да играе по-фундаментална роля, което може да се окаже, жизнеспособна алтернатива на доминиращата неокласическа икономика. Хипотезата за финансова нестабилност н Хайман Мински.

 

  1. Петата цел може би с най-голямо значение е създаване на Глобална международна организация за борба с екологичните последствия от интервенцията на човека спрямо природата.

Тази организация трябва да има собствен бюджет, чието финансиране да се осъществява от всички страни по света.

Преди двеста и петдесет години, от както капитализмът управлява света, природата е била чиста като сълза. Днес пораженията върху природата се измерват с хиляди изчезнали животински и растителни видове, замърсени реки, езера, морета и океани.

Изсекани са безброй гори. Въздухът непрекъснато се замърсява.

Топят се огромни количества лед на север и на юг. Изменя се климата на планетата в посока затопляне, сякаш постепенно изчезват пролетта и есента, и има само зима и лято.

Цинизмът на капитализма превърна дори емисиите на изгорелите газове в пазар! Представяте ли си какво ще е екологичното състояние на планетата само след сто години, ако продължават така “грижите” за природата, тъй-като замърсяваме всички!

Домакинства, лични автомобили, фирми и корпорации изхвърлящи мръсни води, течности, изгорели газове, държавни институции и ведомства.

Това е много важна стъпка в посока оцеляването на човека.

Създаването на невъзвратим процес на разрешаване на горепосочените цели ще даде началото за преодоляване на двата най-сериозни проблема за човечеството днес:

-неравенството и екологичните замърсявания и климатични проблеми!

 

Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

Блог на Петър Къртев -www.peterhen.com