Петерхен - Блог на Петър Кръстев

 

Интелектуалната икономика изисква нов начин на разпределение на материалните блага

 

 Капитализмът се изкривява в икономиката и демокрацията!

То е следствие на природния егоизъм, на силата на вградения в човека инстинст за самосъхранение и оцеляване в природата и обществото. Хората не усещат, сякаш все още не разбират, че почти са решили проблемите на индувидуалното оцеляване.

Това ги кара по инерция да се стремят да трупат материални блага, както с почтени, така и с непочтени средства, влизайки в разрез с морала и историческите потребности на човечеството!

Егоистичните интереси все още трайно определят мотивацията в поведението на човека. Най-важното е задоволяването на собствените индувидуални потребности, интереси и желания.

Успоредно с това хората разбират, започнаха да противодействат, но не могат да преодолеят като цяло противоречието между индувидуалния успех и успехът в оцеляване на човечеството!

При това развитие на капитализма, като форма на общество, шансовете на човечеството да оцелее са по-малки от обратното.

Ето зашо за мен са изключително важни, от една страна видимите, от друга сякаш невидими съществени изменения, които настъпват в структурата на развитие на производителните сили.

Появяват се незабележимо и стават коренни промени в значението и влиянието на отделните производствени фактори!

Когато капитализма се появява и започва да се развива първостепенна по значение е била ролята на капитала.

Затова и адекватното гражданско наименование на буржоазното общество е капитализъм!

Капитализмът е икономическа система, основана на инвестиране на индувидуален капитал за създаване на трудови условия-закупуване на основни и оборотни средства и наемане на свободни работници и специалисти за осъществяване на съвместна дейност за производство на стоки и услуги, предназначени за размяна на пазара с цел  реализиране на печалба.

Капиталовата структура на развитие на икономиката става определяща! Капиталът и до днес е олицетворение на определена парична сума, достатъчна за започване на определена дейност.

Буржоазната или капиталистическа прослойка е определено прогресивна за своето време. Тя е създала пазарното стопанство, чрез което капитализмът се ражда за да произвежда масово стоки за потребление, като храни, облекло, обувки, мебели, жилища, сечива, инструменти, лекарства, домашен инвентар, семена, торове и др. за обикновените хора и нарастващите потребности в Европа, Азия, Африка и ново откритите колонии в Америка и Австралия.

Ще повторя отново оценката на не кой да е, а на Карл  Маркс-най-върлият противник на буржоазното общество в “Комунистически манифест”-1948г.

“Буржоазията доказа какво може да постигне дейността на хората.

Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи, готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите и кръстоносните походи…

През време на своето едва стогодишно класово господство, буржоазията създаде по масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения взети заедно. Покоряване на природните сили, машини, прилагане на химията в индустрията и земеделието, параходи, железници, електрически телеграф, разораване на цели континенти, превръщане на реките в плавателни, огромни, сякаш измъкнати изпод земята човешки маси- кой по-раншен век е могъл да подозира, че в недрата на овеществения труд дремят такива производителни сили!…

Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установи връзки. Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически…

Буржоазията е изиграла в историята съществена революционна роля и капитализмът е огромен прогрес за човечеството. ”

 

От друга страна ортодоксалният Питър Бъргър в Корпус от твърдения на “Капиталистическата революция” стр. 250 казва:

“1. Индустриалният капитализъм е създал най-могъщата в човешката история производителна сила.”

 2. До днес никоя друга социоикономическа система не е била в състояние да породи съпоставима производителна сила.

 3. Икономика, насочена към производството за пазарен обмен, осигурява оптимални условия за дългосрочна и постоянно разширяваща се производителна мощ, основана на модерна технология.

 4. Напредналият индустриален капитализъм е създал и продължава да създава най-високия в човешката история материален жизнен стандарт за големи маси от хора.”

 

Основната трансформация, която настъпи през последните десетилетия е ускорената промяна в усъвършенстване на човешкия потенциал! В рязкото увеличаване не само на умения, а преди всичко на знания! Влиянието на труда на знанието в структурата на новосъздадената стойност непрекъснато се увеличава за сметка на капитала!

Увеличава се ролята на труда за сметка на капитала!

Това се вижда с просто око, как професии основаващи се на знание просперират в обществото, като IT специалисти, менъджери, инженери, архитекти, проектанти, научни специалисти, генно инженерство, юристи, лекари, финансисти, счетоводители, консултанти и др. чийто доходи рязко контрастират със средните.

Ускореното нарастване на интелектуалния потенциал на човека на основата на напредъка в науката, образованието, технологиите особено в IT, на растящата по обем и намаляваща по стойност информация в глобалните мрежи, рязко увеличава, както предприемаческите и управленски способности, така и увеличава знанията и уменията на преките изпълнители работници, инженерно-технически пелсонал, административен персонал.

Много от иновациите се раждат не само в науката или в държавните научни институти и лаборатории, но и в много частни инженерингови бази и изследователски звена. Всички те създават все повече и повече иновационни продукти и технологии, рязко увеличаващи производителността и печалбите в производството.

Икономиката постепенно се трансформира в икономика на знанието, в която образованието и знанието се превръщат в бизнес продукт. Създава се пазар на база наука и образование на научни, образователни и иновативни интелектуални продукти и услуги, които могат да бъдат изнасяни с висока печалба, т.е. знанието се превръща в актив,който може да произвежда стойност.

Към класическите фактори на производството, като труд, капитал, земя, предприемачески умения и нова техника и технологии, се включват знанията, информацията и Интернет. Те просто рязко проникват и повишават, както нивото на предприемаческите умения и качеството на управлението, както знанията и уменията на наемния труд, така и непрекъснато нивото на технологиите.

В основата на тази научно-техническа и информационна революция стои човека с неговия непрекъснато разширяващ се потенциал от знания и умения и най-важното ефективен труд!

Този труд основан на все нови и нови знания постепенно измества ролята на капитала, като основен фактор в производството на стоки и услуги в пазарното стопанство!

 

Трансформацията на научните знания започва глобално с индустриалната революция, където човешкия талант трансформира физическите качества, умения и способности на човешкото тяло и неговата работна сила в ролята на машините. Приспособленията и инструментите, съораженията и най-вече машините, заместиха физиката на човека и я увеличиха хиляди пъти.

Индустриалната революция постепенно се заменя от революцията на знанието и информационните технологии т.е. от Интелектуална революция.

Днес човешкия гений трансформира работата на човешкия мозък и разум в съвременните компютри и технологии, с които започна да котролира и управлява сложни производствени и технологични процеси,  коли, влакове, кораби, машини, роботи самолети, космически кораби. Да създава и проектира конструкции на нови жилища, машини, модели на човешката клетка и много др.

Човечеството е пред прага на създаване на изкуствен интелект!

За мен в историята на икономиката има три важни революции!

-Аграрнатата революция;

-Индустриалната революция;

-Интелектуалната революция;

Интелектуалната революция започва през 60-те години на ХХ век със създаването на микроелектронната индустрия и производството на интегрални схеми  в САЩ през 60-те години в Тексас и Калифорния, като носители на информация и база за развитие на компютърните и информационни технологии.

Настъпват коренни промени, които дефинират етапа като Микропроцесорна революция, технологичен преврат на базата на пълна компютаризация и информализация на обществото и интернационализация на икономиката.

Тази революция трансформира Интелекта на човека в компютрите и глобалните мрежи.

Интелектуалната икономика е икономика, в която знанието и информацията са част от основните продукти и ресурси.

В основен фактор на развитието се превръща ЧОВЕКА с неговите знания и умения, чийто най-важен ресурс се явява информацията и информационната индустрия.

Тази трансформация на индустриалната икономика в интелектуална, е процес който обхваща напредъка в науката, знанията, технологиите и въздействието, което те оказват върху икономическия и социалния живот.

Интелектуалната икономика се развива и просперира там където има подходяща икономическа и институционална среда за развитие на предприемачеството, творчески и добре обучен човешки капитал, добре развити, национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание и информационна инфраструктура.

Тя се характеризира, както с интелектуални технологии с ниско ресурсно обезпечаване и висок иновационен потенциал във всички области на възпроизводството и социалния живот, така и с креативни, бързи и енергични прогресиращи се фирми, които функционират благодарение на създаване и разпространение на знания и нови технологи и малко зависят от фактори, като, земя, капитал, труд. Движещи сили на интелектуалната икономика са:

- знанието като стратегически фактор;

- информация;

- интернет;

- нови изисквания за умения -компютърни, комуникационни и контролиращи;

- глобализация;

- нарастваща сложност на бизнеса;

- конкуренцията се основава повече на възможности , отколкото на активи;

- все по-голямо значение се отдава на знания и възможности;

- нови определения на стойност;

Много известни учени, икономисти, социолози, футуролози, изследвайки връзката между развитието на науката, технологията и техниката, виждат връзка между тях и общественото развитие, и се обединяват около това, че знанието и неговото претворяване в техника и технология са основна движеща сила на общественото развитие!

С други думи расте значението и капитала на човешкият потенциал от знания и умения при формиране на новосъздадената стойност за сметка на традиционния капитал, като достатъчно, изобилно, голямо количество пари предназначено за инвестиции.

 

Затова идеята на “Справедлива печалба” днес е вече актуална!

 

Не, когато се появява капитализмът през ХV и ХVІ век, не, когато започва създаването му като система през ХVІІ и ХVІІІ век, не, когато се утвърждава като такава с началото на индустриалната революция през ХІХ, не, когато е неговия разцвет през ХХ век!

Защото капитализмът създаден от симбиозата между Капитала и Труда, на базата именно на частната собственост, през горе-посочените периоди е прогресивна социално-икономическа система, независимо от начина на разпределение на материалните блага, капитализмът извършва революция в производството им.

Природният егоизъм, личния интерес, инстинкта за оцеляване и самосъхранение в човека са толкова силни тогава, че единствения начин да се издигне благосъстоянието, да се посрещнат новите потребности на света, да се намали смъртността, глада и мизерията е бил частната собственост да стане база за развитие на икономиката и основа за разпределение на материалните блага. Това е била най-добрата възможност.

Както виждаме историята не е най-прекрасното нещо, но се оказва, че е рационална. Частната собственост върху капитала дава възможност на стотици милиони предприемачи да опитат късмета си в производството на стоки и услуги и много от тях успяват!

Капиталът е основна част от производствените фактори, от производителните сили, а частната собственост е формирала производствените отношения. Затова историята и нейното рационално развитие, чрез силата и властта на буржоазията намира ефективен инструмент, чрез юридическата форма на фирмата да узакони частната собственост на капитала  и определи характера на производствените отношения.

Т.е. на онзи етап от историята на развитието на производителните сили се обособяват адекватни производствени отношения. По този начин историята защитава собствеността на капитала и трите вида интереси:

-интереса на предприемача да печели от дейността си;

-интереса на работника без доходи да оцелее в обществото;

-интереса на обществото да задоволява растящите потребности.

В предговора аз дебело подчертах тезата си:

” По този начин наслоените, многократно повтарящи се, възприятия на всички хора за новите форми на производство и търговия в икономиката, утвърдилата се буржоазно-либерална политическа идеология, действията на държавата чрез създаване на закони защитаващи основно новата господстваща класа в стопанския живот съзвават трайно убеждение в съзнанието на хората, че манифактурата е частна собственост.

АЗ КАЗВАМ, ЧЕ ТОВА Е ИЛЮЗИЯ, ГРЕШНО ВЪЗПРИЯТИЕ ПРЕВЪРНАЛО СЕ В ГРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ!

Частната собственост е рожба на либералната идеология, на мистифицирано съзерцание, възприятие и убеждение като догматично твърдение за абсолютна истина.

Фирмената частна собственост е мистифицирана форма, илюзорно възприятие, изкуствено убеждение, наложена от буржоазната класа за защита на частните си интереси. Това означава, че  хората са в плен на фалшиви възприятия, представи и убеждения, и че господството на тази илюзия не е случайна, а причината за нея се корени в обществената практика, като израз на буржоазните интереси, чийто резултат е наемното робство.

Тази частна собственост не е точната основа за разпределение на резултатите от производството в капиталистическото пазарно стопанство. Чрез нея действително се осъществява не само експлоатация, т.е. използване на чужд труд за лични облаги.

Не само се създава принадена стойност, но и фактически се присвоява чужд труд! “

 

Но аз съзнателно пропуснах да кажа, че за онова време това е прогресивна форма на организация на производството за исторически рационалното развитие на обществото.

По този начин аз исках да настроя читателя да се опита да разбере защо манифактурата или фирмата са частна собственост и това е илюзия, грешно възприятие превърнало се в грешно убеждение, мистифицирана форма, наложена от буржоазната класа за защита на частните си интереси.

Да, и тогава и сега това е съвместна дейност! И тогава и сега разпределението на благата би могло да се извърши на основата на труда, на живия и овеществен труд в условия на съвместна дейност. Но общественото развитие е било все още на ниско ниво, все още не е имало сериозна политическа икономия, а и тогава силата на капитала и парите, като фактор в обшеството и икономиката е била толкова голяма, че безпаричните и безимотни работници и селяни не са имали никакъв друг шанс освен да продадат собствената си работна сила без никакви други условия, просто за да могат да оцелеят.

Затова Буржоазната управляваща прослойка узаконява юридически манифактурата като частна собственост и разпределението на благата на тази основа.

На практика това се оказва исторически рационално и правилно!

Но развитието на производителните сили тогава и днес са на съвсем различно ниво!     Това определя и формирането на различни производствени отношения!

За капитализма те се определят от частната собственост!

За интелектуалната икономика, за интелектуалното общество са необходими друг тип, нови различни производствени отношения!

Ето защо аз предлагам идеята на “Справедлива печалба”!

Изменението на развитието на производителните сили в полза на труда т.е. на човешкия капитал спрямо капитала налага ново разпределение на материалните блага на основата на вложения жив и овеществен труд от предприемача и наемния труд.

Тази мултипликация на печалба, един път от труда, втори път от иновациите в техниката и технологиите създадени също от труда, както и ползването на кредити, които са също овеществен чужд труд изплащан на практика от принаден труд, вече влиза в разрез с приноса на участниците в процеса на създаване на блага!

Ролята на труда на знанието и уменията, като производствен фактор и производителна сила започва да изпреварва капитала!

Търсенето на човешкият потенциал ще се увеличи спрямо търсенето на капитал!

Сега вече можем да кажем, че фирмената частна собственост, като мистифицирана форма, наложена от буржоазната класа за защита на частните си интереси е историческа преходна форма за организация на икономическата дейност на хората.

По своята същност тя е съвместна дейност, но при различната степен на развитие на факторите за производство т.е. на производителните сили са необходими нови производствени отношения.

Тук е просто много уместно да цитирам отново Маркс:

В общественото производство на своя живот хората влизат в определени, необходими, независими от тяхната воля, отношения, производствени отношения, които отговарят на определена степен от развитието на техните материални производителни сили. Съвкупността от тези производствени отношения, образуват икономическата структура на обществото, реалната база, върху която се издига една правна и политическа надстройка и на която отговарят определени обществени форми на съзнание. Начинът на производството на материалния живот обуславя процеса на социалния, политическия и духовен живот изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя съзнанието им. На известна степен от своето развитие, материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения или-което е само юридически израз на същото-с онези отношения на собственост, в границите на които те са се движили дотогава. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в окови за същите. Тогава настъпва епохата на социалната революция. С изменение на икономическата основа се извършва по-бавен или по-бърз преврат в цялата огромна надстройка. При разглеждането на такива преврати трябва винаги да се прави разлика между материалния преврат в икономическите условия на производството, който може да се установи с точността на природните науки, и правните, политическите, религиозните, художествените или философските, накратко, идеологическите форми, в които хората осъзнават този конфликт и го разрешават с борба. Както за отделния човек не може да се съди по това, което той сам мисли за себе си, така за една епоха на преврати не може да се съди по нейното съзнание. Напротив, това съзнание трябва да се обясни въз основа на противоречията на материалния живот, въз основа на

съществуващия конфликт между обществените производителни сили и производствени отношения. Никога една обществена формация не загива, преди да са се развили всички производителни сили, за които тя дава достатъчно простор, и никога нови, по-висши производствени отношения не се появяват, преди материалните условия за съществуване на същите да са узрели в недрата на самото старо общество. Ето защо човечеството си поставя само такива задачи, които то може да разреши, защото, по-близо погледната, винаги се оказва, че самата задача възниква само там, където материалните условия за нейното разрешение са вече налице или, най-малко, се намират в процес на формиране.

В общи черти азиатският, античният, феодалният, и съвременният-буржоазният-начин на производство могат да бъдат наречени прогресивни епохи на икономическата обществена формация. Буржоазните производствени отношения са последната антагонистична форма на обществения производствен процес, антагонистична, не в смисъл на индувидуален антагонизъм, а на антагонизъм, израстващ от обществените жизнени условия на индивидите; но развиващите се в недрата на буржоазното общество производителни сили създават същевременно материалните условия за разрешаването на този антагонизъм.

Затова с тази обществена формация завършва предисторията на човешкото общество”.

Основен възглед на ИСМАТ е, че на дадена степен на развитие на производителни сили се изискват адекватни производствени отношения. И те се появяват навреме в историята!

 

След като прогресивното световно обществено мнение от известни учени, икономисти, политолози, социолози, футуролози, изследвайки връзката между развитието на науката, технологията и техниката, виждат връзка между тях и общественото развитие, и се обединяват около това, че знанието и неговото претворяване в техника и технология са основна движеща сила на общественото развитие, мнение, което непрекъснато се разширява, това означава, че съвкупната роля на труда, като част от производителните сили, расте за сметка на капитала!

Расте и ролята на новите технологии и техника, които са резултат основно на иновационната дейност на труда.  С други думи расте значението и капитала на човешкият потенциал от знания и умения при формиране на новосъздадената стойност за сметка на традиционния капитал, т.е. днес производителните сили на труда на знанието и неговото претворяване в техника и технология влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения т.е.с отношенията на собственост или с частната собственост.

Нараства обществения конфликт, формиран на база противоречието между развитието на производителните сили и съществуващите производствени отношения.

Този конфликт ескалира от динамичното увеличение на доходите и богатството на около 10% от хората по света, и особено на 1%-единия процент, който притежава 50% от световното богатството и днес акумулира основната част от приръста на доходите за сметка на останалите 99%.

Това засилващо се относително неравенство и разслоение в обществото е следствие на мултиплицираната печалба, резултат на интелектуалната икономика от една страна:

-един път от труда на знанието;

-втори път от иновациите в техниката и технологиите създадени също от труда на знанието;

-трети път ползването на кредити, които са също овеществен чужд труд изплащан на практика от принаден труд;

 

Както и от акумулирания до сега капитал, чийто дивиденти той прибира от това, че капитализма си е създал толкова много нови ефективни пазари, които ще повторя отново:

- финансовия пазар: кредитен, ипотеки, кредитни карти, такси и комисионни, акции, облигации, валутна търговия, лизингов, застрахователен и други; 

-сенчесто банкиране;

-спекулативен пазар на финансови инструменти;

-пазара на ошфорките;

-глобализиран пазар на транснационалните компании;

-политическия пазар, където започнаха да се въртят много пари;

-криминален пазар на сенчестата икономика;

-административно-корупционния пазар;

-пазара на здравеопазването, най-вече производство на лекарства и медицинско оборудване;

-пазара на студентските кредити;

-данъчен пазар;

-пазара на съдебната власт;

-пазара на производство и продажба на оръжие;

-пазара на наркотици;

-спортния пазар;

-пазара на жени;

-пазара на миграцията;

-пазара на тероризма и др.

 

Обществото и неговото бъдеще изискват нови производствени отношения с ново разпределение на произвежданите блага :

-адекватни на новите производителни сили;

-отговарящи на екологичните проблеми и предизвикателства;

-разрешаващи основни проблеми, като глад, мизерни условия на живот, безработица, достъпно здравеопазване и образование, рязко намаляване на престъпността, наркоманията, просията, проституцията, изобщо стреса в живота на обикновените хора.

Този тип нови производствени отношения, в които трудът става решаващ фактор за общественото развитие, в което аз изобщо не се съмнявам и твърдо вярвам, и това вероятно ще се случи в близките 50-100 години, ще отвори нови възможности.

Това ще разбие политико-икономическия модел, който съществува днес при капитализма, и е изцяло подчинен на приватизация на принадената стойност /излишъка/, както и на контрола над тези излишъци.

 Статията е част от книгата "Справедлива печалба" 2016г. на Петър Къртев

 Блог на Петър Къртев   www.peterhen.com